Mohonk Mountain House
Преди 17 години
Публикации
Показват се публикациите с етикет манастир. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет манастир. Показване на всички публикации
неделя, 27 март 2011 г.
Земенски манастир (2 част)
<< към първа част
България приема християнството (някъде между 864 - 866 г.) от Византия в период, когато в църковната живопис се налагат канонични изображения и иконоборството се изживява.
Обаче от самото си начало българската православна иконопис не е сляпо подражание на византийския стил, а създава и свои традиции. Те са видими още след преместването на столицата в Преслав (893 г.): за създаването на керамични икони (нехарактери за Византия) се използват ярки и жизнени цветове (виж например керамичната икона на Теодор Стратилат). По време на Втората българска държава пък се обособяват две иконописни течения – търновското (дворцово) и т.н. народностно. При втория подход са характерни простота в израза и позата, забелязват се български черти в изображенията и дрехите, лицата са по-закръглени, понякога бузести, с леко месест нос.
Земенската църква е най-добре запазения паметник от тази епоха, зографисана в народностен стил. Затова ще продължа представянето на тази забележителна църква с още няколко снимки.
В зографисването й важно място заемат образите на св. ап. Петър и св. ап. Павел.
Св. ап. Петър
(източник Wikimedia, изображението е преработено)
(източник Wikimedia, изображението е преработено)
Св. ап. Павел
Най-старото запазено изображение на закрилника на България св. Иван Рилски е правено през 1295 г. и се намира в Боянската църква. Няколко десетилетия по късно светеца е рисуван в параклиса на Хрельовата кула (Рилския манастир) и в Земенския манастир. Явно още от тогава датира традицията да се изобразява като стар, с дълга остра брада. В Земенския манастир, за разлика от Боянската църква, светеца носи монашеска качулка, украсена с три кръста. Под дрехата се подават благославящите пръсти на дясната му ръка, а в лявата - държи свитък.
Св. Иван Рилски
В стенописите не се пропуснати църковните воини.
Св. Нестор
(източник Wikimedia, изображението е преработено)
(източник Wikimedia, изображението е преработено)
Св. Теодор Стратилат
(източник Википедия, изображението е преработено)
(източник Википедия, изображението е преработено)
Като разказ в картини са разположени важни събития от дните преди Възкресението Христово. По правило сюжетите за страданията на Христос започват с “Молитвата в Гетсиманската градина” и последващото предателство на Юда Ескариотски.
В полунощ, след тайната вечеря апостолите заедно с Христос отиват в Гетсиманската градина край Йерусалим, където Исус започва да се моли.
Молитвата в Гетсиманската градина
(върху южната стена)
(върху южната стена)
Идват войници да заловят Христос и Юда се навежда към него за да го целуне по бузата, като по този начин го посочва.
Залавянето на Христос в Гетсиманската градина
Много красива е и фреската “Успение (заспиване) Богородично” върху западната страна на църквата. Съществото обвитото в бяло, което държи Христос, символизира душата на Света Богородица.
Успение Богородично
Интересен и е пода на църквата, съставен от разноцветни парчета мрамор и римски тухли.
Подът в църквата
Една от хипотезите за вида му е, че всеки от местните хора е искал да допринесе с нещо за построяване на църквата. Който е намирал интересен камък го е носил и така се е оформила неповторима мозайка.
понеделник, 20 април 2009 г.
Лозенски манастир "Св. Спас" (2 част)
<< към първа част
Стенописи
Иконописците от XIX век (Никола Образописов с помощници Христаки Захариев и Димитър Дупничанин) очевидно съзнателно подхождат по нов начин към разпределението на църковните стенописи.
Библейска сцена
Наред с библейските сцени на видни места са образи, подхранващи:
- българското самосъзнание (чрез светците Кирил и Методий, Иван Рилски, патриарх Евтимий, Никола Нови Софийски и други);
Св. Св. Кирил и Методий – просветители български
- християнското самочувствие: княз Борис І (Михаил), свети Константин и (майка му) света Елена и други. Константин Велики е римския император, сложил край на преследването на християнството (313 г.) и преместил столицата от Рим във Византион (330 г.). След смърта му градът е наречен на него – Константинопол.
Свети Константин и света Елена
- подсъзнателното внушение за възможността от въоръжена борба чрез много образи на християнски войни.
Св. вм. Мина и св. вм. Ангел, войн български
Св. Михаил, воин български
Св. вм. Георги и св. вм. Димитър
В този ред на мисли вниманието ми привлече образа на "Св. Йоан Владимир, цар български", а нито моята памет, нито знанията на монахинята ми помогнаха да си спомня що за български владетел е бил и защо си държи главата в лява си ръка.
Св. Йоан Владимир, “цар български
В къщи справката показа, че Иван Владимир е сръбски княз (княжество Дукля с главен град Бар, днес в Черна Гора), пленен от цар Самуил, а по късно негов зет и български васал. Последният владетел от Първата българска държава - цар Иван Владислав, възцарил се чрез убийство на законния наследник на цар Самуил, счита сръбския княз за потенциален претендент за престола и нарежда обезглавяването му. Според легендата то е извършено в средновековния град Преспа, пред вратата на базиликата “Св. Ахил”, като князът успял с посечената си глава в ръце да влезе в църквата и там да издъхне. След смъртта си е обявен от православната църква за светец, като в църковната живопис през българското Възраждане най-често е титулован "цар български". Днес мощите му се намират в манастира "Свети Йон Владимир" край град Елбасан, Албания.
Завършвам с икона на Богородица и младенеца и детайл от олтарната украса. Според канона Богородица е с леко наклонена глава, а с дясната си ръка насочва вниманието ни към Христа. Покривалото й има три звезди – на челото и по една на раменете.
Седнал като на престол, Христос е изобразен малък на ръст, но същевременно като зряла личност. С едната си ръка благославя, а в другата ръка държи свитък (понякога скиптър или книга).
Богородица с младенеца
Олтарна украса
четвъртък, 16 април 2009 г.
Лозенски манастир "Св. Спас" (1 част)
Действащ девически манастир, храмов празник на Възнесение Господне (подвижен), Софийска духовна околия
Оскъдните данни свързват основаването на манастира с Второто българско царство (XIII век). Той е разрушен и ограбен от турците при превземането на Софийска област през 1382 година. Възстановен е през XVII век, отново е разрушен 1737 г. и отново възстановен в началото на XIX век. Сегашната църква е изградена през 1821 година като по-късно тя е преустроена, а последното й изписване (1869 г.) е повлияно от борбения дух на местното население и българското Възраждане.
Иначе днес пред светата обител мирно ни посреща манастирската чешма.
Манастирската чешма
До нея e входа (освежен и изографисан през 2006 г.) на манастира.
Вход на манастира
В двора се намират освен самата църква, две жилищни постройки, гробище и няколко дървета.
Жилищна сграда
Каменен кръст от гробището
Ябълка със “змия” на едно от дърветата
Църквата отвън е с избеляли стенописи, но най-интересното е вътре.
Църквата
Имах шанса да видя изложени мощи на няколко светци.
Мощи на Св. Симеон, Епископ Самоковски
Св. Симеон Самоковски (светско име Симеон Попович) е водил борба срещу османските поробители. Организираната от него завера е ползвала манастира “Св. Спас” като център. Заловен е от турците и през 1737 г. е обесен в София, а манастира същата година е разрушен. Според някои сведения той е погребан при Бельовата черква, Самоков и затова се предполага че открития там гроб с останки от архиерейски одежди е именно негов.
Мощи на Св. Св. Козма и Дамян, Св. Харалампий и Св. Панталеймон
към втора част >>
събота, 14 март 2009 г.
Черепишки манастир (2 част)
<< към първа част
- към манастирския комплекс има няколко сгради, строени основно през ХІХ в. – т.н. Владишка къща, Методиево здание, Рушидова (Рашидова) къща, Данаилова къща, приемно здание, училище, гробничен параклис "Св. Йоан Кръстител" и съвременния параклис "Св. Пимен Зографски (Софийски)". 
Костницата
Рушидовата къща
Част от комплекса на манастира
След XVII век манастирът се утвърждава като просветно средище. Преписвани са и са създадени много книжовни паметници: жития, евангелия, панегирик, типик и т.н.
Тук са намирали убежище и Софроний Врачански и революционни дейци. По своя път са спирали пътешественици като Феликс Каниц и писателите-възрожденци Алеко Константинов и Иван Вазов.
Кът на Иван Вазов в манастира
Черепишкия манастир е обявен за паметник на културата от национално значение.
ЗАБЕЛЕЖКА
В сайта Научен архив на Българската академия на науките е публикувана гравюра (http://archiv.cl.bas.bg/home.htm) с наименование Ф.6к (Феликс Каниц), оп.1 Черепишки манастир, препубликувана в Българския православен каталог в Интернет в статията му за манастира (http://www.pravoslavieto.com/manastiri/cherepishki/index.htm) и в други уважавани интернет източници (например http://guide.travel.bg/index.jsp?p=1:3&pid=163).
Гравюрата на Ф. Каниц
В случая обаче е допусната очевидна грешка, тъй като изобразения комплекс от сгради е на Троянския манастир. Това лесно може да се разпознае по многоетажната кула, каквато няма и не е имало в Черепишкия манастир, а и заобикалящата природа (скалните образувания) е твърде различна. За заблудата вероятно е допринесъл и факта, че покрай двата манастира минават реки (съответно Черни Осъм и Искър).
петък, 6 март 2009 г.
Черепишки манастир (1 част)
“А хубав е наистина; боже, колко е хубав този пусти Черепишки манастир! Извивките на шумящия Искър, притиснат от едната си страна със зелени и разцъфтели лесисти хълмове, препълнени със славеи; от другата страна притиснат от надвиснали разноцветни и разноформени гигантски скали, изпъстрени с пещери . . .”
Алеко Константинов, В Българска Швейцария
След тези думи на Алеко Константинов мога само да посоча кратка хронологична справка относно Черепишкият манастир "Успение Богородично":
- създаден е вероятно в края на Второто Българско царство по времето на Цар Иван Шишман (1371 - 1393 г.), но е разрушен и опожарен през турското робство;
- въстановен е в края на XVI-ти или началото на XVII-ти век, откогато е и днешната църква, строена върху по-стари основи. През XIX век към храма е добавен осемстенен купол и притвора (входното помещение) е приобщен към наоса (вътрешната му част), а миналия век е изграден сегашния притвор. Църквата е изписвана три пъти: в началото на ХVІІ в., ХІХ в. и XX век.
Входът на манастира
Църквата
Част от иконостаса
Царските двери
Старите стенописи
Манастирската чешма
понеделник, 1 декември 2008 г.
Царски манастир “Св. Богородица Витошка” над село Драгалевци
Манастирът “Св. Богородица Витошка” (“Успение Богородично”) е основан малко преди залеза на Втората българска държава от “царя на всички българи и гърци Иван Александър” (1331 - 1371). Богатите дарове от него и сина му цар Иван Шишман (1371 - 1393) са се запазили в народната памет, като дали на манастира прозвището “царски”. Бил е един четиринадесетте манастири от т. нар. Софийска (или Мала) Света гора. Почти седемвековна му история ни поднася доста любопитни факти:
- вероятно не е бил разрушен от османските турци при завладяването на София и областта през 1382 г., но е бил разграбен и обезлюден;
- през 1476 г. с дарение на софийския първенец Радослав Мавър манастирската църва се обновява и изографисва наново и оттогава са най-ценните стенописи – изцяло запазени в предверието и частично – в наоса. Предполага се че това е първия опит да се възстанови традицията на Търновската школа в условията на османско робство. Интересно е и, че под друговерска власт, християнско семейство е имало благосъстояние, морален и властови ресурс да възобнови обителта;
- през XVI - XVII в. е център за просветителската дейност на Софийската книжовна школа. Най-ценните запазени книги са Четвероевангелие от 1534 г. и Псалтир от XVI в.;
- за кратко време през втората половина на XIX век игумен на манастира става йеромонах Генадий – бивш знаменосец в четата на Ильо войвода и член на Първата легия на Раковски (1862 г.). Той е бил приятел на Васил Левски, който използвал често манастира за убежище.
- през 1476 г. с дарение на софийския първенец Радослав Мавър манастирската църва се обновява и изографисва наново и оттогава са най-ценните стенописи – изцяло запазени в предверието и частично – в наоса. Предполага се че това е първия опит да се възстанови традицията на Търновската школа в условията на османско робство. Интересно е и, че под друговерска власт, християнско семейство е имало благосъстояние, морален и властови ресурс да възобнови обителта;
- през XVI - XVII в. е център за просветителската дейност на Софийската книжовна школа. Най-ценните запазени книги са Четвероевангелие от 1534 г. и Псалтир от XVI в.;
- за кратко време през втората половина на XIX век игумен на манастира става йеромонах Генадий – бивш знаменосец в четата на Ильо войвода и член на Първата легия на Раковски (1862 г.). Той е бил приятел на Васил Левски, който използвал често манастира за убежище.
Паметна плоча за В. Левски
Днес манастирът включва:
- ансамбъл под един покрив от старата църква задено с долепена до нея църква и околовръстна галерия, построени 1932 г.
Днешната манастирска църкваУдивителен е комина между двете църквички, извисяващ се над кръста.
Комин над кръста
Външен детайл
Околовръстната галерияНад входа на старата църква ни посрещат стенопис със “Света Богородица” заобиколена от светците–войни св. Георги, св. Димитър и св. Меркурий.
Света Богородица
Светец – войн на конАко имате възможност разгледайте и композицията Страшния съд с нейната сцена Сгъването на небето (то се свива като свитък) – много рядък детайл в църковната живопис.
- Външна камбанария с три камбани
Камбанарията- Манастирски постройки
Част от манастирските постройки- много добре поддържан двор
В двора на манастира
Коритото на чешмичката сряда, 15 октомври 2008 г.
Гложенският манастир
Гложенският манастир е уникален за България като разположение - за разлика от другите манастири е съграден не в закътани долини, а на скално терасовидно възвишение под връх Камен Лисец на Стара планина.
Към манастира
Историята за основаването му е обвита в легендата за киевски княз Георги(й) Глож, изградил манастира през XIII век на това място. С вариантите й, свързани със завръщането на Иван Асен II през 1217 г. задено с руски наемници, или събития около 1224 г., или даже с битката при Клокотница (1230 г.), е пълен Интернет и реномирани пътеводители, често представящи нещата като исторически достоверни.
За съжаление на поддръжниците на тази легенда:
- няма летописни данни потвърждаващи съществуването на такава историческа личност, нито въобще за ползване на Глож като лично име в славянската култура;
- такава структура на манастирски комплекс - върху скала, с каменни отбранителни стени и единствен вход - не би била нужна по времето на независимата християнска Втора Българска държава (XII – XIV век);
- на сегашната тераса през XIII в. не е имало манастир, освен това нищо от периода до XVI век не съхранено, въпреки че манастира не е разграбван и опожаряван;
- иконата „Св. Георги”, свързана с легендата за Гложенския манастир (сега съхранявана в Ловчанската митрополия), е създадена през първата половина на XVIII в., вероятно в ателиетата на Киево-Печорската лавра.
Много по логично е да се предположи следното. По времето на Второто Българско царство наблизо (в местността Градището) е създаден манастир, останки от който се пазят и до днес. Завладяването на Балканския полуостров от турците слага край на съществуването му, но той се възражда, съобразно новите условия, на днешното трудно достъпно и лесно отбраняемо място около XVI в.
Манастирските стени
Подходът към манастира
Вътрешния двор. В дясно по средата се вижда входа.
В края на XVIII и началото на XIX век манастирът развива голяма просветна дейност в Тетевенския край, подпомогнат включително и от украински монаси. Връзките с киевските духовници вероятно са причината за създаването на легендата за Григори(й) Глож.
Сегашният си облик манастирът придобива в периода от XIX век (жилищните помещения) до 1931 г., когато е построена църквата на мястото на разрушена от земетресения стара сграда.
Част от жилищните постройки
Сградите са покрити с каменни плочи
Църквата, завършена 1931 г.
Тя е построена на най-високото място в манастира.
Църквата - поглед отдолу
Стенопис на тема св. Георги
Една от иконите, посветени на св. Георги
Иконостасът е датиран XVI век, но горния ред икони са от XVII - XVIII век, а останалите са от XIX век - възстановени в първоначалния си вид.
Дверите на иконостаса
Гложенският манастир е бил убежище на Васил Левски и място на заточение на търновският митрополит Климент (светското име Васил Друмев, автор на "Нещастна фамилия" и "Иванко - убиецът на Асена").
Скривалище, ползвано и от Васил Левски
Гложенският манастир е обявен за паметник на културата.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
