Mohonk Mountain House
Преди 18 години
Публикации
Показват се публикациите с етикет Пътуване към уникалното. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Пътуване към уникалното. Показване на всички публикации
вторник, 29 ноември 2011 г.
Църквата “Св. в.м. Георги” в Одрин – късче от България
Гр. Одрин е преминал през много перипетии в дългото си съществуване. Основан като тракийско селище, провъзгласен за град при римския император Адриан, става столица на Османската империя от XIV век до превземането на Константинопол през 1453 г. Но и след това значението му е изключително голямо и има сведения, че през първата половина на XVIII век Одрин е четвъртия по големина град в Европа с население 350 хил. души.
Балканската и Междусъюзническата войни в началото на миналия век пораждат масова изселническа вълна, стопила значителното тогава население с българско самосъзнание, а след това и обектите свързани с България. До днес са се запазили само сградата на бивша мъжка гимназия “Д-р Петър Берон” превърната в сиропиталище, българско военно гробище и само две църкви. За сравнение в края на XIX в. в четирите одрински квартала заселени предимно с българи е имало 17 действащи православни църкви и параклиси.
Удивителното e че половината от съхранените обекти: гробището и българската църква “Св. в.м. Георги” (както е изписано на нейния вход) са оцелели благодарение на родолюбието на един потомствен българин - Филип Иванов Чакърък (1931-2006). Той е пожелал да бъде погребан в запуснатото военно гробище, където от средата на миналия век никой не е ползвал и общинарите били готови да сменят статута на земята и разрешат застрояването й. 
Българската църква “Св. в.м. Георги”
Самата църква е трикорабна базилика с обща площ 320 кв. м., построена през 1880 г. във възрожденски стил. В началото богослужението е извършвано на гръцки език, но под натиска на българската общественост в областта е заменено със служба на български език.
До 1940 г. в църквата е имало български свещеник, но след неговата смърт обредите са разредени, а по-късно и прекъснати. Въпреки затворените врати, Филип Чакърък на доброволни начала е поел поддържането на църковната постройка няколко десетилетия. За да има кой да се грижи за храма и занапред изпраща единия си син – Александър, в България за да завърши Богословския факултет. Филип Чакърък става инициатор и на реставрацията на църквата. Възстановеният храм е тържествено открит и преосветен на 9 май 2004 г. в присъствието на тогавашния министър-председател Симеон Сакскобурготски. От тогава до днес в нея служи сина му - отец Александър Чакърък заедно със своята съпруга Мария, която помага при нужда.
Паметна плоча за преосвещаването на църквата
Църквата “Св в.м. Георги” се развива и като духовен център. През 2007 г. на втория етаж е обособена библиотека, а на следващата година читалище “Просвета” в гр. Свиленград открива единствения български филиал на читалище извън територията на Р България. То приютява не само читателите и приятелите на книгата, но и вокален камерен състав, компютърен клуб, неделно рисувателно училище и други.
Табелата на читалището вътре в църквата
Пъстрата мозайка на това малко късче от България се допълва и от етнографска изложба „Делници и празници на българите в Одринска Тракия” от дарени експонати.
Църквата се посещава не само от местни жители, но и от много туристи. Поради забързания си график те често пропускат да обърнат внимание на една уникална икона на Света Троица. Погледната от три различни ъгъла на нея могат да се видят отделно рисуваните Бог Отец, Исус Христос и Светия Дух.
Бог Отец (поглед отляво)
Исус Христос (поглед отдясно)
Свети Дух (поглед отпред)
Обърнете внимание, че според канона иконите са плоски изображения не съдържащи измислици (т.е. сюжетите им са видяни). Доколкото от Света Троица само Исус Христос се е показал на хората, строго канонично е само неговото изображение.
А ето и още малко снимки от църквата:
Свети Георги изобразен по източната традиция – млад мъж, без тежки доспехи и без шлем
Икона на Исус Христос
Св. Йоан Предтеча (Св. Йоан Кръстител)
неделя, 27 март 2011 г.
Земенски манастир (2 част)
<< към първа част
България приема християнството (някъде между 864 - 866 г.) от Византия в период, когато в църковната живопис се налагат канонични изображения и иконоборството се изживява.
Обаче от самото си начало българската православна иконопис не е сляпо подражание на византийския стил, а създава и свои традиции. Те са видими още след преместването на столицата в Преслав (893 г.): за създаването на керамични икони (нехарактери за Византия) се използват ярки и жизнени цветове (виж например керамичната икона на Теодор Стратилат). По време на Втората българска държава пък се обособяват две иконописни течения – търновското (дворцово) и т.н. народностно. При втория подход са характерни простота в израза и позата, забелязват се български черти в изображенията и дрехите, лицата са по-закръглени, понякога бузести, с леко месест нос.
Земенската църква е най-добре запазения паметник от тази епоха, зографисана в народностен стил. Затова ще продължа представянето на тази забележителна църква с още няколко снимки.
В зографисването й важно място заемат образите на св. ап. Петър и св. ап. Павел.
Св. ап. Петър
(източник Wikimedia, изображението е преработено)
(източник Wikimedia, изображението е преработено)
Св. ап. Павел
Най-старото запазено изображение на закрилника на България св. Иван Рилски е правено през 1295 г. и се намира в Боянската църква. Няколко десетилетия по късно светеца е рисуван в параклиса на Хрельовата кула (Рилския манастир) и в Земенския манастир. Явно още от тогава датира традицията да се изобразява като стар, с дълга остра брада. В Земенския манастир, за разлика от Боянската църква, светеца носи монашеска качулка, украсена с три кръста. Под дрехата се подават благославящите пръсти на дясната му ръка, а в лявата - държи свитък.
Св. Иван Рилски
В стенописите не се пропуснати църковните воини.
Св. Нестор
(източник Wikimedia, изображението е преработено)
(източник Wikimedia, изображението е преработено)
Св. Теодор Стратилат
(източник Википедия, изображението е преработено)
(източник Википедия, изображението е преработено)
Като разказ в картини са разположени важни събития от дните преди Възкресението Христово. По правило сюжетите за страданията на Христос започват с “Молитвата в Гетсиманската градина” и последващото предателство на Юда Ескариотски.
В полунощ, след тайната вечеря апостолите заедно с Христос отиват в Гетсиманската градина край Йерусалим, където Исус започва да се моли.
Молитвата в Гетсиманската градина
(върху южната стена)
(върху южната стена)
Идват войници да заловят Христос и Юда се навежда към него за да го целуне по бузата, като по този начин го посочва.
Залавянето на Христос в Гетсиманската градина
Много красива е и фреската “Успение (заспиване) Богородично” върху западната страна на църквата. Съществото обвитото в бяло, което държи Христос, символизира душата на Света Богородица.
Успение Богородично
Интересен и е пода на църквата, съставен от разноцветни парчета мрамор и римски тухли.
Подът в църквата
Една от хипотезите за вида му е, че всеки от местните хора е искал да допринесе с нещо за построяване на църквата. Който е намирал интересен камък го е носил и така се е оформила неповторима мозайка.
вторник, 30 септември 2008 г.
Уникалната джамия на Осман Пазвантоглу
Общ изглед на джамията и библиотеката
Джамията е единствената в света, която на върха на минарето има стилизиран връх на пика (или сърце) вместо полумесец. Тя е със статут на паметник на културата от национално значение.
Върхът на минарето
Интериорът на джамията
Нощна снимка
Библиотеката има почти кубична форма и е посветена на майка на Осман Пазвантоглу.
Библиотеката
Върхът на малкото кубе отново завършва със стилизирана пика (или сърце).
Малкото кубе на библиотеката
събота, 12 юли 2008 г.
Какво да (не)вярваме в Добърско (2 част)
Поразително добре запазените стенописи са и уникални по стил и по брой. Образите в храма са 460 (двойно повече от Боянската църква) – твърде внушителна цифра за малките размери на църквата. При това са изписани около 30 образа на жени-светици – без аналог по другите църкви.
Над олтарния вход в основата на кръста са преплетени две змии. Дуалистичният знак е уникален (дуализма в религиозните учения има много дълга традиция, част е от много християнски ереси и по принцип е трудно съвместим с единобожието). Змии има и на стенописите.
Кръстът с двете змии
За съжаление не знаех за другия кръст - зад олтара и затова пропуснах да го разгледам. Според
http://photo-forum.net/index.php?APP_ACTION=GALLERY_IMAGE&IMAGE_ID=569728&USER_ID=19812 той е “съставен от четири други кръста за всяко от евангелията с изображение на авторите им като в централния кръг е разположен Исус Христос, но с показани вътрешности като при аутопсия. Освен, че е уникално като изображение (болдирането мое – Пл. А.) навярно изпреварва Леонардо да Винчи в неговите експерименти с човешкото тяло.” Последното обаче едва ли е вярно – ренесансовият гений е живял един век преди създаването на стенописите в църквата.
Попадайки в църквата няма как да не чуете за сцените “Преображение Господне” и “Възкресение Христово” и тълкуването, че Исус Христос е качен на ракета или космическа капсула.
“Преображение Господне”
“Възкресение Христово”
В църквата има и още един стенопис които някои свързват с космическата темата. Всички които искат да повярват, че това са уникални рисунки бих ги посъветвал да посетят Криптата на храм-паметника Александър Невски и да се запознаят с аналогично изображение и мнението на специалистите за светлината около Исус Христос. Версията с ракетата не обяснява и липсата на конкретни:
- съпоставими писменни данни от всякакъв род, включително исторически хроники, богословски трактати, каменни надписи, графити и т.н.;
- песни и предания касаещи космическо пътешествие;
- материални артефакти свързани със събитието;
- косвени сведения.
Излиза че съвсем малко на брой средновековни художници-стенописци имат абсолютно секретна информация, без веществен носител, за събитие от световно значение, което отразяват на най-официалното и видно тогова място – църковните храмове, и никой – нито властници, нито църковната институция (която осветява храма), нито ктиторите, нито строителите, нито просветителите (да не говорим за обикновенни хора) не си задава въпроса “Какво става?”.
Това ме накара да се отнеса скептично и към една местна брошура която твърди, че “Ще видите образа на Св. Кирил Философ, изографисан като светец за пръв път именно в Добърската църква”.
Св. Силвестър и св. Кирил Философ (в дясно)
Поразрових се в Интерент и открих доста контрааргументи:
http://www.pravoslavieto.com/life/02.14_sv_Kiril_Slavjanobulgarski.htm
http://www.pravoslavieto.com/life/05.11_sv_Kiril_Metodij.htm
http://pkr.orthgymn.ru/textbook/p05.html
http://en.wikipedia.org/wiki/Saints_Cyril_and_Methodius
http://www.bnr.bg/radiobulgaria/emission_bulgarian/theme_istoriaireligia/material/0505_sv_sv_k_m.htm
Затова не приемайте всичко безкритично. И когато ви покажат на пода мраморната плоча
с твърдението, че върху нея е изписана 1172 година и вероятно тогава е построена църквата, върнете се мислено в началото на туристическата си обиколка. Задайте си въпроса дали при византийското властничество или през турското робство е трябвало църквите да са ниски, невзрачни, вкопани в земята, без лесно видими отличителни белези. Запознайте се с мнението и на http://www.bg-history.info/?p=statia&statiaid=764 и преценете сами.
И най-важното: ако не сте ходили - отидете! Струва си!
Нищо че църквата не е под защитата на ЮНЕСКО (както се опитват да ни убедят доста интернет източници), нито пък ще видите две жени на сцената "Тайната вечеря" както твърди http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=131751.
Стенописите са уникални и отлично запазени! Има и икона, на която Исус Христос е нарисуван с плитка, поради което се твърди че е единствената в света!
“Добавено юни 2011 г.:
В църквата не поощряват снимането дори без светкавица и не е регламентирано фотографирането срещу заплащане (нещо което според мен играе отрицателна роля и пречи на популяризирането на обекта). Затова прилагам неизчерпателен списък с източници, на които може да видят или закупят изображения от вътрешността на църквата:
- статия на Галя Велева (виж понастоящем http://algaivel.com/archives/183), снимките са ползвани и в http://www.pravoslavieto.com/hramove/dobarsko/index.htm;
- изображение на мраморната плоча на http://bartol.blog.bg/turizam/2011/01/04/oshte-edin-mit-koga-e-postroena-cyrkvata-quot-sveti-sveti-te.661919;
- “Неписаната истина за село Добърско”, Георги Христов, Български дипломатически преглед, 2006;
- фреска от църквата "Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат" в Добърско (1614) с образите на ктиторите, Лазар Цинзов, на http://liternet.bg/publish20/l_cinzov/dobyrsko/ktitorite.htm;
- http://condor46.blog.bg/izkustvo/2008/09/05/unikalen-stenopis-v-s-dobyrsko-razlojko.230493;
- http://bnr.bg/sites/radiobulgaria/Economy/Tourism/Pages/310311_VIP.aspx;
- http://kasnaprolet9999.blog.bg/history/2010/12/23/starata-cyrkva-sv-teodor-tiron-i-sv-todor-stratilat-quot-v-d.655511?reply=2457009;
- http://poseti.guide-bulgaria.com/SW/Blagoevgrad/Razlog/Dobarsko/_id=579;
- Stockphotobg.com и издателство “Камея” предлагат снимки срещу заплащане.
Междувременно в някои интернет източници (например Уикипедия и Националния исторически музей, но не само там) се появиха за известно време снимки, които на по-късен етап бяха свалени, като това не изключва появата на нови.”
четвъртък, 10 юли 2008 г.
Какво да (не)вярваме в Добърско (1 част)
Църквата “Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” в с. Добърско (община Разлог) е един от 100-те национални туристически обекта в България. Щом посетител се отзове до нея, веднага ще му направи впечатление, че храмът е без камбанария и купол и затова прилича повече на къща. Малките прозорчета като амбразури пък навяват асоциация с отбранително съоръжение.
Църквата.
(По-високата част - с белите фуги, е достроена за запазване на стенописите върху западната фасада)
Едва след обиколка около сградата посетителят ще открие (най-вероятно с чужда помощ) много дискретно разположени върху външната стена християнски кръст и свастика.
Върху най-големия камък е гравиран кръст
Свастиката
(Свастика като орнамент на външна стена може да се види и на църквата “Христос Пантократор” от ХІІІ-ХІV век в Несебър)
Влизайки във входа на защитната пристройка вниманието привлича стенописа “Св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат сразяват дракона”:
чието състояние съответства на далечната 1672 година когато е изографисана църквата (строена 1614 г.). От двете му страни са изобразени св. Димитър Солунски и св. Георги.
Св. Димитър Солунски върху кафяв кон
Св. Георги върху бял кон
Св. Георги и св. Димитър са нарисувани и вътре в църквата, но в цял ръст без коне и се твърди, че само тук и в Атон са показани по този начин. За св. Димитър обаче подобно твърдение е лесно оспоримо.
Тук в предверието се забелязва, че храмът е вкопан значително в земята. Но щом се спуснете по стъпалата веднага забравяте за външната невзрачност.
събота, 28 юни 2008 г.
Най-старата камбана в Европа
От около едно хилядолетие почти задължителен елемент за християнските храмове е камбанарията. Направата на камбаните от дълготраен материал – бронз, предполага съхранението и наличието на много техни стари образци в запазените манастири и църкви в християнския свят. Ценността на метала обаче е причина за честото им претопяване. Затова истинска сензация предизвика намерената в Мелник "Меднокована камбана - дар от деспот Алексий” Слав, датирана в периода 1211 - 1217 г., тъй като това е най-старата запазена камбана в цяла Европа и най-ранната християнска камбана в света. След нея по възраст идва немска камбана направена през 1241 г. и съхранявана в парижкия Лувър.
Мелнишката камбана е отлята от две части, като на горната половина има сложната система на окачване.
Камбаната от 1211 - 1217 г.
От ктиторския надпис се вижда, че тя е посветена на св. Николай Мириклийски.
Част от надписа на камбаната
Заедно с тази камбана е открита и друга – от 1270 година. Тя, за разлика от първата, е излята цялата наведнъж.
Камбана, година 6778 (от сътворението на света = 1270 г.)
Ктиторът все още не е идентифициран като историческа личност, но камбаната е посветена на архангел Михаил.
Част от надписа
Най-вероятно звънът от двете камбани да се е разнасял над Мелник около 700 години. Днес обаче те могат да се видят в Националния исторически музей.
четвъртък, 19 юни 2008 г.
Солници - паметници на културата от световно значение
Римската империя господства в днешните български земи от началото на новата ера до разпадането и на две части. Въпреки отдалечеността им от тогавашната централна власт, в тях и сега се намират уникални артефакти от римската цивилизация.
При митническа проверка на товарен камион на 17 ноември 2006 г. са задържани над 5000 старинни предмета. За щастие компетентните органи не се доверяват на първоначалната оценка за незначителна историческа стойност на заловената находка. Предизвиканата петорна експертиза с микроскопски и лабораторен анализ подвърждава тяхната автентичност и дава изключителна оценка за три ритуални солници. Те могат да се видят на откритата в края м. април 2008 г. изложба „Непоказаните съкровища на Националния исторически музей”.
Солниците са изработени от сребро с позлата и са уникални паметници на римската скулптура и торевтика. Датирани са от III век и не е установено къде са намерени. Едната солница на която не открит аналог в света, представлявава глава на брадат мъж с гротескни черти.
Езикът е златен, кичурите брада – позлатени,
а дупчиците са в косата.
В профил добре се вижда гърбавия нос на мъжа
Солницата с вазовидна форма е декорирана с изумителна растителна и геометрична украса. Тя също е уникална като изработка, тъй като подобни по форма досега са намирани направени само от керамика.
Солницата - мъжка фигурка има известни само три аналога в света - в Националният археологически институт и музей (НАИ) при БАН, в Бритиш мюзиъм (British Museum) и в американски музей.
Експертните оценки за минималната аукционна стойност на солниците надхвърлят 300 хил. лева за всяка една от тях.
вторник, 6 май 2008 г.
Александровската гробница
Четири ловни сцени и още нещо
Александровската тракийска гробница (могила Рошава чука, до с. Александрово, Хасковска област) е открита от екип с ръководител ст.н.с. Георги Китов през 2000 г., но още не е туристически обект. Информацията за нея се намира или в публикации с много детайли или в откъслечни сведения. За забързано-любопитните добро изключение е само официалния сайт на Хасковска община (http://www.haskovo.bg/pages/unikalnata_trakiiska_grobnitsa_v_s_aleksandrovo_71.html). Някои пропуски и недостатъци в изложението му ме подтикнаха да направя настоящия пост.
Александровската гробница е елегантна постройка – 14-15 метров коридор води до малко правоъгълно помещение и куполовидна гробна камера с каменно ложе. Датирана е към ІV век пр. н.е. и е малко по-стара от тракийската гробница в гр. Казанлък.
Най-ценното останало в ограбеното подмогилно съоръжение са стенописите - уникални произведения на тракийското изкуството. Те покриват двете камери на гробницата и малка част от коридора. Изображенията анатомично вярно пресъздават живи същества от реалния свят – конници и пешаци, жени, диви животни, кучета и т.н.
Най-богато украсено е куполното помещение. Върху горната му част са нарисувани четири ловни сцени – любима тема в тракийското изкуство. Те са и относително най-добре запазени.
Срещу входа на погребалната камера е изобразен лов на благороден елен - ездач на бял кон е замахнал с копие към животното. Особеност на сцената са почти идентичните пози на елена и коня и това, че само тя е незатворена отляво (пред животното няма друга фигура).
Лов на благороден елен
(Източник на снимката: публикация на ст.н.с. д-р Георги Китов,
изображението е преработено)
С особеното си местоположение (над каменното ложе) е подчертан лова на глиган с бивни. Конникът атакува фронтално звяра и за разлика от останалите конници седлото му е от животинска кожа. Голият мъж е замахнал с двойна брадва (царска инсигния).
Лов на глиган с бивни
(Източник на снимката: английскоезичната версия на Wikipedia -
лиценз Обществено достояние, изображението е преработено)
Третата сцена - лов на елен лопатар - е разположена над входа на гробната камера. Животното е заобиколено от ездач на сив кон и два пешака. Върху него са се нахвърлили две ловни кучета. Липсата на перспектива дава впечатление за “излишност” на десния пешак. В лявата си ръка той държи неизвестен жълтеникав предмет наподобяващ кука.
Лов на елен лопатар
(Източник на снимката: Сайт на община Хасково,
изображението е преработено)
На последната сцена отново обект на лова е глиган. Прави впечатление липсата на бивни на животното и сходството на детайлите му с другия глиган. Двете изображения, отразяващи лов на глиган, са без аналог в света до този момент.
Лов на глиган без бивни
(Източник на снимката: Сайт на община Хасково,
изображението е преработено)
Друга сензационна и уникална подробност в Александровската гробница са издълбаните с острие младежки профил и два реда букви, които ст.н.с. д-р Китов и проф. Герасимова определят като автопротрет на художника и неговото име (Кодзимасес майстора).
Профил на (предполагаемия) художник заедно с двата реда текст
(Източник на снимката: Сайт на община Хасково,
изображението е преработено)
неделя, 20 април 2008 г.
Тракийската гробница в гр. Казанлък (2 част)
След няколко крачки влизаме в гробната камера. На купола й под каменен капак, са нарисувани различни многофигурни сцени върху два фриза - един широк и друг, по-тесен.
Стенописите върху купола (копие)
Основно място сред тях заема знатна тракийска съпружеска двойка. Мъжът е с лавров венец върху главата и заедно със съпругата си нежно са преплели ръце.
Знатната тракийска двойка (копие)
“Преплетените ръце от фреската в Казанлъшката гробница са най-хубавият художествен израз на човешката обич в цялата история на световното изобразителното изкуство!” (Л. Цонев, 2005 г.)
Около знатната тракийска двойка са изобразени музиканти, прислужници, кочияши, коне и други фигури.
На най-горния фриз има три вихрено препускащи колесници.
Една от трите колесници (копие)
Художникът е притежавал елинистична школовка за пластичност и пространствненост, но е привнесъл много тракийски елементи и оригинални композиционни схеми в процеса на изографисването на стените. Това отразява важната роля на тракийския бит и култура при формирането старогръцката цивилизация.
От 1979 г. тракийската гробница в гр. Казанлък е под егидата на ЮНЕСКО като паметник на културата от световно значение.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
