вторник, 28 октомври 2008 г.
Асенова крепост – любопитни факти
С утвърждаването на Първата българска държава на Балканския полуостров и териториалното и разширение към Тракия, през IX век районът около Пловдив става гранична зона. За укрепването на пътя към Беломорието, през втората половина на века Византия изгражда малка стратегическа крепост-кула върху естествено стеснение по дефилето на река Чая.
Останки от бойна кула
На територията на крепостта най-добре запазената постройка е църквата "Света Богородица - Петричка", строена доста по-късно – вероятно XII век.
Църквата "Света Богородица - Петричка"
Тя е първата църква в православния свят с квадратна кула. Поради ограниченото пространство на крепоста, кулата е с двойно предназначение - камбанария и наблюдателница.
Квадратната кула
По аналогични причини стените на църквата са продължение на крепостните укрепления.
Крепостна стена като продължение и църквата
В края на XII век крепоста, заедно с Пловдивската област, е предадена под управлението на болярина Иванко, убиец на един от основателите на Втората българска държава - цар Иван (Йоан) Асен I.
През 2007 г. в близост до Асеновата крепост е намерен скелет на двуметров мъж. Христо Басамаков, директор на Историческия музей в Асеновград, е изградил работна хипотеза, че това може да са останките от погребението именно на болярина Иванко.
В началото на XIII век крепостта е в земите на деспот Алексий Слав (1207-1230 г.), с чиято ктиторска дейност е свързана най-старата запазена камбана в Европа.
След Клокотнишката битка (1230 г.) крепостта преминава в пределите на Българската държава и цар Иван Асен II я заздравява и достроява. Мащабите на строителството е увековечил с надпис на български език над нейния вход. Надписът е унищожен целенасочено през 19 век, но е възстановен по случайно оцелял препис на френски учен от 1709 г.
Възстановеният надпис
Друг любопитен момент е свързан с междуособната война между двамата сина на султан Баязид за наследство на престола му. Единият от тях - Муса Кеседжи – резидира в крепостта, но губи битката и крепостта е разрушена до основи, за да се заличи спомена за междуособиците и защото тя вече няма стратегическо значение. За щастие по неизвестни причини остава непокътната крепостната църква “Св. Богородица Петричка”.
Поглед през един бойник
сряда, 15 октомври 2008 г.
Гложенският манастир
Гложенският манастир е уникален за България като разположение - за разлика от другите манастири е съграден не в закътани долини, а на скално терасовидно възвишение под връх Камен Лисец на Стара планина.
Към манастира
Историята за основаването му е обвита в легендата за киевски княз Георги(й) Глож, изградил манастира през XIII век на това място. С вариантите й, свързани със завръщането на Иван Асен II през 1217 г. задено с руски наемници, или събития около 1224 г., или даже с битката при Клокотница (1230 г.), е пълен Интернет и реномирани пътеводители, често представящи нещата като исторически достоверни.
За съжаление на поддръжниците на тази легенда:
- няма летописни данни потвърждаващи съществуването на такава историческа личност, нито въобще за ползване на Глож като лично име в славянската култура;
- такава структура на манастирски комплекс - върху скала, с каменни отбранителни стени и единствен вход - не би била нужна по времето на независимата християнска Втора Българска държава (XII – XIV век);
- на сегашната тераса през XIII в. не е имало манастир, освен това нищо от периода до XVI век не съхранено, въпреки че манастира не е разграбван и опожаряван;
- иконата „Св. Георги”, свързана с легендата за Гложенския манастир (сега съхранявана в Ловчанската митрополия), е създадена през първата половина на XVIII в., вероятно в ателиетата на Киево-Печорската лавра.
Много по логично е да се предположи следното. По времето на Второто Българско царство наблизо (в местността Градището) е създаден манастир, останки от който се пазят и до днес. Завладяването на Балканския полуостров от турците слага край на съществуването му, но той се възражда, съобразно новите условия, на днешното трудно достъпно и лесно отбраняемо място около XVI в.
Манастирските стени
Подходът към манастира
Вътрешния двор. В дясно по средата се вижда входа.
В края на XVIII и началото на XIX век манастирът развива голяма просветна дейност в Тетевенския край, подпомогнат включително и от украински монаси. Връзките с киевските духовници вероятно са причината за създаването на легендата за Григори(й) Глож.
Сегашният си облик манастирът придобива в периода от XIX век (жилищните помещения) до 1931 г., когато е построена църквата на мястото на разрушена от земетресения стара сграда.
Част от жилищните постройки
Сградите са покрити с каменни плочи
Църквата, завършена 1931 г.
Тя е построена на най-високото място в манастира.
Църквата - поглед отдолу
Стенопис на тема св. Георги
Една от иконите, посветени на св. Георги
Иконостасът е датиран XVI век, но горния ред икони са от XVII - XVIII век, а останалите са от XIX век - възстановени в първоначалния си вид.
Дверите на иконостаса
Гложенският манастир е бил убежище на Васил Левски и място на заточение на търновският митрополит Климент (светското име Васил Друмев, автор на "Нещастна фамилия" и "Иванко - убиецът на Асена").