Информация в Интернет изостри любопитството ми към селищната могила при с. Караново, Сливенска област. Неточното й описание като най-голямата в Европа ме накара да пресея внимателно фактите около нея.
Първите разкопки с научна цел са от 1936 г., но световно значение Карановската могила придобива през втората половина на 20 век. Археологическите проучвания правени при спазване на стратиграфския метод и използване на план квадратна мрежа доказват обитаване на могилата над 3000 години - от ранната новокаменна епоха (неолит) 5300-4500 г. пр. Хр. до ранна бронзова епоха, около 3000-1900 г. пр. Хр. Но което е още по важно, те поставят основа за изготвянето на Карановска хронологическа система, която служи за еталон при синхронизацията на европейските праисторически култури. Решават се и редица въпроси, свързани с периодизацията през новокаменната, каменомедната и бронзовата епоха.
Това изглежда не е достатъчно Карановската селищна могила да влезе в списъка на 100-национални туристически обекти. Нито провокира старанието на местните управи - уредбата започва (и почти завършва) с табелата:

Археолозите от цял свят знаят, че това което е означено с “I” e най-старата култура, известна като "Караново I", а останалите слоеве са съответно културите "Караново II" до "Караново VII".
В началото на 21 век в могилата е открита най-голямата европейска къща от ранната бронзова епоха (3000 г. пр. Хр.). Тя има три помещения с обща площ 216 кв.м.
Намерените експонати се съхраняват в Националния археологически музей в София и в градския исторически музей в Нова Загора. Затова редовия посетител освен горната табела може да види само разпределението по вертикала на културните пластове:

Внимателните могат да открият праисторически находи показали се от ерозиралите земни пластове:

А невнимателните могат да стъпят върху тях:

Караново поставя и още един загадка. Сп. Археология от 1969/1 отбелязва: "Надписът върху кръглия печат от Караново, който датира според българските археолози В. Миков и Г. Георгиев от края на IV-то или началото на III-то хилядолетие пр. н. е., представлява уникален паметник на човешката култура от оная отдалечена епоха. Той представлява първите фази на писмеността изобщо. При посочената датиривка, знаците върху печата от Караново се явяват най-старата писменост в Европа. Тази писменост е по-стара дори и от първата критска писменост, която датира от средата и втората половина на III-то хилядолетие пр.н.е. Така кръглият печат с надпис от Караново е една истинска научна находка."