неделя, 27 март 2011 г.
Земенски манастир (2 част)
<< към първа част
България приема християнството (някъде между 864 - 866 г.) от Византия в период, когато в църковната живопис се налагат канонични изображения и иконоборството се изживява.
Обаче от самото си начало българската православна иконопис не е сляпо подражание на византийския стил, а създава и свои традиции. Те са видими още след преместването на столицата в Преслав (893 г.): за създаването на керамични икони (нехарактери за Византия) се използват ярки и жизнени цветове (виж например керамичната икона на Теодор Стратилат). По време на Втората българска държава пък се обособяват две иконописни течения – търновското (дворцово) и т.н. народностно. При втория подход са характерни простота в израза и позата, забелязват се български черти в изображенията и дрехите, лицата са по-закръглени, понякога бузести, с леко месест нос.
Земенската църква е най-добре запазения паметник от тази епоха, зографисана в народностен стил. Затова ще продължа представянето на тази забележителна църква с още няколко снимки.
В зографисването й важно място заемат образите на св. ап. Петър и св. ап. Павел.
(източник Wikimedia, изображението е преработено)

Най-старото запазено изображение на закрилника на България св. Иван Рилски е правено през 1295 г. и се намира в Боянската църква. Няколко десетилетия по късно светеца е рисуван в параклиса на Хрельовата кула (Рилския манастир) и в Земенския манастир. Явно още от тогава датира традицията да се изобразява като стар, с дълга остра брада. В Земенския манастир, за разлика от Боянската църква, светеца носи монашеска качулка, украсена с три кръста. Под дрехата се подават благославящите пръсти на дясната му ръка, а в лявата - държи свитък.

В стенописите не се пропуснати църковните воини.

(източник Wikimedia, изображението е преработено)

(източник Википедия, изображението е преработено)
Като разказ в картини са разположени важни събития от дните преди Възкресението Христово. По правило сюжетите за страданията на Христос започват с “Молитвата в Гетсиманската градина” и последващото предателство на Юда Ескариотски.
В полунощ, след тайната вечеря апостолите заедно с Христос отиват в Гетсиманската градина край Йерусалим, където Исус започва да се моли.

(върху южната стена)
Идват войници да заловят Христос и Юда се навежда към него за да го целуне по бузата, като по този начин го посочва.

Много красива е и фреската “Успение (заспиване) Богородично” върху западната страна на църквата. Съществото обвитото в бяло, което държи Христос, символизира душата на Света Богородица.

Интересен и е пода на църквата, съставен от разноцветни парчета мрамор и римски тухли.

Една от хипотезите за вида му е, че всеки от местните хора е искал да допринесе с нещо за построяване на църквата. Който е намирал интересен камък го е носил и така се е оформила неповторима мозайка.
петък, 15 февруари 2008 г.
Земенски манастир
Земенският манастир е основан преди около едно хилядолетие. Църквата му е малка, но затова пък e уникална – с кубообразна форма (кубът е един от символите за Вселена). Куполът е конусовиден, разположен върху цилиндрично тяло. 
Над входната врата е изобразен св. Йоан Богослов (чието име носи църквата) с отворена книга - евангелие в лявата ръка.

Изключително интересно е второто изографисване на църквата през XІV век. То, подобно на стенописите в Боянската църква, се отклонява от каноничния схематизъм на изображенията. Персонажите са с правилни пропорции, добре сложени и с индивидуални черти. Най-вероятно портретите на ктиторите деспот Деян Драгаш и съпругата му Доя са рисувани от натура.

Светците не са бледи и аскетични, а живи, макар и рисувани с известно опростяване на детайлите. В долната част на стенописите е едно от най-ранните запазени изображения на св. Иван Рилски.
Уникална е сцената с причастието на апостолите, в чиито център Христос е изобразен два пъти. Вляво дава на апостол Петър хляба, а вдясно - на апостол Павел кана с вино.

Уникално е и изображението "Изковаване гвоздеите за Разпятието”. Това е единствената монументална творба на такава тема от средновековието и първия битов сюжет в българската живопис. В нея са показани реалистично съоръжения и предмети на бита и труда.

(Забележка: централната част на изображението е подчертана умишлено)
В стенописите може да се види и това:


