Mohonk Mountain House
Преди 17 години
Публикации
Показват се публикациите с етикет Врап. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Врап. Показване на всички публикации
вторник, 8 март 2011 г.
Съкровището от Врап (9 част)
<< към осма част
Заключения и извод
1. Съкровището е намерено близо до с. Врап, западна Албания през 1902, но после части от него са изкупувани и описвани в продължение на няколко години. Това поражда и разлики в начина на класификация:
- Й. Стжиговски (първия описал съкровището) в “Altai - Iran und Völkerwanderung" (1917) документира 41 предмета, от които 39 са станали притежание на Й. Pierpont Morgan († 1913);
- според музея в Балтимор съкровището е от 46 предмета, като 44 от тях са в Метрополитен мюзеум: “The hoard consists of 46 objects, . . . , all but two of which (. . . ) are in The Metropolitan Museum of Art, New York (inv. 17.190.1673-1712)”. Отбележете че информацията за инвентарните номера в скобите не е точна;
- други източници дават съвсем различни бройки.
Заради тези несъответствия се налага да направим равносметка за изложените в Метрополитен арт мюзеум към края на 2010 г. предмети от съкровището. Те са описани с 42 инвентарни номера:
- от 17.190.1644 до 17.190.1646 (три инвентарни номера)
- от 17.190.1673 до 17.190.1701 (29 инвентарни номера)
- 17.190.1704 и 17.190.1705 (два инвентарни номера)
- от 17.190.1707 до 17.190.1712a (шест инвентарни номера)
- 17.191.4 и 17.191.5 (два инвентарни номера)
2. За изясняваване вероятността Аварския хагат да стигне до западна Албания в периода VII-VIII век, е важно да се отбележи:
- от началото на VII век до 626 г. Аварския хаганат получава възнаграждение за опазване на северните граници на Византия и няма данни за негово нахлуване в Албания. Походът срещу Константинопол през 626 г. (а и други такава аварски набези срещу Византия) e през древният римски път Via militaris (Белград - Ниш – Сердика) и е твърде далеч от с. Врап (западна Албания);
- през следващия половин век нито има отбелязано аварско нахлуване в земите на днешна Албания, нито там има привлекателна плячка, нито Аварския хаганат е в състояние да осъществи сериозно нападение срещу Византия;
- след 680-684 г. до края на съществуването си Аварския хангат е отделен от земите в днешна Албания от Куберова България.
3. В съкровището от Врап има нови и износени елементи както и недовършени отливки – т.е. става дума за работилница, която предполага отседналост и прави отново неубедителна версията за пренос на съкровището от Аварския хагант по време на военен поход.
4. Куберова България е свързана с Аварския хангат по две линии:
– основаването на Стара Велика България е и от български племена, влизащи дотогава в състава на Аварския хангат;
- чрез преселниците от Аварския хангат, пристигнали заедно с Кубер при преместването му в Керамисийското поле.
5. Според археологическите разкопки Куберова България се е разрастнала и вероятно е владяла (самостоятелно или в съюз с местни племена) земи, влизащи в състава на днешна Албания. Изглежда вероятно и оспорването с Византийската империя на пристанищата, в частност Дуръс (с. Врап е близо до това пристанище).
6. Има множество археологически находки от Първата българска държава които удивително приличат на съкровището от с. Врап.
Ажурна коланна тока с грифон от Преслав (от “Формиране на старобългарската култура VI-XI век”, Станчо Ваклинов)
Велино (Шуменско), VIII век (от Интернет)
Средновековно украшение, Силистренски музей (от Интернет)
7. Върху един от елементите на коланите гарнитури от с. Врап е гравиран клански знак (който по разбираеми причини не можах да видя), идентичен със знак върху княжески колан от Озора (място между Дунав и езерото Балатон в Унгария). Това е накарало сръбския археолог Й. Ковачевич да преположи, че канският клан (род), на когото принадлежат съкровищата от Озора и от Врап, е един и същ. Има множество податки, че това е българският род Дуло.
При тези дадености само елита на Куберова България e имал потенциала и интереса от края на VII век и през VIII век да изработва и събира (а вероятно и мотив да укрие) съкровище в днешна западна Албания, чийто стил има сходства с артефакти от Аварския хагант и Първата българска държава. Приликата с аварските находки има логично обяснение, а българската идентичност на Кубер и неговото държавно формирование на практика не се оспорва.
Изказваме благодарности на семейство Gil Valazquez - Angelov, без чиято любезна покана и съдействие не би могло да се осъществи написването на тази поредица.
неделя, 27 февруари 2011 г.
Съкровището от Врап (8 част)
<< към седма част
Златни ленти, кюлче и обици
Търпеливите читатели за първи път в Интернет могат да видят снимки на трите златни ленти и обиците от съкровището във Врап.
1. Три златни ленти (инвентарен номер 17.190.1644, 17.190.1645, 17.190.1646)
2. Парче от златно кюлче (ingot), инвентарен номер 17.190.1680
Размерите му са 6.9 x 1.7 x 0.9 cm.
3. Комплект от две златни обици (17.191.4, 17.191.5)
петък, 18 февруари 2011 г.
Съкровището от Врап (7 част)
<< към шеста част
Гарнитури за колани – апликации/украшения и незавършени отливки
1. Златна ажурна апликация за колан (инвентарен номер 17.190.1686)
Размерите са 5.4 x 3.9 x 0.6 cm.
Златна ажурна апликация за колан (инвентарен номер 17.190.1686)
2. Две златни апликации - украшения за колан
Малката апликация е с размери 3.3 x 1.9 x 0.9 cm, а голямата - 3.3 x 2.6 x 1 cm.
Златна апликация - украшение (малка) за колан или каишка 17.190.1683
Златна апликация - украшение (голяма) за колан 17.190.1697
3. Три незавършени (несполучливи) отливки
Точно тези отливки свързват цялото съкровище с работилница за изработка и ремонт.
Отливка с инвентарен номер 17.190.1676 и размери 5.4 x 4.1 x 1.3 cm
Отливка с инвентарен номер 17.190.1696 и размери 3.9 x 3.6 x 0.9 cm
Отливка с инвентарен номер 17.190.1701 и размери 5.5 x 3.5 x 2.8 cm
четвъртък, 10 февруари 2011 г.
Съкровището от Врап (6 част)
<< към пета част
Гарнитури за колани – монтажни токи и пластини
В съкровището от Врап има следните монтажни токи и пластини:
1. Четири златни монтажни токи с халки (инвентарни номера 17.190.1681, 17.190.1684, 17.190.1689 и 17.190.1693)
Размерите им са съответно:
- 5.7 x 3.2 x 0.8 cm;
- 5 x 3.9 x 1.2 cm;
- 5.4 x 3.9 x 0.6 cm;
- 5 x 3.3 x 1.4 cm.
Монтажна тока с халка, инвентарен номер 17.190.1681
Монтажна тока с халка, инвентарен номер 17.190.1684
Монтажна тока с халка, инвентарен номер 17.190.1689
Монтажна тока с халка, инвентарен номер 17.190.1693
2. Две златни токи за монтаж, всяка с по два отделни нита (инвентарни номера 17.190.1682 и 17.190.1690)
Видът и размерите им се отличават незначително – дължината е 4.8 - 5 см, ширината – между 2.2 и 2.3 см, а дебелината - 1.1 cm.
Златни токи за монтаж, всяка с по два отделни нита (инвентарни номера 17.190.1682 и 17.190.1690)
3. Три златни пластини за монтаж с отделни нитове (инвентарни номера 17.190.1685a-d, 17.190.1694a-b и 17.190.1695)
3.1. Златна пластина (инвентарен номер 17.190.1685a) с четири дупки, огъната по средата, заедно с три отделни нита.
Пластината е незавършена, а размерите й са 2.5 x 3.8 x 1.2 cm.
Златна пластина за колан (незавършена) с трите нита, инвентарни номера съответно 17.190.1685a-d
В интернет може да се намери и снимка с поставени трите нита.
3.2. Комплект от две златни пластини като едната е с правоъгълен отвор, а другата похлупва отвора и има две дупки за нитове, но е комплектована само с един отделен нит
Размерите на по-голямата пластина (с отвора) са 2.1 x 2.6 x 0.1 cm, а на другата - 1.2 x 1.9 x 0.5 cm.
Комплект златни пластини за колан с нитове 17.190.1694a-b
В интернет може да се намери и отделни изображения на пластините.
3.3. Профилирана златна пластина, комплектована с четири отделни нита
Пластината има следните размери: 3.9 x 2.5 x 0.6 cm.
Златна пластина за колан с нитове 17.190.1695
сряда, 26 януари 2011 г.
Съкровището от Врап (5 част)
<< към четвърта част
Гарнитури за колани – накрайници и катарами
Металните коланни гарнитури (принадлежности) през Средновековието включват катарами, токи, накрайници за колана или каишки към него, апликации и пластини. Златни коланни гарнитури на практика са използвани само в аристократичното мъжко облекло.
В съкровището от Врап за описание на предметите от коланните гарнитури са използвани 27 различни инвентарни номера за:
- 1 накрайник на колан;
- 7 накрайника за каишки;
- 3 незавършени отливки;
- 1 катарама и 1 остатък от катарама;
- 3 златни апликации (англ. hole guard);
- 4 монтажни токи с халки;
- 2 токи с халки, за монтаж с отделни нитове, всяка заедно с по два нита;
- 2 украшения за колан или каишки;
- 3 пластини за монтаж с отделни нитове (една с четири дупки и огъвка по средата заедно с три отделни нита, един комплект от две пластини като едната е с правоъгълен отвор, а другата похлупва отвора и има две дупки за нитове, но е комплектована само с един отделен нит и една профилирана пластина комплектована с четири отделни нита);
- 1 апликация.
Тези предмети включват 12 броя златни нитове.
Съкровището в тази си част е доста разнородно:
- някои от предметите имат сложна украса за разлика от други, които са изчистени от излишни детайли;
- част от фитингите не са употребявани, а други са сравнително износени;
- няколко бройки са несполучливи отливки, има и недовършени предмети.
1. Ажурен златен накрайник за колан (инвентарен номер 17.190.1673)
Размерите на накрайника са 12.7 x 3 x 0.5 cm.
Златен накрайник за колан (инвентарен номер 17.190.1673)
2. Седем златни незавършени накрайници за каишки (инвентарни номера 17.190.1674, 17.190.1675, 17.190.1677, 17.190.1687, 17.190.1692, 17.190.1699, 17.190.1700)
Размерите на накрайниците варират, но са в следните граници: дължина от 5.5 см до 5.7 см, ширина в интервала 2.4 - 2.5 см и дебелина 7-8 мм.
Всичките накрайници за каишки
Ето и един накрайник в едър план:
Златен накрайник (незавършен)
3. Златна катарама (инвентарен номер 17.190.1678) и фрагмент от златна катарама (инвентарен номер 17.190.1691)
Катарамата е с езиче за закрепване в дупка от колана и е с размери 8.8 x 4 x 1 cm.
Златна катарама (инвентарен номер 17.190.1678)
Размерите на плочката – остатъка от катарама - са 3 x 2 x 0.8 cm.
Фрагмент от златна катарама (инвентарен номер 17.190.1691)
4. Три златни апликации (англ. hole guard), с инвентарни номера 17.190.1679, 17.190.1688, 1698
Размерите им са съответно 2.5 x 2.2 x 0.7 cm, 2.5 x 2.5 x 0.5 cm и 2.1 x 2.6 x 0.7 cm.
Апликация, инвентарен номер 17.190.1679
Апликация, инвентарен номер 17.190.1688
Апликация, инвентарен номер 17.190.1698
А ето и обща снимка на катарамата и трите апликации:
Катарамата с трите апликации
понеделник, 24 януари 2011 г.
Съкровището от Врап (4 част)
<< към трета част
Съдове
В съкровището има общо 6 съда, пет от които са в Ню Йорк, The Metropolitan Museum of Art (сребърна кана, сребърна купа, сребърна кофа и две златни купи), а една златна купа е в Балтимор, The Walters Art Museum.
Петте съда в Ню Йорк, колаж по снимка от музея
Ето и поотделно съдовете в Ню Йорк по реда на техните инвентарни номера:
1. Кана на Зенобий (инвентарен номер 17.190.1704)
Каната е сребърна, с частично позлатяване и размери 23.2 x 12.9 cm (9 1/8 x 5 1/16 in). Теглото й е 652 g.
Кана на Зенобий (инвентарен номер 17.190.1704)
Около устието й има надпис, превеждан като "Глас Господен над водите" (Псалм 28:3).
Част от надписа около устието на каната
Надписът и останалите фризове на каната са позлатени.
Орнаменти от фриза върху най-изпъкналата част от каната
Върху дъното на каната има и добре запазени знаци:
Дъното (снимката е от сайта на музея с незначителна преработка)
Разчитането им е с няколко варианта, но най-често се приема
"Господи, помагай на раба (си) Зенобий! Амин!"
Въпреки гръцкия надпис няма еднозначно приета теза за византийски произход на предмета - може да е просто копиран от местен майстор по византийския модел.
2. Сребърена купа за пиене с дръжка (инвентарен номер 17.190.1705)
Купата заедно с прибрана дръжка има размери 5.1 x 25.2 x 18.5 cm и тегло от 299 g.
Сребърна купа (инвентарен номер 17.190.1705)
3. Сребърна кофа (инвентарен номер 17.190.1707)
Впечатляваща е сребърната кофа за вода, не толко със своите размери (повече от скромни за съд с наименовение кофа - 18.4 x 14.1 cm с прибрана дръжка и тегло 481 g), колкото с богатата си украса.
Сребърна кофа (инвентарен номер 17.190.1707)
Според ст.н. с. II ст. д-р Бони Петрунова, “Съкровищата на България”, “върху сребърната кофа е представена “мрежа” с фигури на кокошки във висок, заоблен релеф”. Но ето в уголемен размер фрагменти от самата украса:
Украса (1)
Украса (2)
Украса (3)
Украса (4)
Украса (5)
Украса (6)
4. Две златни купи за пиене с дръжки (инвентарни номера 17.190.1708 и 17.190.1709)
Първата купа е с размери 4.7 x 16.5 x 17.6 cm и тегло 486 g.
Златна купа, инвентарен номер 17.190.1708
Втората купа е доста подобна - размери 5 x 15 x 17.8 cm и тегло 494 g.
Златна купа, инвентарен номер 17.190.1709
Златна купа в The Walters Art Museum (номер 57.565)
Дръжката на купата съхранявана в Балтимор (за разлика от останалите две златни купи от съкровището) е с доста по богата украса, иначе размерите й - 6.5 x 14.5 x 18.5 cm са сходни.
Златната купа в Балтимор (снимката е от сайта на The Walters Art Museum, незначително преработена)
Всичките купи на дръжките имат отвори (сребърната купа има един, а златните купи – по два отвора). Това позволява те да бъдат окачвани, например на конска сбруя.
неделя, 19 декември 2010 г.
Съкровището от Врап (3 част)
<< към втора част
Четирите бокала (край)
III. Златен бокал с олицетворението на Кипър, Рим, Константинопол и Александрия (инвентарен номер 17.190.1710)
Размерите на чашата са 16.8 x 12.2 x 12.9 cm, а теглото - 421 g (6 5/8 x 4 13/16 x 5 1/16 in., 0.928 lb.)
Златен бокал с изображения на четири жени, свързани посредством надписи на гръцки с Константинопол, Кипър, Рим и Александрия (инвентарен номер 17.190.1710)
За този бокал е отделена специална информационна табела.
Информационната табела за бокала
От нея научаваме, че “Тази чаша е украсена с женски олицетворения на четирите главни църковни центрове във византийския свят. Несръчно изписаните идентификации подсказват, че този чаша е аварски опит за имитация на византийски бокал.”
Надписът върху чашата води до предположението, че тя е създадена във време когато под юрисдикцията на Константинопол са Рим, Александрия и Кипър в качеството им на най-важни християнски центрове и то вероятно след като император Ираклий (610 г. – 641 г.) е въвел гръцкия за официален език във Византия.
Наистина Византия в средата на VI век (при Юстиниан I) завладява Рим и за известно време от там се кани да управлява завоюването под своя власт на териториите от вече бившата Западна римска империя. Но от първия Първия вселенски събор събор (Никея, 325 г.) християнския свят е управляван от патриархатите на Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим. Т.е. в църковната йерархия преди Кипър са били поне още две други църкви без изображения върху чашата: Антиохийска и Йерусалимска патриаршии. Църковните рангове обаче са били определяни в крайна сметка винаги от геополитическото могъщество на държавните структури свързани със съответната църква, а не по вътрешно-църковни причини. Превратностите на съдбата първо засягат Йерусалим, завладян от персите през 617 г. и останал под тяхна власт до 626 г. Но арабите на практика завинаги променят нещата - през 637/638 г. те завземат Сирия, Египет и Йерусалим и това принуждава александрийския и антиохийския патриарх да бягат в Константинопол. Нещо повече - от 652 г. до 727 г. (т.е. за 75 г.) няма избран александрийски патриарх, а от 702 до 742 г. няма антиохийски патриарх. Йерусалим също за няколко десетилетия остава без църковен водач. През това време Кипър е извън обсега на арабската инвазия и остава в пределите на Византия още няколко века. В този смисъл включването му в изображенията на чашата е разбираемо. Що се отнася до избора на Александрия в този контекст също изглежда логично – независимо дали е във Византийската империя или не, тя е най-важната от останалите църкви.
Всяко едно от женските изображения е с дреха скриваща повечето подробности от тялото, крепостна корона на главата и държи в дясната си ръка жезъл.
Ето и самите изображения (преработени снимки от The Metropolitan Museum of Art) и свързаните с тях надписи:
Бюст и надпис “Константинопол”
Пред Константинопол за разлика от останалите три части от надписа няма “град” вероятно поради естетически съображения свързани с дължината на наименованието му. Женската фигура в лява ръка държи кълбо/орб.
Бюст и надпис “Град Кипър”
Кипър е поставен преди Рим. Не е ясно защо е означен като град. Лявата ръка е отворена, без топка.
Бюст и надпис “Град Рим”
Бюстът, персонифициращ Рим, в лявата си ръка също държи кълбо/орб. Това вероятно изразява стремежа на Константинопол от там да установи владичеството си върху бившата територия на Западната римска империя. Поставянето на това изображение на трето място може би е свързано с факта че римските патриарси по това време де факто се назначават от Константинопол.
Бюст, персонифициращ Александрия
За надписът пред името на Александрия има различни тълкувания - пръв град, целокупен град, друг град.
към четвърта част >>
Абонамент за:
Публикации (Atom)
