Mohonk Mountain House
Преди 16 години
Публикации
неделя, 19 декември 2010 г.
Съкровището от Врап (3 част)
<< към втора част
Четирите бокала (край)
III. Златен бокал с олицетворението на Кипър, Рим, Константинопол и Александрия (инвентарен номер 17.190.1710)
Размерите на чашата са 16.8 x 12.2 x 12.9 cm, а теглото - 421 g (6 5/8 x 4 13/16 x 5 1/16 in., 0.928 lb.)
Златен бокал с изображения на четири жени, свързани посредством надписи на гръцки с Константинопол, Кипър, Рим и Александрия (инвентарен номер 17.190.1710)
За този бокал е отделена специална информационна табела.
Информационната табела за бокала
От нея научаваме, че “Тази чаша е украсена с женски олицетворения на четирите главни църковни центрове във византийския свят. Несръчно изписаните идентификации подсказват, че този чаша е аварски опит за имитация на византийски бокал.”
Надписът върху чашата води до предположението, че тя е създадена във време когато под юрисдикцията на Константинопол са Рим, Александрия и Кипър в качеството им на най-важни християнски центрове и то вероятно след като император Ираклий (610 г. – 641 г.) е въвел гръцкия за официален език във Византия.
Наистина Византия в средата на VI век (при Юстиниан I) завладява Рим и за известно време от там се кани да управлява завоюването под своя власт на териториите от вече бившата Западна римска империя. Но от първия Първия вселенски събор събор (Никея, 325 г.) християнския свят е управляван от патриархатите на Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим. Т.е. в църковната йерархия преди Кипър са били поне още две други църкви без изображения върху чашата: Антиохийска и Йерусалимска патриаршии. Църковните рангове обаче са били определяни в крайна сметка винаги от геополитическото могъщество на държавните структури свързани със съответната църква, а не по вътрешно-църковни причини. Превратностите на съдбата първо засягат Йерусалим, завладян от персите през 617 г. и останал под тяхна власт до 626 г. Но арабите на практика завинаги променят нещата - през 637/638 г. те завземат Сирия, Египет и Йерусалим и това принуждава александрийския и антиохийския патриарх да бягат в Константинопол. Нещо повече - от 652 г. до 727 г. (т.е. за 75 г.) няма избран александрийски патриарх, а от 702 до 742 г. няма антиохийски патриарх. Йерусалим също за няколко десетилетия остава без църковен водач. През това време Кипър е извън обсега на арабската инвазия и остава в пределите на Византия още няколко века. В този смисъл включването му в изображенията на чашата е разбираемо. Що се отнася до избора на Александрия в този контекст също изглежда логично – независимо дали е във Византийската империя или не, тя е най-важната от останалите църкви.
Всяко едно от женските изображения е с дреха скриваща повечето подробности от тялото, крепостна корона на главата и държи в дясната си ръка жезъл.
Ето и самите изображения (преработени снимки от The Metropolitan Museum of Art) и свързаните с тях надписи:
Бюст и надпис “Константинопол”
Пред Константинопол за разлика от останалите три части от надписа няма “град” вероятно поради естетически съображения свързани с дължината на наименованието му. Женската фигура в лява ръка държи кълбо/орб.
Бюст и надпис “Град Кипър”
Кипър е поставен преди Рим. Не е ясно защо е означен като град. Лявата ръка е отворена, без топка.
Бюст и надпис “Град Рим”
Бюстът, персонифициращ Рим, в лявата си ръка също държи кълбо/орб. Това вероятно изразява стремежа на Константинопол от там да установи владичеството си върху бившата територия на Западната римска империя. Поставянето на това изображение на трето място може би е свързано с факта че римските патриарси по това време де факто се назначават от Константинопол.
Бюст, персонифициращ Александрия
За надписът пред името на Александрия има различни тълкувания - пръв град, целокупен град, друг град.
към четвърта част >>
Абонамент за:
Публикации (Atom)
