събота, 28 ноември 2009 г.

Историческият музей във Велинград (2 част) - Великденски писани яйца

<< към първа част
Трансформиран древен обичай, днес боядисването и украсяването на яйца е неотменна част от празнуването на Великден в християнските семейства. Техниките за тази цел са много разнообразни, но една от най-старите е свързана с писаните с восък яйца.


Разпространение на восъчната техника при украса на великденските яйца в Европа


Обърнете внимание на определението “писани” – яйцата не са просто боядисани, а изписани с майсторство и любов. В района на Велинград това става като върху предварително сварените в посолена вода и изстинали (желателно бели) яйца се нанася восък първо върху тази част, която трябва да остане небоядисана. След това яйцето се потапя в най-светлата боя - жълтата и след като изсъхне се покриват с нов восъчен слой орнаментите, които трябва да останат жълти. Яйцето се боядисва в следващия цвят – червено и отново след изсъхване се нанася восък върху местата, които трябва да останат червени. Този процес продължава до най-тъмния цвят, но за да не получи неприятно наслояване на цветовете, се препоръчва или да се ползват светли тонове или преди боядисване със следващ цвят, предишния да се изсветли (най-често със стипца).
До появата на изкуствени оцветители за бои са се използвали отвари от части на растения или ядки: люспи от кромид лук или орехи и кори от ябълки за жълта, смрадлика за оранжева, коприва за зелена, дъбови кори или риган за червена, червено цвекло за лилава и т. н.
Нанасянето на разтопения восък се извършва по два начина:
- със стъклена главичка на карфица, забодена в неподострената страна на молив. Така се изписва нещо като разтеглена капка – сълзовиден елемент от много красиви цветя и фигури;
- писалка, чиито връх е тънка тръбичка от която изтича разтопения восък. С този инструмент се получават тънки линии с равномерна ширина.


Писалка за изписване на яйца


Накрая яйцето се нагрява до стопяване на восъка и той се отстранява с парцалче или хартия.
В някои райони на България обаче небоядисаното яице се апликира с цветен восък, като контурите на орнаментите се очертават с почернен восък.
От най-голямата в България колекция – над 1000 писани яйца, подбрах следното:


Яйце с кръст



Яйце (1)



Яйце (2)



Яйце (3)



Яйце (4)



Яйце (5)


Ето и няколко комплекта писани яйца:

(1)



(2)



(3)



(4)



(5)



(6)


А накрая две яйца с вносна украса.

Яйца, украсени в Европа

към трета част (зала "Николай Гяуров") >>

събота, 21 ноември 2009 г.

Историческият музей във Велинград

Адрес: гр. Велинград 4600, квартал Каменица, ул. "Владо Черноземски" No. 4
Работно време: 09.00 - 17.00 ч.
Почивeн дeн: неделя


Музейното дело в Чепинския край тази година (2009) навършва едно столетие. От събраните в училища и читалища експонати в средата на миналия век е учреден Исторически музей в наскоро образувания (през 1948 г.) гр. Велинград. Няколко месеца след това той се преобразува в Къща - музей "Вела Пеева" (градът носи нейното име). От 1982 г. музеят разполага със специално построена сграда с големи и удобни за експониране зали.


Сградата на музея


Министерство на културата променя статута му отново на Исторически музей през 1991 г., но част от велинградските жители и до днес го знаят като «музея на Вела Пеева». Понастоящем в него се съхраняват и проучват повече от 17 000 археологически находки, предмети от стария бит, икони, старопечатни книги, лични вещи, снимки и документи. Организирани са четири постоянни експозиции:
- мемориална част, посветена на Вела Пеева;
- етнографска експозиция наречена “Планината - гостоприемен дом”;
- Великденски писани яйца;
- зала "Николай Гяуров".
Музеят е и в стария и в новия списък на Стоте национални туристически обекта.

Вела Пеева (1922-1944, истинско имe Величка Пеева Пеева) е партизанка от отряд “Антон Иванов”. Ранена в засада, тя се укрива повече от месец в планината, но е открита и обкръжена от ловна рота. За да не попадне в плен се самоубива.


Част от експозицията за Вела Пеева


Етнографската експозиция наред със задължителните разнообразни местни народни носии съдържа и много предмети от бита на родопчани.


Народна носия (1)



Народна носия (2)



Народна носия (3)



Народна носия (4)



Палешник (работната част на плуг)



Дарак-чесало



Копан (бухалка)



Павурче (mлосък съд за течност, обикновенно ракия)


Може да се видят и копаня (продълговат плитък съд, издълбан от дърво; корито), кутел (дървен издълбан съд за чукане на жито или ориз), крондир (съд за вино или ракия, от метал или глина във форма на стомна или кана, с украса, с който канят на сватба). Списъкът с предмети обаче е твърде дълъг за изчерпателно изброяване, но може да бъде продължен със звучни и непознати за мен имена, като чакаларник, кандра . . .

към втора част (Великденски писани яйца) >>