неделя, 31 октомври 2010 г.

Съкровището от Врап (1 част)

Общо описание

В началото на XX век (през 1901 или 1902 г.) край с. Врап, Албания е намерено съкровище. В крайна сметка всички предмети с изключение на два (една купа в The Walters Art Museum, Балтимор (Baltimore), Мериленд, САЩ и един бокал в Археологическия музей (Archaeological Museum), Истанбул, Турция), са се отзовали в The Metropolitan Museum of Art в Ню Йорк. Общото им тегло е 6.9 кг: 5,5 кг злато и 1,4 кг сребро.




Основната част от съкровището от Врап е изложена в The Metropolitan Museum of Art в Ню Йорк


Според книгата “Съкровищата на България” от ст. н.с. II ст. д-р Бони Петрунова, то включва “30 златни гарнитури за колани (бел. на автора: в същност в The Metropolitan Museum of Art са заведени 27 различни златни предмета от гарнитури за колан и няма как да образуват 30 гарнитури), 20 гвоздея (бел. на автора: аз бих употребил термина "нитове", като при това те са 12 броя и са към няколко различни елементи от гарнитурите за колан), 7 слитъка (бел. на автора: в същност няма слитъци, може би ст. н.с. II ст. д-р Бони Петрунова е объркала златните накрайници за каишки със слитъци), 4 златни купи (бел. на автора: това са бокали/чаши, три от тях са в левия долен ъгъл на горната снимка), сребърна кана, сребърна кофа, една сребърна и три златни купи с дръжки и две златни пластини от канделабри (бел. на автора: никой предмет не мога да го свържа със свещници)”. Очевидно трите златните ленти, обиците (най-вдясно на снимката) и парчето злато (кюлче) са пропуснати.
Датировката на предметите в The Metropolitan Museum of Art е основно от VIII век и тя се отнася за всички коланни украси. Най-стари са сребърната кофа (предмета с дръжка, долу в дясно на снимката) - от VII век и обиците - от края на VI или началото на VII век. За бокалите се предполага или около 700-та година или също VIII век. Бокалът в Истанбулския музей не е датиран, а за купата в Балтимор се предполага че е правена около 700 г. По стиловите особености няма големи научни спорове, но липсва единно становище кой е създателя на съкровището. В тази връзка не може да се отрича приликата на коланните принадлежности с аварските коланни украси и токи (виж например http://homepage.univie.ac.at/Peter.Stadler/Stadler/StadlerP_1991a.pdf на немски език), както и византийското влияние или изработка на част от предметите. Това обаче не означава че съкровището е притежание на властовия елит от Аварския хаганат или от Византия или пък че изработено в Аварския хаганат. Афиширането му като аварско неглижира съществена част от историческите факти за тази част от Балканския полуостров през VI–VIII век.
Затова си позволявам да направя следните общи бележки към:
I. Изложеното в Ню Йорк част от съкровище
1. В картата към витрината не са обелязани никакви политически граници и никъде в информациите не се твърди че Врап е бил в пределите на Аварския хаганат, нито че съкровището е собственост на Аварския хаганат.




Карта към витрината


2. Най-малко поради ограниченото място и другата цел и функции на информационните табели към витрината, няма и не можем да очакваме да има коментар относно:
- идентичността на кланския знак (дамга) от съкровището със знака върху колан от Озора (място между Дунав и езерото Балатон в Унгария);
- много по характерните за България отколкото за Аварския хаганат находки от типа грифони – ластари, включително и голямата прилика с апликацията на коланата украса от с. Велино, Шуменско.
3. Важно е да се види точното географско местоположение на селото, тъй като в информационните табели на музея погрешно е отбелязано, че Врап е в източна Албания. Също така Божидар Димитров в “12 мита в Българската история”, стр. 63 пише, че в “Източна Албания . . . са открити . . . две големи златни прабългарски съкровища”, очевидно визирайки съкровищата от Врап и Ерсеке (Ersekë). В същност село Врап е в западна Албания, сред хълмистия и труднодостъпен район на Шар планина, на тридесетина километра югоизточно от Дуръс.
Тъй като в Интернет към днешна дата е доста трудно да се локализира с. Врап прилагам две карти:




Местоположение на с. Врап в Албания





По-подробна карта на района


4. Единият от бокалите е с инвентарен номер 17.190.1712a, без да има никакъв друг предмет със същия цифров инвентарен номер, но с друга буква. Вероятно е възможно или се очаква и този бокал да е имал капак (похлупак) или има вероятност капака да е комплект с него.
5. Странно е че в индивидуалната табелка за обиците няма обичайна бележка, че са намерени във Врап и инвентарните им номера значително се отличават от другите инвентарни номера. Но в табелката за цялото съкровище се твърди че всички предмети са намерени във Врап.
6. В интернет не може да се намерят снимки на обиците и златните ленти. Капакът е показан само в профил.

II. Аварски хаганат и взаимоотношенията му с Куберова България
Аварския хаганат е федеративно обединение от различни племена (включително и български), възникнало през VI век. За да охраняват северната граница на Византийската империя Аварския хаганат получава значителни суми. За периода 600-626 г. оценките са, че са получили общо около 25 тона злато във вид на монети и изделия от благородни метали. Това огромен ресурс предизвиква развитие на ювелирното изкуство в хаганата, най-често като приложенията им към коланни гарнитури и конската амуниция, а понякога и като съдове и бижута.
Но поведението на хаганата е непоследователно – например през 626 г. той напада Констатинопол. Вероятно тези действия подтикват Византия да подкрепи отделянето на български племена (и от Аварския хаганат) под управлението на кан Кубрат в държава известна като Стара Велика България. Самият Кубрат е израстнал в Константинопол и е приятелски настроен към Византия. След смъртта му в средата на VII век неговите синовете образуват няколко държави, една от които е Куберова България. Сведенията са за нея са твърде оскъдни, но това което почти не се оспорва, е че Кубер мигрира в Аварския хаганат, където прекарва петнадесетина години като високопоставен поданик, управляващ в Сремска област (дн. Сремска Митровица), Панония. Прави неуспешен опит за завземане власта в хаганата, вероятно подтикнат от образуването на Дунавска България 680-681 г. След това е принуден да се премести на територията на Византия в Керамисийското поле (между Битоля, Прилеп и Лерин) в днешна Македония. Заедно с него са поне още един син на Кубрат, доведените българи от Стара Велика България и немалобройно население от сремско. Това се случва според различни източници в периода 680-684 г. Някои историци приемат, че заселниците има статут на федерат (вътрешно самоуправление срещу задължение да предоставя военен контингент на Византия), а византийците се съгласяват с тяхното присъствие, тъй като имат нужда от щит срещу аварските нашествия. Но това не съответства на опита на кан Кубер (неуспешен) през 685 г. да овладее Солун и игнорира факта, че той може и да е приет като син на съюзника на Византия Кубрат. След този неуспех няма сведения за Кубер и не е ясно кога управлението се поема от негови наследници. Обаче няколко години по-късно - през 688 г. войска на император Юстиниан II е разгромена от българи в Егейска Македония (битката в клисурата Аконтизма, северно от Кавала). Археологическите материали след това показват, че Куберова България се разширява и след време стига до Корча и Елбасан (днес в Албания). Българи са се населили и в полетата на Ресен и Охрид, а следи от аулите са открити в Прилеп, Кичево, Девол (Албания), Кавадарци, Тетово и други. Същевременно в този период по тези места липсват всякакви археологически следи от византийско присъствие – например печати на местни управители и находки от славянско население - например славянски погребения. От тогавашното българско присъствие и до днес са останали много топоними. Всичко това заедно свидетелства за трайно и уседнало монолитно българско население въпреки липсата на преки писмени сведения. Византийската империя успява да запази или да си възвърне само крайбрежието Солун – Дуръс поради абсолютното превъзходство във флота (българите, а и славяните населяващи земите между Куберова България и Солун нямат кораби).
Тази България е просъществувала като самостоятелно формирование до първото десетилетие на IX век, когато се установява обща граница с Дунавска България (след преземането на Сердика от хан Крум през 809 г.). Тогава започва и процес на присъединяването й към по-голямата България, със сигурност завършил при Борѝс I Михаѝл Покръстител (852-889).
Аварския хаганат престава да съществува като самостоятелна държавна формация малко по-рано: в края на VIII в. и началото на IX в. е погълнат основно от франската империя на Карл Велики, а последните остатъци от хаганата (Трансилвания) са присъдинени към България от хан Крум през 805 г.

към втора част >>