вторник, 29 януари 2008 г.

Рилски манастир

Рилският манастир има история повече от хиляда години. Според преданието е основан в близка местност през X век от светеца-отшелник Иван Рилски.

Св. Иван Рилски, стенопис

В началото на XIV век манастира е преместен на сегашното си място. От тогава е запазена отбранителна кула, известна като Хрельова - наименована на местния феодал, дарил средства за изграждане на църква и сгради.

Хрельовата кула

Днешният си облик манастира придобива през първата половина на 19 век с дарения от българския народ и събрани помощи в Русия.

Рилски манастир - двора

В манастирската църква повече от пет века се съхраняват мощите на Иван Рилски. Днешната сграда е украсена със стенописи и иконостаси от Самоковската и Разложката школи.

Стенопис от главната църква “Рождество Богородично” с оригинална интерпретация на богословска тема

В музейните помещения могат да се видят безценни икони, ръкописи, църковна утвар, емблематичния Рафаелов кръст (изработван под лупа с иглички в продължение на 12 години от едноименен монах), царска грамота и турски ферман, отбранителни оръжия и други.

Магерница (старата кухня) на манастира има уникално кубе (комин за пушека) с шишарковидни вдъбнати за завихряне на въздуха и отлагане на саждите.

Кубето в магерницата

От 1983 г. Рилският манастир фигурира в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.


Още за манастира може да прочетете в www.BGizlet.com.

понеделник, 14 януари 2008 г.

Карановска могила

Информация в Интернет изостри любопитството ми към селищната могила при с. Караново, Сливенска област. Неточното й описание като най-голямата в Европа ме накара да пресея внимателно фактите около нея.


Първите разкопки с научна цел са от 1936 г., но световно значение Карановската могила придобива през втората половина на 20 век. Археологическите проучвания правени при спазване на стратиграфския метод и използване на план квадратна мрежа доказват обитаване на могилата над 3000 години - от ранната новокаменна епоха (неолит) 5300-4500 г. пр. Хр. до ранна бронзова епоха, около 3000-1900 г. пр. Хр. Но което е още по важно, те поставят основа за изготвянето на Карановска хронологическа система, която служи за еталон при синхронизацията на европейските праисторически култури. Решават се и редица въпроси, свързани с периодизацията през новокаменната, каменомедната и бронзовата епоха.

Това изглежда не е достатъчно Карановската селищна могила да влезе в списъка на 100-национални туристически обекти. Нито провокира старанието на местните управи - уредбата започва (и почти завършва) с табелата:


Археолозите от цял свят знаят, че това което е означено с “I” e най-старата култура, известна като "Караново I", а останалите слоеве са съответно културите "Караново II" до "Караново VII".

В началото на 21 век в могилата е открита най-голямата европейска къща от ранната бронзова епоха (3000 г. пр. Хр.). Тя има три помещения с обща площ 216 кв.м.

Намерените експонати се съхраняват в Националния археологически музей в София и в градския исторически музей в Нова Загора. Затова редовия посетител освен горната табела може да види само разпределението по вертикала на културните пластове:


Внимателните могат да открият праисторически находи показали се от ерозиралите земни пластове:


А невнимателните могат да стъпят върху тях:


Караново поставя и още един загадка. Сп. Археология от 1969/1 отбелязва: "Надписът върху кръглия печат от Караново, който датира според българските археолози В. Миков и Г. Георгиев от края на IV-то или началото на III-то хилядолетие пр. н. е., представлява уникален паметник на човешката култура от оная отдалечена епоха. Той представлява първите фази на писмеността изобщо. При посочената датиривка, знаците върху печата от Караново се явяват най-старата писменост в Европа. Тази писменост е по-стара дори и от първата критска писменост, която датира от средата и втората половина на III-то хилядолетие пр.н.е. Така кръглият печат с надпис от Караново е една истинска научна находка."

неделя, 6 януари 2008 г.

Неолитни жилища в Стара Загора

В Стара Загора съм живял много години, но когато потърсих музея "Неолитни жилища" не можах да го открия лесно. Бях се снабдил с адреса му (ул. ”Ген. Столетов” № 2) и бързо се отзовах в началото на улицата. Там обаче нито таксиметровите шофьори, нито местни жители които попитах можаха да ме упътят. Липсваха и подходящи табели. Упоритото ми кръстосване на района накрая даде резултат, който си струваше усилията.

В музея се експонират най-добре запазените жилища в Европа от новокаменната епоха (средата на VІ хил. пр. Христа). Те представляват два едностайни дома под един покрив (къща-близнак). Построени са на слъчевия източен склон на хълм, в близост до малък извор на прясна вода. Изградени са от дървени колове, преплетени с тънки пръти, обмазани със смес от глина и слама. Пожар е изпекъл глината, но това е съхранило през хилядолетията богат инвентар и покъщнина - стотици керамични съдове, камъни за мелене на жито, масичка, запаси от пшеница, ечемик, фий, леща и др.

Тези факти показват, че обитателите са имали съответните познания по строителство, организация на стопанството и астрономия.


Изненадите не свършват дотук. В сутерена на музея има постоянна експозиция "Праисторическото изкуство в Старозагорско". Изложени са най-добрите образци, открити при местните археологически проучвания - глинени съдове, накити и култова пластика. Порази ме нуждата от красота, която е подтикнала хората да създават не просто утилитарни вещи, а изделия с "душа".

Глинен съд със зооморфна дръжка (Азмашка селищна могила, среден неолит)


Първият календар?

На пръв поглед този керамичен съд от ранния неолит (V – ІV хил. пр. н.е.) с черни и бели квадратчета, разположени в редове, които го обвиват. не прави особено впечатлениене.

Но ... квадратчетата са 360 на брой. И може би това е своеобразен израз на тогавашните познания за годишния календар.

Липсата на други съдове с подобна украса прави малко вероятно случайното съвпадение.

Съдът е намерен в Азмашката могила край Стара Загора.


Най-старата златна гривна

Уникален експонат в музея е златна гривна (V хил. пр. н. е.), открита в Берекетската могила.



Тя е един от най-старите златни накити в света и е от същия период от който са златните съкровища намерени край с. Хотница (община Велико Търново) и в Дуранкулашкия (с. Дуранкулак, Добричко) и Варненския некропол - свидетели на цивилизация по-стара от тази на Месопотамия и Египет с поне хиляда години.