понеделник, 1 декември 2008 г.

Царски манастир “Св. Богородица Витошка” над село Драгалевци

Манастирът “Св. Богородица Витошка” (“Успение Богородично”) е основан малко преди залеза на Втората българска държава от “царя на всички българи и гърци Иван Александър” (1331 - 1371). Богатите дарове от него и сина му цар Иван Шишман (1371 - 1393) са се запазили в народната памет, като дали на манастира прозвището “царски”. Бил е един четиринадесетте манастири от т. нар. Софийска (или Мала) Света гора. Почти седемвековна му история ни поднася доста любопитни факти:
- вероятно не е бил разрушен от османските турци при завладяването на София и областта през 1382 г., но е бил разграбен и обезлюден;
- през 1476 г. с дарение на софийския първенец Радослав Мавър манастирската църва се обновява и изографисва наново и оттогава са най-ценните стенописи – изцяло запазени в предверието и частично – в наоса. Предполага се че това е първия опит да се възстанови традицията на Търновската школа в условията на османско робство. Интересно е и, че под друговерска власт, християнско семейство е имало благосъстояние, морален и властови ресурс да възобнови обителта;
- през XVI - XVII в. е център за просветителската дейност на Софийската книжовна школа. Най-ценните запазени книги са Четвероевангелие от 1534 г. и Псалтир от XVI в.;
- за кратко време през втората половина на XIX век игумен на манастира става йеромонах Генадий – бивш знаменосец в четата на Ильо войвода и член на Първата легия на Раковски (1862 г.). Той е бил приятел на Васил Левски, който използвал често манастира за убежище.

Паметна плоча за В. Левски


Днес манастирът включва:
- ансамбъл под един покрив от старата църква задено с долепена до нея църква и околовръстна галерия, построени 1932 г.

Днешната манастирска църква

Удивителен е комина между двете църквички, извисяващ се над кръста.

Комин над кръста


Външен детайл


Околовръстната галерия

Над входа на старата църква ни посрещат стенопис със “Света Богородица” заобиколена от светците–войни св. Георги, св. Димитър и св. Меркурий.


Света Богородица


Светец – войн на кон

Ако имате възможност разгледайте и композицията Страшния съд с нейната сцена Сгъването на небето (то се свива като свитък) – много рядък детайл в църковната живопис.

- Външна камбанария с три камбани

Камбанарията

- Манастирски постройки

Част от манастирските постройки

- много добре поддържан двор

В двора на манастира


Коритото на чешмичката­

Созопол - магнетичен от древността

Созопол е възникнал като крайбрежно селище в края на IV-III хилядолетие преди Христа. Местоположението му е привлякло първите елински колонизатори и в началото на VII век пр. Хр. на това място са основали античен град-държава (полис) Аполония Понтика. Това го прави най-стария ни черноморски град, тъй като следващите полиси - Месембрия (Несебър), Одесос (Варна), Бизоне (Каварна) и Дионисопол (Балчик) се появяват след век-век и половина.

От началото на новото хилядолетие Аполония губи независимостта си, завладян от Римската империя, а след образуването на Византия се преименува на Созополис (Спасеният град). Попада няколко пъти и в пределите на Българската държава, а от 1453 г. е в границите на Османската империя.

Градът играе важна роля в черноморската търговия чак до XIX век поради близостта си до Константинопол/Истанбул. След Освобождението Созопол губи ролята си на голямо пристанище и основно остава рибарско селище. От миналия век се развива и като туристически и културен център.

Пристанището


От богатото историческо минало са запазени почти 200 недвижими обекта.

Античен кладенец, част от култов комплекс “Нимфеум”, изграден в чест на богиня Афродита

Южна крепостна стена и кула


Крайбрежна част, в ляво останки от крепостна стена


В Созопол са съхранени няколко църкви, като "Св. Богородица" (XV век) е паметник на културата и може да се разгледа отвътре само през лятото. Два от храмовете - "Св. Георги" (първата четвърт на XIX век) и "Св. Зосим" (1857 г.) са постоянно действащи.

"Св. Георги Победоносец" - най-голямата действаща местна църква


Интересни са и възрожденските къщи от XVIII-XIX век, с дървени, еркерно издадени етажи над каменните приземни нива. Последните са служели предимно като стопански помещения, а се е живеело на горния етаж.

Еркерно издадена созополска къща


Етнографска експозиция


Заради многообразието от исторически ценности, старата част на Созопол е обявена за архитектурно-исторически резерват и туристически обект (Решение на Бюрото на МС № 320 от 07.09.1974 г.), а Археологическият музей е един от 100-те национални туристически обекта.

Всеки септември градът е домакин и на най-голямото културно събитие в БългарияПразниците на изкуствата „Аполония“, но културният живот не спира и през останалото време, тъй като Созопол е притегателен център за художници, поети, музиканти и артисти.

Улична търговия с картини


Градът е и важна туристическа дестинация – около 200 хиляди туристи го посещават ежегодно и за всеки има по нещо магнетично и очарователно.


Почивката е различна за всеки

Закачлив надпис в созополско заведение