неделя, 31 август 2008 г.

В Широка лъка за един час


След служебен ангажимент се отзовах случайно в с. Широка лъка (един от 100-те национални туристически обекта) почти без информационна подготовка - бях чувал само за Националното училище за фолклорни изкуства.

От далече сгушеното родопско село не обещаваше много – изглеждаше прекалено стандартно на фона на прекрасната природа.


С. Широка лъка отвисоко


Затова първо хапнахме кътми с мед в Згуровската къща
(хотел механа) и след това тръгнахме.


Згуровската къща

хотел-механа


По основната улица вниманието ми веднага беше привлечено от красив старинен мост.


Мостът


Едната му половина е покрита със стъпала, а другата – без.


До моста се намира църквата “Св. Богородица” (1834 г.). Мемориална плоча поставена върху нея съдържа твърдението, че сградата е била построена за 38 дни. Въпреки че по късно попаднах и на други източници със същото съдържание, лично за мен това е повече предание, отколкото исторически факт.


Църквата “Св. Богородица”


От другата страна на реката е родната къща на екзарх Стефан I - един от плеядата бележити българи, получили признание не само у нас, а и в чужбина.


Родната къща на екзарх Стефан I


В основата на паметника му в центъра на селото е вграден плакет, част от който цитирам дословно:

“Благодарствена грамота от държавна комисия към музея “Яд Вашем” в Ерусалим, Израел на екзарх Стефан I относно приноса му за спасяването на българските евреи в периода на холокоста.”


Паметник на Екзарх Стефан I

Разходката из селото продължи неусетно. Възрожденската архитектура, запазила атмосфера непозната в големите урбанизирани селища, ме грабна и пресрочих много определния час за престой. Мога само да се надявам, че следващите снимки ще разкрият поне малко от чара на Широка лъка.


Странична уличка


Калайджиевата къща



Къщи в с. Широка лъка



Национално училище за фолклорни изкуства




четвъртък, 7 август 2008 г.

Коментар към едно писмо

Към поста Съкровището от Наги Сент-Миклош получих следния коментар:

Raven каза...

Как точно Добрев доказва че съкровището е българско?

Кои надписи са на прабългарски език и как се доказва че езикът е именно прабългарски а не аварски?

Иначе твоите приятели са прави че не знаят за българският произход на съкровището - най вероятно защото изобщо не е такъв.

Официалното становище е че съкровището е аварско и все още нищо по различно не е доказано.

Понеделник, 2008, Юли 14 22:35

Може би не само за автора на коментара ще бъде интересна анотацията за работата на проф. Иван Добрев в интернет:

http://rakovski-defcol.mod.bg/BG/Activities/Publication/Dobrev.php

Повече подробности за най-интересния надпис в съкровището може да се прочетат на:

http://bolgnames.com/text/Inscription_21a.html

http://bolgnames.com/text/Inscription_21b.html

Други мнения и варианти на разчитания на надписите (статията е на руски) има на:

http://www.qypchaq.unesco.kz/Nagy-Szent-Miklos%20treasure%20Inscriptions.htm

Без да е необходимо специално образование и упорито търсене по книгите, само от библиографията към статията се вижда, че проф. Добрев не е единствения и не е първия български учен, който застъпва тезата, че съкровището е с български произход, например:

Младенов С. Първобългарско, а не печенежско е т. нар. Атилово златно съкровище от Над сент Миклош // ГСУИФФ.– 1934-1935, XXXI.– Стр. 88

Димитров Д. П. Днешното състояние на вопроса за прабългарския произход на златното съкровище от Над сент Миклош // ИИД.– XXII/XXIV, 1948.– Стр. 338-414.

А има и други български автори на това мнение (далеч съм от идеята, да твърдя, че съм изучил детайлно темата) и е факт, че чуждестранните изследователи ги познават и цитират. Немаловажна е и ангажираността на национална институция - Националния исторически музей (НИМ) с експонирането на копие на съкровището с пояснението, че една част от предметите са старобългарско златарство, а другата е дар за български владетел.

Табелата в НИМ


Т.е. при съзнателното ингориране на по-популярните източници
(като се почне от публикации в сп. Космос от преди повече от 30 години и се стигне до Уикипедията) е очевидно, че твърде много учени, работили в различни условия, приемат българския произход на съкровището. Това ме кара да отхвърля тезата, че твърдението е конюнктурно мнение, а още по-малко становище, породено от ненаучни аргументи.

Иначе нареченото в коментара “Официалното становище” (на неназована институция или учен) за аварски произход на съкровището съвсем не единственото различно мнение по въпроса и нямам идея защо автора на коментара го извежда като най-меродавно и твърди, че “нищо по различно не е доказано”.

Затова мисля, че който има научни аргументи – за или против - е в правото си да ги отстоява с факти.

Ето и още малко снимки на копията от съкровището, изложени в НИМ.

Кана No 2

Кана No 4

Кана No 5

Фиала

Купи


Линк: The Treasure of Nagyszentmiklós (на английски език).