четвъртък, 7 август 2008 г.
Коментар към едно писмо
Към поста Съкровището от Наги Сент-Миклош получих следния коментар:
“Raven каза...
Как точно Добрев доказва че съкровището е българско?
Кои надписи са на прабългарски език и как се доказва че езикът е именно прабългарски а не аварски?
Иначе твоите приятели са прави че не знаят за българският произход на съкровището - най вероятно защото изобщо не е такъв.
Официалното становище е че съкровището е аварско и все още нищо по различно не е доказано.
Понеделник, 2008, Юли 14
Може би не само за автора на коментара ще бъде интересна анотацията за работата на проф. Иван Добрев в интернет:
http://rakovski-defcol.mod.bg/BG/Activities/Publication/Dobrev.php
Повече подробности за най-интересния надпис в съкровището може да се прочетат на:
http://bolgnames.com/text/Inscription_21a.html
http://bolgnames.com/text/Inscription_21b.html
Други мнения и варианти на разчитания на надписите (статията е на руски) има на:
http://www.qypchaq.unesco.kz/Nagy-Szent-Miklos%20treasure%20Inscriptions.htm
Без да е необходимо специално образование и упорито търсене по книгите, само от библиографията към статията се вижда, че проф. Добрев не е единствения и не е първия български учен, който застъпва тезата, че съкровището е с български произход, например:
Младенов С. Първобългарско, а не печенежско е т. нар. Атилово златно съкровище от Над сент Миклош // ГСУИФФ.– 1934-1935, XXXI.– Стр. 88
Димитров Д. П. Днешното състояние на вопроса за прабългарския произход на златното съкровище от Над сент Миклош // ИИД.– XXII/XXIV, 1948.– Стр. 338-414.
А има и други български автори на това мнение (далеч съм от идеята, да твърдя, че съм изучил детайлно темата) и е факт, че чуждестранните изследователи ги познават и цитират. Немаловажна е и ангажираността на национална институция - Националния исторически музей (НИМ) с експонирането на копие на съкровището с пояснението, че една част от предметите са старобългарско златарство, а другата е дар за български владетел.
Т.е. при съзнателното ингориране на по-популярните източници (като се почне от публикации в сп. Космос от преди повече от 30 години и се стигне до Уикипедията) е очевидно, че твърде много учени, работили в различни условия, приемат българския произход на съкровището. Това ме кара да отхвърля тезата, че твърдението е конюнктурно мнение, а още по-малко становище, породено от ненаучни аргументи.
Иначе нареченото в коментара “Официалното становище” (на неназована институция или учен) за аварски произход на съкровището съвсем не единственото различно мнение по въпроса и нямам идея защо автора на коментара го извежда като най-меродавно и твърди, че “нищо по различно не е доказано”.
Затова мисля, че който има научни аргументи – за или против - е в правото си да ги отстоява с факти.
Ето и още малко снимки на копията от съкровището, изложени в НИМ.
Кана No 2
Кана No 4
Кана No 5
Фиала
Купи
Линк: The Treasure of Nagyszentmiklós (на английски език).
2 коментара:
И какво викаш Raven? Гроздето ли е кисело?
These are part of ancient Turkic art. Figures depict nomadic Turkic inspirations. First of all, turning back when riding horse, almond eyes, oval face and animal figures.
Публикуване на коментар