вторник, 28 октомври 2008 г.

Асенова крепост – любопитни факти


С утвърждаването на Първата българска държава на Балканския полуостров и териториалното и разширение към Тракия, през IX век районът около Пловдив става гранична зона. За укрепването на пътя към Беломорието, през втората половина на века Византия изгражда малка стратегическа крепост-кула върху естествено стеснение по дефилето на река Чая.

Останки от бойна кула

На територията на крепостта най-добре запазената постройка е църквата "Света Богородица - Петричка", строена доста по-късно – вероятно XII век.

Църквата "Света Богородица - Петричка"

Тя е първата църква в православния свят с квадратна кула. Поради ограниченото пространство на крепоста, кулата е с двойно предназначение - камбанария и наблюдателница.

Квадратната кула

По аналогични причини стените на църквата са продължение на крепостните укрепления.

Крепостна стена като продължение и църквата

В края на XII век крепоста, заедно с Пловдивската област, е предадена под управлението на болярина Иванко, убиец на един от основателите на Втората българска държава - цар Иван (Йоан) Асен I.

През 2007 г. в близост до Асеновата крепост е намерен скелет на двуметров мъж. Христо Басамаков, директор на Историческия музей в Асеновград, е изградил работна хипотеза, че това може да са ос­тан­ки­те от пог­ре­бе­нието именно на бо­ля­ри­на Иван­ко.

В началото на XIII век крепостта е в земите на деспот Алексий Слав (1207-1230 г.), с чиято ктиторска дейност е свързана най-старата запазена камбана в Европа.

След Клокотнишката битка (1230 г.) крепостта преминава в пределите на Българската държава и цар Иван Асен II я заздравява и достроява. Мащабите на строителството е увековечил с надпис на български език над нейния вход. Надписът е унищожен целенасочено през 19 век, но е възстановен по случайно оцелял препис на френски учен от 1709 г.

Възстановеният надпис

Друг любопитен момент е свързан с междуособната война между двамата сина на султан Баязид за наследство на престола му. Единият от тях - Муса Кеседжи – резидира в крепостта, но губи битката и крепостта е разрушена до основи, за да се заличи спомена за междуособиците и защото тя вече няма стратегическо значение. За щастие по неизвестни причини остава непокътната крепостната църква “Св. Богородица Петричка”.

Поглед през един бойник

Днес Асеновата крепост е един от 100-те национални туристически обекта.



сряда, 15 октомври 2008 г.

Гложенският манастир

Гложенският манастир е уникален за България като разположение - за разлика от другите манастири е съграден не в закътани долини, а на скално терасовидно възвишение под връх Камен Лисец на Стара планина.

Към манастира

Историята за основаването му е обвита в легендата за киевски княз Георги(й) Глож, изградил манастира през XIII век на това място. С вариантите й, свързани със завръщането на Иван Асен II през 1217 г. задено с руски наемници, или събития около 1224 г., или даже с битката при Клокотница (1230 г.), е пълен Интернет и реномирани пътеводители, често представящи нещата като исторически достоверни.

За съжаление на поддръжниците на тази легенда:

- няма летописни данни потвърждаващи съществуването на такава историческа личност, нито въобще за ползване на Глож като лично име в славянската култура;

- такава структура на манастирски комплекс - върху скала, с каменни отбранителни стени и единствен вход - не би била нужна по времето на независимата християнска Втора Българска държава (XIIXIV век);

- на сегашната тераса през XIII в. не е имало манастир, освен това нищо от периода до XVI век не съхранено, въпреки че манастира не е разграбван и опожаряван;

- иконата „Св. Георги”, свързана с легендата за Гложенския манастир (сега съхранявана в Ловчанската митрополия), е създадена през първата половина на XVIII в., вероятно в ателиетата на Киево-Печорската лавра.

Много по логично е да се предположи следното. По времето на Второто Българско царство наблизо местността Градището) е създаден манастир, останки от който се пазят и до днес. Завладяването на Балканския полуостров от турците слага край на съществуването му, но той се възражда, съобразно новите условия, на днешното трудно достъпно и лесно отбраняемо място около XVI в.

Манастирските стени


Подходът към манастира

Вътрешния двор. В дясно по средата се вижда входа.


В края на XVIII и началото на XIX век манастирът развива голяма просветна дейност в Тетевенския край, подпомогнат включително и от украински монаси. Връзките с киевските духовници вероятно са причината за създаването на легендата за Григори(й) Глож.

Сегашният си облик манастирът придобива в периода от XIX век (жилищните помещения) до 1931 г., когато е построена църквата на мястото на разрушена от земетресения стара сграда.


Част от жилищните постройки


Сградите са покрити с каменни плочи



Църквата, завършена 1931 г.


Тя е построена на най-високото място в манастира.


Църквата - поглед отдолу


Стенопис на тема св. Георги


Една от иконите, посветени на св. Георги


Иконостасът е датиран XVI век, но горния ред икони са от XVII - XVIII век, а останалите са от XIX век - възстановени в първоначалния си вид.

Дверите на иконостаса


Гложенският манастир е бил убежище на Васил Левски и място на заточение на търновският митрополит Климент (светското име Васил Друмев, автор на "Нещастна фамилия" и "Иванко - убиецът на Асена").



Скривалище, ползвано и от Васил Левски

Гложенският манастир е обявен за паметник на културата.