неделя, 27 март 2011 г.

Земенски манастир (2 част)

<< към първа част

България приема християнството (някъде между 864 - 866 г.) от Византия в период, когато в църковната живопис се налагат канонични изображения и иконоборството се изживява.
Обаче от самото си начало българската православна иконопис не е сляпо подражание на византийския стил, а създава и свои традиции. Те са видими още след преместването на столицата в Преслав (893 г.): за създаването на керамични икони (нехарактери за Византия) се използват ярки и жизнени цветове (виж например керамичната икона на Теодор Стратилат). По време на Втората българска държава пък се обособяват две иконописни течения – търновското (дворцово) и т.н. народностно. При втория подход са характерни простота в израза и позата, забелязват се български черти в изображенията и дрехите, лицата са по-закръглени, понякога бузести, с леко месест нос.
Земенската църква е най-добре запазения паметник от тази епоха, зографисана в народностен стил. Затова ще продължа представянето на тази забележителна църква с още няколко снимки.
В зографисването й важно място заемат образите на св. ап. Петър и св. ап. Павел.


Св. ап. Петър
(източник Wikimedia, изображението е преработено)



Св. ап. Павел


Най-старото запазено изображение на закрилника на България св. Иван Рилски е правено през 1295 г. и се намира в Боянската църква. Няколко десетилетия по късно светеца е рисуван в параклиса на Хрельовата кула (Рилския манастир) и в Земенския манастир. Явно още от тогава датира традицията да се изобразява като стар, с дълга остра брада. В Земенския манастир, за разлика от Боянската църква, светеца носи монашеска качулка, украсена с три кръста. Под дрехата се подават благославящите пръсти на дясната му ръка, а в лявата - държи свитък.

Св. Иван Рилски


В стенописите не се пропуснати църковните воини.

Св. Нестор
(източник Wikimedia, изображението е преработено)



Св. Теодор Стратилат
(източник Википедия, изображението е преработено)


Като разказ в картини са разположени важни събития от дните преди Възкресението Христово. По правило сюжетите за страданията на Христос започват с “Молитвата в Гетсиманската градина” и последващото предателство на Юда Ескариотски.
В полунощ, след тайната вечеря апостолите заедно с Христос отиват в Гетсиманската градина край Йерусалим, където Исус започва да се моли.

Молитвата в Гетсиманската градина
(върху южната стена)


Идват войници да заловят Христос и Юда се навежда към него за да го целуне по бузата, като по този начин го посочва.

Залавянето на Христос в Гетсиманската градина


Много красива е и фреската “Успение (заспиване) Богородично” върху западната страна на църквата. Съществото обвитото в бяло, което държи Христос, символизира душата на Света Богородица.

Успение Богородично


Интересен и е пода на църквата, съставен от разноцветни парчета мрамор и римски тухли.

Подът в църквата


Една от хипотезите за вида му е, че всеки от местните хора е искал да допринесе с нещо за построяване на църквата. Който е намирал интересен камък го е носил и така се е оформила неповторима мозайка.

вторник, 8 март 2011 г.

Съкровището от Врап (9 част)

<< към осма част

Заключения и извод
1. Съкровището е намерено близо до с. Врап, западна Албания през 1902, но после части от него са изкупувани и описвани в продължение на няколко години. Това поражда и разлики в начина на класификация:
- Й. Стжиговски (първия описал съкровището) в “Altai - Iran und Völkerwanderung" (1917) документира 41 предмета, от които 39 са станали притежание на Й. Pierpont Morgan († 1913);
- според музея в Балтимор съкровището е от 46 предмета, като 44 от тях са в Метрополитен мюзеум: “The hoard consists of 46 objects, . . . , all but two of which (. . . ) are in The Metropolitan Museum of Art, New York (inv. 17.190.1673-1712)”. Отбележете че информацията за инвентарните номера в скобите не е точна;
- други източници дават съвсем различни бройки.

Заради тези несъответствия се налага да направим равносметка за изложените в Метрополитен арт мюзеум към края на 2010 г. предмети от съкровището. Те са описани с 42 инвентарни номера:
- от 17.190.1644 до 17.190.1646 (три инвентарни номера)
- от 17.190.1673 до 17.190.1701 (29 инвентарни номера)
- 17.190.1704 и 17.190.1705 (два инвентарни номера)
- от 17.190.1707 до 17.190.1712a (шест инвентарни номера)
- 17.191.4 и 17.191.5 (два инвентарни номера)

2. За изясняваване вероятността Аварския хагат да стигне до западна Албания в периода VII-VIII век, е важно да се отбележи:
- от началото на VII век до 626 г. Аварския хаганат получава възнаграждение за опазване на северните граници на Византия и няма данни за негово нахлуване в Албания. Походът срещу Константинопол през 626 г. (а и други такава аварски набези срещу Византия) e през древният римски път Via militaris (Белград - Ниш – Сердика) и е твърде далеч от с. Врап (западна Албания);
- през следващия половин век нито има отбелязано аварско нахлуване в земите на днешна Албания, нито там има привлекателна плячка, нито Аварския хаганат е в състояние да осъществи сериозно нападение срещу Византия;
- след 680-684 г. до края на съществуването си Аварския хангат е отделен от земите в днешна Албания от Куберова България.

3. В съкровището от Врап има нови и износени елементи както и недовършени отливки – т.е. става дума за работилница, която предполага отседналост и прави отново неубедителна версията за пренос на съкровището от Аварския хагант по време на военен поход.

4. Куберова България е свързана с Аварския хангат по две линии:
– основаването на Стара Велика България е и от български племена, влизащи дотогава в състава на Аварския хангат;
- чрез преселниците от Аварския хангат, пристигнали заедно с Кубер при преместването му в Керамисийското поле.

5. Според археологическите разкопки Куберова България се е разрастнала и вероятно е владяла (самостоятелно или в съюз с местни племена) земи, влизащи в състава на днешна Албания. Изглежда вероятно и оспорването с Византийската империя на пристанищата, в частност Дуръс (с. Врап е близо до това пристанище).

6. Има множество археологически находки от Първата българска държава които удивително приличат на съкровището от с. Врап.



Ажурна коланна тока с грифон от Преслав (от “Формиране на старобългарската култура VI-XI век”, Станчо Ваклинов)




Велино (Шуменско), VIII век (от Интернет)




Средновековно украшение, Силистренски музей (от Интернет)


7. Върху един от елементите на коланите гарнитури от с. Врап е гравиран клански знак (който по разбираеми причини не можах да видя), идентичен със знак върху княжески колан от Озора (място между Дунав и езерото Балатон в Унгария). Това е накарало сръбския археолог Й. Ковачевич да преположи, че канският клан (род), на когото принадлежат съкровищата от Озора и от Врап, е един и същ. Има множество податки, че това е българският род Дуло.

При тези дадености само елита на Куберова България e имал потенциала и интереса от края на VII век и през VIII век да изработва и събира (а вероятно и мотив да укрие) съкровище в днешна западна Албания, чийто стил има сходства с артефакти от Аварския хагант и Първата българска държава. Приликата с аварските находки има логично обяснение, а българската идентичност на Кубер и неговото държавно формирование на практика не се оспорва.

Изказваме благодарности на семейство Gil Valazquez - Angelov, без чиято любезна покана и съдействие не би могло да се осъществи написването на тази поредица.