сряда, 19 август 2009 г.

РИМ, Стара Загора (4 част) - Временна изложба

<< към трета част (От Средновековието до Възраждането)
В началото на миналия век (1907 г.) по инициатива на интелектуалци и управата на Стара Загора се поставя началото на археологическо дружество “Августа Траяна” с музейна сбирка. Но три години по късно събраните предмети са предадени във фонда на Народния археологически музей (сегашния Национален археологически институт с музей) в София. За да може да се покажат, макар и временно, находки с свързани със старозагорския район, но намиращи се във фондовете на други музеи, е отделена изложбената зала на четвърто експозиционно ниво.

Ето експонатите, които ми направиха най-голяма впечатление.


Антропоморфен керамичен съд
Селищна могила при с. Габарево, Старозагорско
Късен халколит



Човешка глава със силно индивидуализирани черти
Селищна могила при с. Габарево, Старозагорско
Късен халколит



Зооморфен керамичен съд
Селищна могила при с. Габарево, Старозагорско
Късен халколит



Бронзов домакински съд, ІV-VІ век



Част от колективна находка античен и ранносредновековен бронз, намерен в Стара Загора през 1907 г.



Бронзови тръби и кран от водопреносната мрежа на Берое,
ІV-VІ век (възстановка)

Тръбите са с гравирани знаци за последователно свързване,
а крана е със стопираща и разпределителна функция



Бронзов съд за течности, ІV-VІ век



Стъклена купа, гр. Стара Загора, ІІ-ІІІ век
(не е от съседния магазин :-) )



Глазирана глинена кана с релефни апликации, ІІ – ІІІ век
Единствен екземпляр от провинция Тракия,
произведен в Августа Траяна



Бронзова статуетка на гладиатор, ІІ-ІІІ век
С. Тулово, Старозагорско

събота, 1 август 2009 г.

РИМ, Стара Загора (3 част) – От Средновековието до Възраждането

<< към втора част (Римска улица)
През IV век се променя геополитическата обстановка в Римската империя: християнството е признато първо като религия, а по късно като официална религия, Константинопол е обявен за нова столица, а самата империя е разделена на две части които никога не се обединяват отново. Тези събития отреждат в следващите няколко века важната роля на Тракия като военен щит и богат източник на хранителни стоки за императорския град . . .

В (Северна) Тракия два града с променлив успех се състезават за първенство – днешните Пловдив и Стара Загора. Последният в средата на 4 в. се превръща в един от най-активните раннохристиянски центрове на Балканите. Свидетелство за това е на пръв поглед не особено впечатляващ капител:


Мраморен раннохристиянски капител, ІV – VІ век


През 784 г. византийската императрица Ирина (тогава регентка на малолетния си син – бъдещия император Константин VI) посещава града поради стратегическото му положение, като възобновява крепостта и го нарича на свое име - Иринополис. От тогава е и следната колона с надпис:


Възобновиха тази крепост господарите на Вселената Константин и Ирина, премъдри и всеславни императори на ромеите. Те призовават Христос да бъде пръв бранител на верния град


При кан Крум (803-814) тогавашната Стара Загора за първи път попада в територията на България. На свързания с това Xамбарлийския надпис (812 г.), копие на който можете да видите в музея, се чете:


“ . . . направих моя брат, а стратегът Леон да бъде нему подчинен. От Бероя . . . . Дултроини е пръв за дясната страна ичиргу боилата Тук, а стратезите Вардан и Яни нему починени. За лявата страна на моя саркат, за Анхиало, Дебелт, Созопол, Ранули е главатар Иратаис, боила кавханът, а Кордил и Григора нему подчинени стратези.”


Следва период на промени – вследствие войни и династични бракове крепостта минава ту към Византия, ту отново към България. В съзнанието на хората обаче остава защитната и роля и затова за символ на града е избрана лъвица, кърмяща лъвче.


Релеф с изображение на лъвица с лъвче XI-XII век – символ на Стара Загора


Експозицията на музея ни пренася направо в периода на Възраждането и Освобождението. Няма българин който да остане равнодушен пред ръчния препис на История славянобългарска или Смарското знаме.


Старозагорски препис на История славянобългарская, 1837 г.



Самарското знаме (копие)


Разбира се изложеното не свършва с това – има още много интересни книги, битови предмети, произведения на ювелирното изкуство, монети, оръжие, макет на града и т.н.


Пафти



“Числителница”, II-ро преработено и допълнено издание, 1868 г., съ(с)тавил Хр. Г. Данов, Пловдив

към четвърта част (Временна изложба) >>