събота, 1 август 2009 г.

РИМ, Стара Загора (3 част) – От Средновековието до Възраждането

<< към втора част (Римска улица)
През IV век се променя геополитическата обстановка в Римската империя: християнството е признато първо като религия, а по късно като официална религия, Константинопол е обявен за нова столица, а самата империя е разделена на две части които никога не се обединяват отново. Тези събития отреждат в следващите няколко века важната роля на Тракия като военен щит и богат източник на хранителни стоки за императорския град . . .

В (Северна) Тракия два града с променлив успех се състезават за първенство – днешните Пловдив и Стара Загора. Последният в средата на 4 в. се превръща в един от най-активните раннохристиянски центрове на Балканите. Свидетелство за това е на пръв поглед не особено впечатляващ капител:


Мраморен раннохристиянски капител, ІV – VІ век


През 784 г. византийската императрица Ирина (тогава регентка на малолетния си син – бъдещия император Константин VI) посещава града поради стратегическото му положение, като възобновява крепостта и го нарича на свое име - Иринополис. От тогава е и следната колона с надпис:


Възобновиха тази крепост господарите на Вселената Константин и Ирина, премъдри и всеславни императори на ромеите. Те призовават Христос да бъде пръв бранител на верния град


При кан Крум (803-814) тогавашната Стара Загора за първи път попада в територията на България. На свързания с това Xамбарлийския надпис (812 г.), копие на който можете да видите в музея, се чете:


“ . . . направих моя брат, а стратегът Леон да бъде нему подчинен. От Бероя . . . . Дултроини е пръв за дясната страна ичиргу боилата Тук, а стратезите Вардан и Яни нему починени. За лявата страна на моя саркат, за Анхиало, Дебелт, Созопол, Ранули е главатар Иратаис, боила кавханът, а Кордил и Григора нему подчинени стратези.”


Следва период на промени – вследствие войни и династични бракове крепостта минава ту към Византия, ту отново към България. В съзнанието на хората обаче остава защитната и роля и затова за символ на града е избрана лъвица, кърмяща лъвче.


Релеф с изображение на лъвица с лъвче XI-XII век – символ на Стара Загора


Експозицията на музея ни пренася направо в периода на Възраждането и Освобождението. Няма българин който да остане равнодушен пред ръчния препис на История славянобългарска или Смарското знаме.


Старозагорски препис на История славянобългарская, 1837 г.



Самарското знаме (копие)


Разбира се изложеното не свършва с това – има още много интересни книги, битови предмети, произведения на ювелирното изкуство, монети, оръжие, макет на града и т.н.


Пафти



“Числителница”, II-ро преработено и допълнено издание, 1868 г., съ(с)тавил Хр. Г. Данов, Пловдив

към четвърта част (Временна изложба) >>

Няма коментари: