събота, 17 януари 2009 г.

Софийската църква “Св. София” (Премъдрост Божия)


Без съмнение два фактора:
- великолепието и блясъка на бившата константинополска църква “Св. София” (от гръцки Αγία ΣοφίαБожия Премъдрост), сега музей;

- общохристиянската доктрина за Светата троица - Бог Отец, Бог Син (Иисус Христос, за случая в качеството му на Бог Слово - Божия Премъдрост) и Свети дух,

е причина за изграждане или именуване на такива храмове в почти всички големи центрове на православието. Едноименни катедрали са издигнати в София, Несебър (от края на V или началото на VІ век), Солун (VII-VIII век), Охрид (IX век), Киев (вероятно XI век), Велики Новгород (XI век) и много други. Към днешна дата десетки църкви в Азия, Европа и Америка носят това име.

Софийската “Света София” е построена на най-високото място в римска Сердика и е най-старата действащата и днес църква под това име. Под базиликата има над 100 гробници (II в. пр. Хр. – II в. н. е.), които се подготвят за експониране.
Самата църква през 1927 г. е обявена за народна старина (Държавен вестник No. 69/1927), а през 1955 г. - за архитектурен и археологически паметник на културата от национално значение (в. "Известия" No. 73/1955). Вписана е и като един от 100-те национални туристически обекта.


Софийската църква “Света София” днес

Историята й е описана на информационно табло вътре в храма така:

“На мястото на сегашната църква са просъществували четири по-малки: 1) Първата църква е построена наскоро след издаването на Миланския едикт от император Константин Велики (313 г.). 2) Втората църква е построена след император Юлиан Отстъпник (361 - 365 г.). 3) Третата – след въстанието на готите (378 г.), когато император Валент бива убит при Одрин, 4) Четвъртата църква ще да е била построена в началото на V век, 5) Петата църква на това място е сегашната църква, която вероятно е изградена след хунското нашествие (441 - 447 г.), или по времето на император Юстиниан Велики (527 - 565 г.). Тази църква буди най-голям интерес преди всичко със специфичните особености на уникалния си план.

Подът на настоящия храм е бил мозаечен, както и подовете на предишните храмове, фрагменти от тази мозайка са запазени на две места – пред олтара и по средата на южния кораб.

При тържествени случаи църквата може да побере до 5 хиляди посетители.

Нестихващите набези на славяни, авари и прабългари са нанасяли големи щети на църквата. Тя била ограбвана и рушена. Хан Крум при завземането на гр. София ограбва църквата и разрушава част от нея. Трудно е да се посочи кога е била възстановнена отново, възможно е цар Борис след покръстването си да е извършли това възстановяване.

Славата на църквата “Св. София” по средата на 14 век е толкова голяма, че градът е бил преименуван от Средец в София. При падането на София под турско иго църквата пострадала. Първоначално турците обръщат притвора и в джамия. Към края на 16 век те приспособяват цялата църква за джамия под името Сияуш джамия, като унищожават всички фрески.

През 1818 г. силен земетръс събаря минарето и олтарната абсида. През 1853 г. втори земетръс разрушва притвора и северната част на храма заедно с галерията и стълбището. Според едно българско предание в джамията са се намирали в този момент само двамата синове на ходжата, които са загинали. Смъртта им се счела за поличба, поради което турците престанали да използват църквата като джамия.

След Освобождението на България църквата известно време служи за склад на петрол на Столичната община, а от 1892-1898 г. върху купола й е била монтирана противопожарна наблюдателна кула.

През 1910 - 1914 г. Софийското археологическо дружество прави археологически проучвания, а през 1924 - 1930 г. църковното настоятелство реставрира храма чрез волни пожертвувания от учреждения и частни лица.

Открита семейна гробница, засводена, с пет женски скелета. Единият от тях е бил обут с чехли, подплатени с корк и украсени със златни катарами в горната им част. По средата на този корпус бива открит фрагмент от пода на третия храм – мозайка, подобна на тази от първия храм.

От 1980 г. храмът е в реставрация.”

Фрагмент от мозайката на предишните храмове



Църквата през 1878 г., гравюра от немски вестник,

Източник: българоезичната Уикипедия, лиценз Обществено достяние



Икона от храма

Интериор на църквата


Икона в храма

Куполът отвътре


Икона в храма, надписът отдолу е на английски език


Приготовление за венчавка

Църквата е без камбанария. Камбаната и е окачена с подръчни средства на дърво в градинката пред входа.

Камбаната



сряда, 7 януари 2009 г.

ABC – “азбуката на компютъра”

В началото на 1876 г. в едно българско затънтено селце на Османската империя се ражда Иван Атанасов. В бунтовните събития свързани с Априлското въстание същата година той остава сираче – убит е баща му. Като невръстен юноша, от вече съединеното Княжество България и Източна Румелия, Иван Атанасов емигрира в Съединените щати с вуйчо си. Там му се ражда син - Джон Винсент Атанасов (Хамилтон, Ню Йорк, 1903 - Монровия, Мериленд, 1995) - американски физик, математик, електроинженер и изобретател.

Джон В. Атанасов


В периода 1939 г. - 1942 г. Джон В. Атанасов заедно със своя студент Клифърд Бери (Clifford Berry) създава прототип на първата електронно изчислителна машина с четири изцяло нови принципа на действие:

- използване на двоична система за изчисления;

- регенеративна памет;

- логически схеми като елементи на изчислителния процес и

- електронни елементи като носители на данни.


Реплика (1997 г.) на компютъра Атанасов-Бери в Айова

(преработено изображение от Уикипедия,

GNU Free Documentation License)


По-късно този прототип е наречен ABC - от Atanasoff-Berry Computer (но също така съкращението съвпада с означението за азбука на английски език - случайна, но знаменателна връзка с делото на Св. Св. Кирил и Методий).

Но през 1964 г. американците Джон Екърт и Джон Мокли получават патент, според който те създават първата електронноизчислителна цифрова машина с общо предназначение ЕНИАК по време на тяхната съвместна работа в University of Pennsylvania (Университета на Пенсилвания) между 1943 и 1945 г.


ENIAC е изложен в University of Pennsylvania. Надписът гласи:

“Първият в света електронен универсален цифров компютер”


Това предизвиква патентен спор продължил няколко години. Едва през 1973 г. в Минеаполис съдебен състав официално се произнася и приема първенстващата роля на Джон Атанасов за изобретяването на първия електронен цифров компютър и че “изобретението, заявено с патента на ЕНИАК, е извлечено от машината на Атанасов."

В родното село на Иван Атанасов – с. Бояджик Ямболско и в София са издигнати паметници на Джон Атанасов.


Паметник на Джон Атанасов в София