понеделник, 1 декември 2008 г.

Царски манастир “Св. Богородица Витошка” над село Драгалевци

Манастирът “Св. Богородица Витошка” (“Успение Богородично”) е основан малко преди залеза на Втората българска държава от “царя на всички българи и гърци Иван Александър” (1331 - 1371). Богатите дарове от него и сина му цар Иван Шишман (1371 - 1393) са се запазили в народната памет, като дали на манастира прозвището “царски”. Бил е един четиринадесетте манастири от т. нар. Софийска (или Мала) Света гора. Почти седемвековна му история ни поднася доста любопитни факти:
- вероятно не е бил разрушен от османските турци при завладяването на София и областта през 1382 г., но е бил разграбен и обезлюден;
- през 1476 г. с дарение на софийския първенец Радослав Мавър манастирската църва се обновява и изографисва наново и оттогава са най-ценните стенописи – изцяло запазени в предверието и частично – в наоса. Предполага се че това е първия опит да се възстанови традицията на Търновската школа в условията на османско робство. Интересно е и, че под друговерска власт, християнско семейство е имало благосъстояние, морален и властови ресурс да възобнови обителта;
- през XVI - XVII в. е център за просветителската дейност на Софийската книжовна школа. Най-ценните запазени книги са Четвероевангелие от 1534 г. и Псалтир от XVI в.;
- за кратко време през втората половина на XIX век игумен на манастира става йеромонах Генадий – бивш знаменосец в четата на Ильо войвода и член на Първата легия на Раковски (1862 г.). Той е бил приятел на Васил Левски, който използвал често манастира за убежище.

Паметна плоча за В. Левски


Днес манастирът включва:
- ансамбъл под един покрив от старата църква задено с долепена до нея църква и околовръстна галерия, построени 1932 г.

Днешната манастирска църква

Удивителен е комина между двете църквички, извисяващ се над кръста.

Комин над кръста


Външен детайл


Околовръстната галерия

Над входа на старата църква ни посрещат стенопис със “Света Богородица” заобиколена от светците–войни св. Георги, св. Димитър и св. Меркурий.


Света Богородица


Светец – войн на кон

Ако имате възможност разгледайте и композицията Страшния съд с нейната сцена Сгъването на небето (то се свива като свитък) – много рядък детайл в църковната живопис.

- Външна камбанария с три камбани

Камбанарията

- Манастирски постройки

Част от манастирските постройки

- много добре поддържан двор

В двора на манастира


Коритото на чешмичката­

Созопол - магнетичен от древността

Созопол е възникнал като крайбрежно селище в края на IV-III хилядолетие преди Христа. Местоположението му е привлякло първите елински колонизатори и в началото на VII век пр. Хр. на това място са основали античен град-държава (полис) Аполония Понтика. Това го прави най-стария ни черноморски град, тъй като следващите полиси - Месембрия (Несебър), Одесос (Варна), Бизоне (Каварна) и Дионисопол (Балчик) се появяват след век-век и половина.

От началото на новото хилядолетие Аполония губи независимостта си, завладян от Римската империя, а след образуването на Византия се преименува на Созополис (Спасеният град). Попада няколко пъти и в пределите на Българската държава, а от 1453 г. е в границите на Османската империя.

Градът играе важна роля в черноморската търговия чак до XIX век поради близостта си до Константинопол/Истанбул. След Освобождението Созопол губи ролята си на голямо пристанище и основно остава рибарско селище. От миналия век се развива и като туристически и културен център.

Пристанището


От богатото историческо минало са запазени почти 200 недвижими обекта.

Античен кладенец, част от култов комплекс “Нимфеум”, изграден в чест на богиня Афродита

Южна крепостна стена и кула


Крайбрежна част, в ляво останки от крепостна стена


В Созопол са съхранени няколко църкви, като "Св. Богородица" (XV век) е паметник на културата и може да се разгледа отвътре само през лятото. Два от храмовете - "Св. Георги" (първата четвърт на XIX век) и "Св. Зосим" (1857 г.) са постоянно действащи.

"Св. Георги Победоносец" - най-голямата действаща местна църква


Интересни са и възрожденските къщи от XVIII-XIX век, с дървени, еркерно издадени етажи над каменните приземни нива. Последните са служели предимно като стопански помещения, а се е живеело на горния етаж.

Еркерно издадена созополска къща


Етнографска експозиция


Заради многообразието от исторически ценности, старата част на Созопол е обявена за архитектурно-исторически резерват и туристически обект (Решение на Бюрото на МС № 320 от 07.09.1974 г.), а Археологическият музей е един от 100-те национални туристически обекта.

Всеки септември градът е домакин и на най-голямото културно събитие в БългарияПразниците на изкуствата „Аполония“, но културният живот не спира и през останалото време, тъй като Созопол е притегателен център за художници, поети, музиканти и артисти.

Улична търговия с картини


Градът е и важна туристическа дестинация – около 200 хиляди туристи го посещават ежегодно и за всеки има по нещо магнетично и очарователно.


Почивката е различна за всеки

Закачлив надпис в созополско заведение




вторник, 28 октомври 2008 г.

Асенова крепост – любопитни факти


С утвърждаването на Първата българска държава на Балканския полуостров и териториалното и разширение към Тракия, през IX век районът около Пловдив става гранична зона. За укрепването на пътя към Беломорието, през втората половина на века Византия изгражда малка стратегическа крепост-кула върху естествено стеснение по дефилето на река Чая.

Останки от бойна кула

На територията на крепостта най-добре запазената постройка е църквата "Света Богородица - Петричка", строена доста по-късно – вероятно XII век.

Църквата "Света Богородица - Петричка"

Тя е първата църква в православния свят с квадратна кула. Поради ограниченото пространство на крепоста, кулата е с двойно предназначение - камбанария и наблюдателница.

Квадратната кула

По аналогични причини стените на църквата са продължение на крепостните укрепления.

Крепостна стена като продължение и църквата

В края на XII век крепоста, заедно с Пловдивската област, е предадена под управлението на болярина Иванко, убиец на един от основателите на Втората българска държава - цар Иван (Йоан) Асен I.

През 2007 г. в близост до Асеновата крепост е намерен скелет на двуметров мъж. Христо Басамаков, директор на Историческия музей в Асеновград, е изградил работна хипотеза, че това може да са ос­тан­ки­те от пог­ре­бе­нието именно на бо­ля­ри­на Иван­ко.

В началото на XIII век крепостта е в земите на деспот Алексий Слав (1207-1230 г.), с чиято ктиторска дейност е свързана най-старата запазена камбана в Европа.

След Клокотнишката битка (1230 г.) крепостта преминава в пределите на Българската държава и цар Иван Асен II я заздравява и достроява. Мащабите на строителството е увековечил с надпис на български език над нейния вход. Надписът е унищожен целенасочено през 19 век, но е възстановен по случайно оцелял препис на френски учен от 1709 г.

Възстановеният надпис

Друг любопитен момент е свързан с междуособната война между двамата сина на султан Баязид за наследство на престола му. Единият от тях - Муса Кеседжи – резидира в крепостта, но губи битката и крепостта е разрушена до основи, за да се заличи спомена за междуособиците и защото тя вече няма стратегическо значение. За щастие по неизвестни причини остава непокътната крепостната църква “Св. Богородица Петричка”.

Поглед през един бойник

Днес Асеновата крепост е един от 100-те национални туристически обекта.



сряда, 15 октомври 2008 г.

Гложенският манастир

Гложенският манастир е уникален за България като разположение - за разлика от другите манастири е съграден не в закътани долини, а на скално терасовидно възвишение под връх Камен Лисец на Стара планина.

Към манастира

Историята за основаването му е обвита в легендата за киевски княз Георги(й) Глож, изградил манастира през XIII век на това място. С вариантите й, свързани със завръщането на Иван Асен II през 1217 г. задено с руски наемници, или събития около 1224 г., или даже с битката при Клокотница (1230 г.), е пълен Интернет и реномирани пътеводители, често представящи нещата като исторически достоверни.

За съжаление на поддръжниците на тази легенда:

- няма летописни данни потвърждаващи съществуването на такава историческа личност, нито въобще за ползване на Глож като лично име в славянската култура;

- такава структура на манастирски комплекс - върху скала, с каменни отбранителни стени и единствен вход - не би била нужна по времето на независимата християнска Втора Българска държава (XIIXIV век);

- на сегашната тераса през XIII в. не е имало манастир, освен това нищо от периода до XVI век не съхранено, въпреки че манастира не е разграбван и опожаряван;

- иконата „Св. Георги”, свързана с легендата за Гложенския манастир (сега съхранявана в Ловчанската митрополия), е създадена през първата половина на XVIII в., вероятно в ателиетата на Киево-Печорската лавра.

Много по логично е да се предположи следното. По времето на Второто Българско царство наблизо местността Градището) е създаден манастир, останки от който се пазят и до днес. Завладяването на Балканския полуостров от турците слага край на съществуването му, но той се възражда, съобразно новите условия, на днешното трудно достъпно и лесно отбраняемо място около XVI в.

Манастирските стени


Подходът към манастира

Вътрешния двор. В дясно по средата се вижда входа.


В края на XVIII и началото на XIX век манастирът развива голяма просветна дейност в Тетевенския край, подпомогнат включително и от украински монаси. Връзките с киевските духовници вероятно са причината за създаването на легендата за Григори(й) Глож.

Сегашният си облик манастирът придобива в периода от XIX век (жилищните помещения) до 1931 г., когато е построена църквата на мястото на разрушена от земетресения стара сграда.


Част от жилищните постройки


Сградите са покрити с каменни плочи



Църквата, завършена 1931 г.


Тя е построена на най-високото място в манастира.


Църквата - поглед отдолу


Стенопис на тема св. Георги


Една от иконите, посветени на св. Георги


Иконостасът е датиран XVI век, но горния ред икони са от XVII - XVIII век, а останалите са от XIX век - възстановени в първоначалния си вид.

Дверите на иконостаса


Гложенският манастир е бил убежище на Васил Левски и място на заточение на търновският митрополит Климент (светското име Васил Друмев, автор на "Нещастна фамилия" и "Иванко - убиецът на Асена").



Скривалище, ползвано и от Васил Левски

Гложенският манастир е обявен за паметник на културата.

вторник, 30 септември 2008 г.

Уникалната джамия на Осман Пазвантоглу

Осман Пазвантоглу (ок. 1758 -1807 г.) е управлявал Видин и околните територии от края на XVIII като независим от централната цариградска власт владетел. От този период в града са останали няколко сгради, но най-интересен е комплексът с джамията (завършена в самото начало на XIX век) и библиотеката към нея.

Общ изглед на джамията и библиотеката

Джамията е единствената в света, която на върха на минарето има стилизиран връх на пика (или сърце) вместо полумесец. Тя е със статут на паметник на културата от национално значение.

Върхът на минарето


Интериорът на джамията


Нощна снимка

Библиотеката има почти кубична форма и е посветена на майка на Осман Пазвантоглу.

Библиотеката

Върхът на малкото кубе отново завършва със стилизирана пика (или сърце).

Малкото кубе на библиотеката

­

събота, 27 септември 2008 г.

Баба Вида – най-добре запазената крепост в България

Видин и прилежащите към него земи са били в периферията на Римската и Византийската империя, Първото и Второто българско царство (и даже за известно време са независимо българско царство) и Отоманската империя. Логичното при тази ситуация е в града да се изгради и поддържа добре укрепено фортификационно съоръжение. Нелогичното в бурната история на района е факта, че то е най-добре запазената в България средновековна крепост “Баба Вида”.

Общ изглед

Изграждането на българската крепост започва през X век върху римски основи. Завършен вид е добила през XIV век по времето на цар Иван Срацимир като най-важна крепост и царско жилище в столицата му Видин. Основната част от крепостта от онова време е запазена и до днес.

Изградена от два реда защитни стени – външна и по-висока вътрешна. Външната има две кули (едната от които е до входната врата), а вътрешната – девет.

Крепостта е оградена с ров, който при необходимост се е пълнил с вода от р. Дунав.


Ровът около крепостта.

Към единствения вход е водил подвижен дървен мост, заменен в наши дни с постоянен.

Входът на крепостта

Вътрешното устройство на крепостта е претърпяло множество реконструкции, съобразно конкретните нужди при ползването и.

Вътрешен двор –

входа в ляво е зазидан и са експонирани каменни гюлета.


Един от многото проходи


Излаз към най-високата част на крепостта


Изглед през бойник

Вътрешна врата

Част от помещенията на крепостта днес служат за музейна сбирка, а на построената открита сцена се изнасят театрални представления и концерти.


Част от музейната експозиция

Сцена

Нощна снимка


Линк: Baba Vida - the only authentic castle in Bulgaraia (на английски език).