сряда, 23 септември 2009 г.

Еленска базилика

В подножието на южните склонове на Златишко–Тетевенската Средна Стара планина, на десния бряг на Еленска река в местността Еленско се намират останките на храм, известен като Еленската базилика. Тя е била църквата на някогашния Еленски манастир “Св. Пророк Илия”.


Еленска базилика – общ изглед към останките


До нея най-лесно се стига от гр. Пирдоп, тъй като е само на няколко километра източно от града (посока Бургас), над асфалтовата база на село Антон. Но въпреки че базиликата е основен графичен елемент на герба на гр. Пирдоп и част на символиката на Ротари клуб Пирдоп, единственият ориентир е билборд със снимка и надпис "Еленска базилика - 1.9 км".
Офицалната датировка - от IV век я правят връстник на най-старата запазена сграда в София – Ротондата "Свети Георги". Мнозина обаче се на мненение, че строежът е от края на V - началото на VI в.


Плоча върху оградата на базиликата с надпис на български език, безсмислено дублиран с латински букви?!?!?!


Раннохристиянският храм е интересен с това, че е:
- единствената по рода си у нас и на Балканския полуостров укрепена трикорабна базилика;
- първоначално е строен като безкуполна базилика, а в средата на VI в. е пристроен купол, с което става пример за преходна форма между базиликалната и кръстокуполната конструкция (рядко срещано решение в храмовата архитектура). Това преустройство ме кара да мисля че по вероятно е сградата да правена доста преди началото на VI век (едва ли ще се прави сериозна реконструкция на почти нова сграда).
Самата църква е с внушителни размери 30.5 х 17 м, с притвор (входно помещение), дяконикон (стая за съхранение на богослужебни предмети), протезис (място за подготовка на хляба и виното за литургията), а на юг е баптистерия (кръщелната).
По времето на Втората българска държава, Еленският манастир е книжовно средище. От тази епоха е частично запазена богослужебна книга, известна като Пирдопският апостол (началото на XIII в.). Счита се, че е била укрита в ниша на самата църква и е намерена през 1874 г. Съхранява се в Националната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” в София.
Според устни предания храмът е действащ до около 1700 г., когато наклеветили монасите, че се подиграват и не се подчиняват на турската управа. В отговор османски войски, предвождани от Яхия паша, обстрелват с топове и опожаряват манастира.
Внушителните развалини, високи до 8.5 метра са проучени основно в началото на миналия век.


Внушителни развалини с височина до 8.50 м



Останките отвътре (1)



Останките отвътре (2)


Базиликата е защитена като средновековна крепост от дебела до 1,60 м крепостна стена, което заедно със стълбищните основи предполага височина на стената от 6 до 8 метра. В ъглите и са разположени правоъгълни отбранителни кули (7,30 х 5,90 м).


Бойна кула и част от запазената стена


Из вътрешния двор са разхвърляни части от колони.


Части от колони във вътрешния двор


Между руините някой е положил черен каменен кръст без запазени надписи.


Кръстът


Еленската базилика е обявена за паметник на културата с национално значение. Тъй като за по сериозни реставраторски работи сигурно липсват средства, общината трябва да се погрижи поне:
- да постави кафяви табели (тип пътен знак) на подходящи места;
- да подмени плочата с глупавото дублиране на български текст с латински букви. Това не може да се свърже с паметник на културата, а по скоро е паметник на безкултурието. Много по-полезен би бил превод на френски, испански или немски (тъй като вече има плоча с текст на английски и руски).

понеделник, 7 септември 2009 г.

Ужасен звяр?

Животинският род Deinotherium (ужасен звяр) е населявал Европа, Азия и Африка в интервала започващ преди 14-17 милиона години до около 1 милион години или малко по-късно. Големият вид - Deinotherium giganteum с височина около 4.5 метра и тегло примерно 10 тона, е в челната тройка по размери бозайнци, крачили някога върху земята.


Реконструкция на Deinotherium giganteum, източник английскоезичната Wikipedia


Затова няма как да не бъдете заинтригувани от
http://asenovgrad.info/index.php?page=30, че в експозицията на първия етаж в Палеонтологичния музей, гр. Асеновград е ”отливката на . . . скелет на . . . дейнотериум (Deinotherium), дълъг 6,8 м, тежащ 10 тона. . . . Останките от него са били намерени от Димитър Ковачев и екипа му край асеновградското с. Езерово. Също така се счита, че това е единственият запазен в света (болдирането мое – П.А.) дейнотериум”.
Обаче сайтове на асеновградския Палеонтологичен филиал на Националния природонаучен музей - БАН и Музеят по палеонтология и исторична геология към Софийския университет (където се пази оригиналния скелет), са доста по-скромни и никъде не претендират за единственост в света.



Оригиналният скелет, изложен в Софийския университет – Музей по палеонтология и исторична геология


И с основание, тъй като на много места в Европа се пазят повече или по-малко запазени кости на това огромно животно. По известните са:
- Британският музей (British Museum) съхранява първия намерен (през 1835 г.) изцяло запазен череп на Deinotherium, а втория такъв е открит през 1963 г. от експедиция към Украинската Академия на науките;
- румънския Национален музей за естествена история Grigore Antipa експонира скелет (пак единствен в света :-) ), намерен в Молдавия през 1896 г.;
- скелет е показан и в Зала 9 на виенския музей по естествена история (Naturhistorisches Museum, Wien);
- има изложени скелети и в Прага, и в Кишиневския National Museum of Ethnography and Natural History, Молдова (по намерена през 1961 г. част, но претендира за един от най-големите в света :-) ), и в Museum am Löwentor, Щутгарт, Германия (останките са изкопани 1976 г.), и в Азовския креведчески музей в Русия (от намерените 132 кости през 1982 г.) и други.

И все пак скелета открит от асеновградския учител е уникален с това че:
- е много добре запазен – над 90 % от костите са автентични (липсват само задна лява бедрена кост, задна лява фибула, част от ребрата и част от прешлените на гръбначния стълб). Състоянието им е много добро за разлика от другите известни находки. Например черепа на румънския екемпляр е с доста възстановени части (при откриването му селяните са сметнали че това е библейски гигант – свещенна реликва, която носи късмет, и са го разбили на много парчета, които пренесли по къщите си), скелета е пострадал и от земетресението през 1977 г., но вече е възстановен. Черепът на виенския екземпляр също е реконструиран и т.н.

- има отличия в черепа, поради което част от българските учени го отнасят към нов вид Deinotherium thraceiensis. Ако това се приеме от научната общественост, скелетът стана единствен в света от този вид. Това обаче е доста трудно, тъй като липсва единно становище за видовете – в популяраните източници се споменават три-четири от тях: D. bozasi, D. giganteus и D. indicum, но учените отбелязват и D. levius, D. bavaricus, D. gigantissimum, D. cuvieri, D. pentapotamiae и други видове и подвидове.


Табелата под скелета. Обаче в БАН (например в Информационен бюлетин от април 2009 г.) използват термина гигантски дейнотериум (Deinotherium gigantissimum)


Отличителната черта за този род животни са бивните им, израстнали от долната челюст (а не от горната), извити надолу и назад за разлика от останалите слоноподобни, с които имат общ родословен корен.


Главата с бивни израстнали от долната челюст, извити надолу и назад


За какво са използвани бивните е мистерия – може би като оръжие или за обелване на кори на дървета или като средство за закрепване на тялото при почивка. Нито една от тези възможности не ми изглежда много вероятна – доста неудобно е важни дейности да се извършват в областта под брадата на животното. Освен това бивните са относително по-големи от тези на реконструкцията, показана в Wikipedia (между другото и дължината на хобота там е доста спорна поради липса на преки доказателства). Зъбите пък свидетелстват че дейнотериума се е хранил с растения и не е бил ужасен хищен звяр, а широките му стъпала показват, че е обитавал блатисти и меки терени.


Стъпалата


За тези които искат лично да видят скелета или копието му, ето и кратка справка:
Музей по палеонтология и исторична геология в Софийския университет
Приемно (а не работно) време: 10-12 часа, 14-16 часа.
За посещения позвънете на тел. (02) 9308432 или на вътрешен 432.
Както се готви ограничаване на достъпа до сградата на университета (по същество правилна мярка), едва ли ще се очакват масови външни посещения.

Палеонтологичен филиал на Националния природонаучен музей – БАН, гр. Асеновград

Ловен дом, местност “Баделема”
тел. (0331) 23736, (0331) 23736
Работно време: 10:00-17:00 без прекъсване, събота 10:00-16:00, почивен ден: неделя
Уредник на музея: Димитър Ковачев
Отливката на скелета е изработена в мащаб ¾.