сряда, 23 септември 2009 г.

Еленска базилика

В подножието на южните склонове на Златишко–Тетевенската Средна Стара планина, на десния бряг на Еленска река в местността Еленско се намират останките на храм, известен като Еленската базилика. Тя е била църквата на някогашния Еленски манастир “Св. Пророк Илия”.


Еленска базилика – общ изглед към останките


До нея най-лесно се стига от гр. Пирдоп, тъй като е само на няколко километра източно от града (посока Бургас), над асфалтовата база на село Антон. Но въпреки че базиликата е основен графичен елемент на герба на гр. Пирдоп и част на символиката на Ротари клуб Пирдоп, единственият ориентир е билборд със снимка и надпис "Еленска базилика - 1.9 км".
Офицалната датировка - от IV век я правят връстник на най-старата запазена сграда в София – Ротондата "Свети Георги". Мнозина обаче се на мненение, че строежът е от края на V - началото на VI в.


Плоча върху оградата на базиликата с надпис на български език, безсмислено дублиран с латински букви?!?!?!


Раннохристиянският храм е интересен с това, че е:
- единствената по рода си у нас и на Балканския полуостров укрепена трикорабна базилика;
- първоначално е строен като безкуполна базилика, а в средата на VI в. е пристроен купол, с което става пример за преходна форма между базиликалната и кръстокуполната конструкция (рядко срещано решение в храмовата архитектура). Това преустройство ме кара да мисля че по вероятно е сградата да правена доста преди началото на VI век (едва ли ще се прави сериозна реконструкция на почти нова сграда).
Самата църква е с внушителни размери 30.5 х 17 м, с притвор (входно помещение), дяконикон (стая за съхранение на богослужебни предмети), протезис (място за подготовка на хляба и виното за литургията), а на юг е баптистерия (кръщелната).
По времето на Втората българска държава, Еленският манастир е книжовно средище. От тази епоха е частично запазена богослужебна книга, известна като Пирдопският апостол (началото на XIII в.). Счита се, че е била укрита в ниша на самата църква и е намерена през 1874 г. Съхранява се в Националната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” в София.
Според устни предания храмът е действащ до около 1700 г., когато наклеветили монасите, че се подиграват и не се подчиняват на турската управа. В отговор османски войски, предвождани от Яхия паша, обстрелват с топове и опожаряват манастира.
Внушителните развалини, високи до 8.5 метра са проучени основно в началото на миналия век.


Внушителни развалини с височина до 8.50 м



Останките отвътре (1)



Останките отвътре (2)


Базиликата е защитена като средновековна крепост от дебела до 1,60 м крепостна стена, което заедно със стълбищните основи предполага височина на стената от 6 до 8 метра. В ъглите и са разположени правоъгълни отбранителни кули (7,30 х 5,90 м).


Бойна кула и част от запазената стена


Из вътрешния двор са разхвърляни части от колони.


Части от колони във вътрешния двор


Между руините някой е положил черен каменен кръст без запазени надписи.


Кръстът


Еленската базилика е обявена за паметник на културата с национално значение. Тъй като за по сериозни реставраторски работи сигурно липсват средства, общината трябва да се погрижи поне:
- да постави кафяви табели (тип пътен знак) на подходящи места;
- да подмени плочата с глупавото дублиране на български текст с латински букви. Това не може да се свърже с паметник на културата, а по скоро е паметник на безкултурието. Много по-полезен би бил превод на френски, испански или немски (тъй като вече има плоча с текст на английски и руски).

1 коментар:

Бора Бора каза...

трява да се полагат повече усилия и да се опазат всички тези културни богатства