понеделник, 7 септември 2009 г.

Ужасен звяр?

Животинският род Deinotherium (ужасен звяр) е населявал Европа, Азия и Африка в интервала започващ преди 14-17 милиона години до около 1 милион години или малко по-късно. Големият вид - Deinotherium giganteum с височина около 4.5 метра и тегло примерно 10 тона, е в челната тройка по размери бозайнци, крачили някога върху земята.


Реконструкция на Deinotherium giganteum, източник английскоезичната Wikipedia


Затова няма как да не бъдете заинтригувани от
http://asenovgrad.info/index.php?page=30, че в експозицията на първия етаж в Палеонтологичния музей, гр. Асеновград е ”отливката на . . . скелет на . . . дейнотериум (Deinotherium), дълъг 6,8 м, тежащ 10 тона. . . . Останките от него са били намерени от Димитър Ковачев и екипа му край асеновградското с. Езерово. Също така се счита, че това е единственият запазен в света (болдирането мое – П.А.) дейнотериум”.
Обаче сайтове на асеновградския Палеонтологичен филиал на Националния природонаучен музей - БАН и Музеят по палеонтология и исторична геология към Софийския университет (където се пази оригиналния скелет), са доста по-скромни и никъде не претендират за единственост в света.



Оригиналният скелет, изложен в Софийския университет – Музей по палеонтология и исторична геология


И с основание, тъй като на много места в Европа се пазят повече или по-малко запазени кости на това огромно животно. По известните са:
- Британският музей (British Museum) съхранява първия намерен (през 1835 г.) изцяло запазен череп на Deinotherium, а втория такъв е открит през 1963 г. от експедиция към Украинската Академия на науките;
- румънския Национален музей за естествена история Grigore Antipa експонира скелет (пак единствен в света :-) ), намерен в Молдавия през 1896 г.;
- скелет е показан и в Зала 9 на виенския музей по естествена история (Naturhistorisches Museum, Wien);
- има изложени скелети и в Прага, и в Кишиневския National Museum of Ethnography and Natural History, Молдова (по намерена през 1961 г. част, но претендира за един от най-големите в света :-) ), и в Museum am Löwentor, Щутгарт, Германия (останките са изкопани 1976 г.), и в Азовския креведчески музей в Русия (от намерените 132 кости през 1982 г.) и други.

И все пак скелета открит от асеновградския учител е уникален с това че:
- е много добре запазен – над 90 % от костите са автентични (липсват само задна лява бедрена кост, задна лява фибула, част от ребрата и част от прешлените на гръбначния стълб). Състоянието им е много добро за разлика от другите известни находки. Например черепа на румънския екемпляр е с доста възстановени части (при откриването му селяните са сметнали че това е библейски гигант – свещенна реликва, която носи късмет, и са го разбили на много парчета, които пренесли по къщите си), скелета е пострадал и от земетресението през 1977 г., но вече е възстановен. Черепът на виенския екземпляр също е реконструиран и т.н.

- има отличия в черепа, поради което част от българските учени го отнасят към нов вид Deinotherium thraceiensis. Ако това се приеме от научната общественост, скелетът стана единствен в света от този вид. Това обаче е доста трудно, тъй като липсва единно становище за видовете – в популяраните източници се споменават три-четири от тях: D. bozasi, D. giganteus и D. indicum, но учените отбелязват и D. levius, D. bavaricus, D. gigantissimum, D. cuvieri, D. pentapotamiae и други видове и подвидове.


Табелата под скелета. Обаче в БАН (например в Информационен бюлетин от април 2009 г.) използват термина гигантски дейнотериум (Deinotherium gigantissimum)


Отличителната черта за този род животни са бивните им, израстнали от долната челюст (а не от горната), извити надолу и назад за разлика от останалите слоноподобни, с които имат общ родословен корен.


Главата с бивни израстнали от долната челюст, извити надолу и назад


За какво са използвани бивните е мистерия – може би като оръжие или за обелване на кори на дървета или като средство за закрепване на тялото при почивка. Нито една от тези възможности не ми изглежда много вероятна – доста неудобно е важни дейности да се извършват в областта под брадата на животното. Освен това бивните са относително по-големи от тези на реконструкцията, показана в Wikipedia (между другото и дължината на хобота там е доста спорна поради липса на преки доказателства). Зъбите пък свидетелстват че дейнотериума се е хранил с растения и не е бил ужасен хищен звяр, а широките му стъпала показват, че е обитавал блатисти и меки терени.


Стъпалата


За тези които искат лично да видят скелета или копието му, ето и кратка справка:
Музей по палеонтология и исторична геология в Софийския университет
Приемно (а не работно) време: 10-12 часа, 14-16 часа.
За посещения позвънете на тел. (02) 9308432 или на вътрешен 432.
Както се готви ограничаване на достъпа до сградата на университета (по същество правилна мярка), едва ли ще се очакват масови външни посещения.

Палеонтологичен филиал на Националния природонаучен музей – БАН, гр. Асеновград

Ловен дом, местност “Баделема”
тел. (0331) 23736, (0331) 23736
Работно време: 10:00-17:00 без прекъсване, събота 10:00-16:00, почивен ден: неделя
Уредник на музея: Димитър Ковачев
Отливката на скелета е изработена в мащаб ¾.

Няма коментари: