четвъртък, 22 май 2008 г.

Съкровището от Наги Сент-Миклош


(Музей за история на изкуството във Виена)

Поговорих с няколко познати, които са любопитни към темата за българската история и се оказа че малко познават българското съкровище от Наги Сент-Миклош. И това е разбираемо тъй като самото съкровище е вън от България, съществена част от информацията в Интернет не е на български език и търсенето й се затруднява от различното изписване на името на градчето където е намерено.

Преди намирането или историята на съкровището

След два века научни спорове проф. Иван Добрев доказва, че съкровището е “българско по произход и принадлежност; то е събирано, ползувано, съхранявано и пазено в трапезарията и хазната на българските ханове и царе още от времето на тяхната миграция през Кавказ; било е изложено и съхранявано последно в тронната зала на царския дворец, построен и обитаван най-напред от цар Симеон Велики след пренасянето на българската столица от Плиска в Преслав през 893 г.” Любопитна хипотеза е, че в последствие е поверено на Видинския владетел Ахтум и е заровено в пределите на тогавашната българска държава през първото десетилетие на XI век край (пра)българско селище. То е наречено по-късно от унгарците Наги Сент-Миклош (Nagyszentmiklós), а днес е град Саниколау Маре (Sânnicolau Mare) в Банат, Румъния.

Самото съкровище

10 килограмовото златно съкровище, намерено през 1799 г. се състои от 23 златни съда: 7 кани, едно елипсовидно блюдо/фиала, 4 таса с тока за окачване на колан, 2 чаши/канчета, 2 чаши/блюда, 3 зооморфни купи, 2 плитки черпака, рог за пиене и дълбока купа. Те са изработени предимно от 21 - 22 каратово злато и се отличават с богата орнаментална украса. Разнообразието от форми и стилове на изработка на предметите говори за дългото време на събирането им и многопосочните контакти на собствениците на съкровището. Броят на отделните видове съдове подсказва, че то е обслужвало едно семейство.

Каните са с яйцевидно тяло, като само една от тях е леко сплесната.

Една от каните

От украсите им най-впечатляващо е изображението на триумфиращ конник, който води победения си противник.

Конник държащ в лявата си ръка пленник

(украса от каните)


На два от тасовете има изобразени кръстове, несъмнено свързани с християнството.

Тас с кръст

Особен по стил е ритона с пречупена форма.

Ритон

Специалистите определят плитките черпаци (патери) като византийски по произход, а купите с животинска форма - персийско изкустово.


Двата патера


Купи с животинска форма

Формите на останалите съдове се свързват с различни култури в Европа и Азия.

Откриването на съкровището

Съкровището е открито през 1799 г. в имението на братята Христо и Кирил Нако(ви) – замогнали се българи в Наги Сент-Миклош. Те подаряват находката на австрийския император (тогава Унгария е под неговата власт) и сега съкровището е изложено в Kunsthistorisches Museum (Музей за история на изкуството) във Виена.

Върху предметите са открити надписи от три вида - гръкоезичен, гръкографичен прабългарски и рунически прабългарски. След разчитане в част от тях на имената на български владетели от Първата българска държава окончателно се приема, че това е българско съкровище.
Виж също и Коментар към едно писмо.

Линк: The Treasure of Nagyszentmiklós (на английски език).

събота, 17 май 2008 г.

Отново сензация за Казанлъшката гробница

По-малко от 5 години след като беше открит най-ранния автопортрет в античното изкуство (октомври 2003 г.) в Александровската гробница (Хасковско) вчера учените отново ни сюрпризираха. Dir.bg (http://dnes.dir.bg/2008/05/16/news3002278.html) съобщи че доц. Константин Бошнаков от Катедрата по стара история, тракология и средновековна история в Софийския университет е открил и разчел неизвестен надпис в Казанлъшката гробница. Според силно избледнелите букви, незабелязани до преди една година "Кодзимасис изографиса Ройгос син на Севт".
Същото име на художник фигурира и под издълбано изображение в хасковската гробница.
Дали това е един и същи човек? Наличната датировка и стиловете на стенописите не са много благосклонни към подобно твърдение. Би трябвало Кодзимасис да е художник дълголетник, на младини изписал Александровската гробница в тракийски стил, после на преклонна възраст и под гръцко влияние нарисувал фреските в Казанлъшката гробница. Все пак това би могло да се случи, защото портретът от хасковското подмогилно съоръжение показва интелигентен млад мъж. Друга възможност е изписването на двете гробници да не е толкова отдалечено във времето както се счита до сега.
А може би са двама едноименни художници? Или потомствени художници творили под едно име, а защо не и школа "Коздимасис"?

вторник, 6 май 2008 г.

Александровската гробница

Четири ловни сцени и още нещо

Александровската тракийска гробница (могила Рошава чука, до с. Александрово, Хасковска област) е открита от екип с ръководител ст.н.с. Георги Китов през 2000 г., но още не е туристически обект. Информацията за нея се намира или в публикации с много детайли или в откъслечни сведения. За забързано-любопитните добро изключение е само официалния сайт на Хасковска община (http://www.haskovo.bg/pages/unikalnata_trakiiska_grobnitsa_v_s_aleksandrovo_71.html). Някои пропуски и недостатъци в изложението му ме подтикнаха да направя настоящия пост.

Александровската гробница е елегантна постройка – 14-15 метров коридор води до малко правоъгълно помещение и куполовидна гробна камера с каменно ложе. Датирана е към ІV век пр. н.е. и е малко по-стара от тракийската гробница в гр. Казанлък.

Най-ценното останало в ограбеното подмогилно съоръжение са стенописите - уникални произведения на тракийското изкуството. Те покриват двете камери на гробницата и малка част от коридора. Изображенията анатомично вярно пресъздават живи същества от реалния свят – конници и пешаци, жени, диви животни, кучета и т.н.

Най-богато украсено е куполното помещение. Върху горната му част са нарисувани четири ловни сцени – любима тема в тракийското изкуство. Те са и относително най-добре запазени.

Срещу входа на погребалната камера е изобразен лов на благороден елен - ездач на бял кон е замахнал с копие към животното. Особеност на сцената са почти идентичните пози на елена и коня и това, че само тя е незатворена отляво (пред животното няма друга фигура).

Лов на благороден елен
(
Източник на снимката: публикация на ст.н.с. д-р Георги Китов,
изображението е преработено)

С особеното си местоположение (над каменното ложе) е подчертан лова на глиган с бивни. Конникът атакува фронтално звяра и за разлика от останалите конници седлото му е от животинска кожа. Голият мъж е замахнал с двойна брадва (царска инсигния).

Лов на глиган с бивни
(Източник на снимката: английскоезичната версия на Wikipedia -
лиценз Обществено достояние, изображението е преработено)

Третата сцена - лов на елен лопатар - е разположена над входа на гробната камера. Животното е заобиколено от ездач на сив кон и два пешака. Върху него са се нахвърлили две ловни кучета. Липсата на перспектива дава впечатление за “излишност” на десния пешак. В лявата си ръка той държи неизвестен жълтеникав предмет наподобяващ кука.

Лов на елен лопатар
(Източник на снимката: Сайт на община Хасково,
изображението е преработено)

На последната сцена отново обект на лова е глиган. Прави впечатление липсата на бивни на животното и сходството на детайлите му с другия глиган. Двете изображения, отразяващи лов на глиган, са без аналог в света до този момент.

Лов на глиган без бивни
(Източник на снимката: Сайт на община Хасково,
изображението е преработено)

Друга сензационна и уникална подробност в Александровската гробница са издълбаните с острие младежки профил и два реда букви, които ст.н.с. д-р Китов и проф. Герасимова определят като автопротрет на художника и неговото име (Кодзимасес майстора).


Профил на (предполагаемия) художник заедно с двата реда текст
(Източник на снимката: Сайт на община Хасково,
изображението е преработено)