вторник, 6 май 2008 г.
Александровската гробница
Александровската тракийска гробница (могила Рошава чука, до с. Александрово, Хасковска област) е открита от екип с ръководител ст.н.с. Георги Китов през 2000 г., но още не е туристически обект. Информацията за нея се намира или в публикации с много детайли или в откъслечни сведения. За забързано-любопитните добро изключение е само официалния сайт на Хасковска община (http://www.haskovo.bg/pages/unikalnata_trakiiska_grobnitsa_v_s_aleksandrovo_71.html). Някои пропуски и недостатъци в изложението му ме подтикнаха да направя настоящия пост.
Александровската гробница е елегантна постройка – 14-15 метров коридор води до малко правоъгълно помещение и куполовидна гробна камера с каменно ложе. Датирана е към ІV век пр. н.е. и е малко по-стара от тракийската гробница в гр. Казанлък.
Най-ценното останало в ограбеното подмогилно съоръжение са стенописите - уникални произведения на тракийското изкуството. Те покриват двете камери на гробницата и малка част от коридора. Изображенията анатомично вярно пресъздават живи същества от реалния свят – конници и пешаци, жени, диви животни, кучета и т.н.
Най-богато украсено е куполното помещение. Върху горната му част са нарисувани четири ловни сцени – любима тема в тракийското изкуство. Те са и относително най-добре запазени.
Срещу входа на погребалната камера е изобразен лов на благороден елен - ездач на бял кон е замахнал с копие към животното. Особеност на сцената са почти идентичните пози на елена и коня и това, че само тя е незатворена отляво (пред животното няма друга фигура).
Лов на благороден елен
(Източник на снимката: публикация на ст.н.с. д-р Георги Китов,
изображението е преработено)
С особеното си местоположение (над каменното ложе) е подчертан лова на глиган с бивни. Конникът атакува фронтално звяра и за разлика от останалите конници седлото му е от животинска кожа. Голият мъж е замахнал с двойна брадва (царска инсигния).
Лов на глиган с бивни
(Източник на снимката: английскоезичната версия на Wikipedia -
лиценз Обществено достояние, изображението е преработено)
Третата сцена - лов на елен лопатар - е разположена над входа на гробната камера. Животното е заобиколено от ездач на сив кон и два пешака. Върху него са се нахвърлили две ловни кучета. Липсата на перспектива дава впечатление за “излишност” на десния пешак. В лявата си ръка той държи неизвестен жълтеникав предмет наподобяващ кука.
Лов на елен лопатар
(Източник на снимката: Сайт на община Хасково,
изображението е преработено)
На последната сцена отново обект на лова е глиган. Прави впечатление липсата на бивни на животното и сходството на детайлите му с другия глиган. Двете изображения, отразяващи лов на глиган, са без аналог в света до този момент.
Лов на глиган без бивни
(Източник на снимката: Сайт на община Хасково,
изображението е преработено)
Друга сензационна и уникална подробност в Александровската гробница са издълбаните с острие младежки профил и два реда букви, които ст.н.с. д-р Китов и проф. Герасимова определят като автопротрет на художника и неговото име (Кодзимасес майстора).
Профил на (предполагаемия) художник заедно с двата реда текст
(Източник на снимката: Сайт на община Хасково,
изображението е преработено)
Няма коментари:
Публикуване на коментар