петък, 15 февруари 2008 г.

Земенски манастир

Земенският манастир е основан преди около едно хилядолетие. Църквата му е малка, но затова пък e уникална – с кубообразна форма (кубът е един от символите за Вселена). Куполът е конусовиден, разположен върху цилиндрично тяло.


Земенската църква “Св. Йоан Богослов”


Над входната врата е изобразен св. Йоан Богослов (чието име носи църквата) с отворена книга - евангелие в лявата ръка.

Св. Йоан Богослов


Изключително интересно е второто изографисване на църквата през XІV век. То, подобно на стенописите в Боянската църква, се отклонява от каноничния схематизъм на изображенията. Персонажите са с правилни пропорции, добре сложени и с индивидуални черти. Най-вероятно портретите на ктиторите деспот Деян Драгаш и съпругата му Доя са рисувани от натура.

Деспот Деян и съпругата му Доя


Светците не са бледи и аскетични, а живи, макар и рисувани с известно опростяване на детайлите. В долната част на стенописите е едно от най-ранните запазени изображения на св. Иван Рилски.

Уникална е сцената с причастието на апостолите
, в чиито център Христос е изобразен два пъти. Вляво дава на апостол Петър хляба, а вдясно - на апостол Павел кана с вино.

Причастието на апостолите


Уникално е и изображението "Изковаване гвоздеите за Разпятието”. Това е единствената монументална творба на такава тема от средновековието и първия битов сюжет в българската живопис. В нея са показани реалистично съоръжения и предмети на бита и труда.

Изковаване гвоздеите за Разпятието
(Забележка: централната част на изображението ­е подчертана умишлено)


В стенописите може да се види и това:


към втора част >>

Светилището с прорицалище в Перперикон – едно от чудесата на древния свят

Близо до Кържали се издига величествен мегалитен комплекс, водещ началото си от VI - V хил. пр. Хр. и съществувал до края на XIV век сл. Хр. Най-голямото проучено скално светилище на Балканския полуостров е известно с гръцкото по произход име Перперикон.

Първите следи от човешка активност археолозите са открили в естествените пукнатини на обожествения скален масив. Вероятно през къснобронзовата епоха VІІІ-ХІІ в. пр. Хр.), в резултат на колосален труд са оформени множество скални съоръжения: олтарна зала, фортификации, ниши, разнообразни улеи и канали и други. По-късно възникват скалните храмове, дворци, сгради, улици и площади. Строителната дейност е довела до формирането на четири структуроопределящи елементи в комплекса:

- крепостна стена;

- съоръженията на горната платообразна част от скалата (акропол);

- дворец/храм;

- южно и северно предградия с малки улички, жилищни сгради и храмове.

Първоначално крепостната стена е изградена от огромни многотонни каменни блокове - т.н. циклопски градеж. Входът към светилището и стъпалата към него са изсечени в скалите.

Вход изсечен в скалите

По-късно са направени допълнителни укрепления с т.н. сух строеж – от двете лицеви страни на стената са поставени добре издялани камъни, а вътрешността е запълнена с необработен материал.

Сух строеж

До най-сакралната част от мегалитния комплекс – олтарната зала, води стометров проход в скалите. Тя е овална, с диаметър 25 метра, без покрив и основен елемент в нея е кръглия олтар на прорицалището. По височината на огъня разгорял се в олтара, се е гадаело бъдещето.

Проф. Н. Овчаров изказва хипотезата (представена като исторически факт от информационните табели в комплекса), че това е светилището на Дионис. А според оскъдните исторически сведения и вярвания, в него е предсказано на Александър Македонски завоеванията му в Азия, а на бащата на Октавиан Август - че синът му ще стане господар на целия свят.

В съседство на олтарната зала се намира т.н. вътрешен двор, с трон изсечен в монолитна скала.

Каменният трон

Дворецът/храм, датиран към VIV в. пр. Хр., е основно изсечен в скалите. Имал е над 10 000 кв. м. застроена площ и около 60 помещения.


Част от двореца

Водоснабдителната и отводнителната система на комплекса са уникални за такива скални масиви. Поразяват със своите размери и прецизна обработка щерните (басейни за съхраняване на вода).


Щерна

През римския период (I-IV в. от н. е.) Перперикон преживява нов разцвет: върху платото е изградена вътрешната цитадела и са надстроени някои помещения.

Налагането на християнството като официална религия във Византийската империя променя из основи функционирането и значението на Перперикон. Храмовете са преустроени в църкви, а олтарната зала е затрупана.

Недалеч от щерната е открита еднокорабна базилика от V в. сл. Хр. с единствен по рода си за днешните български земи епископски авмон.

Базиликата с уникалния авмон (в средата на снимката)

Завоюването на Балканския полуостров от османските турци слага край на съществуването на комплекса.

На около 2,5 километра от останките на древния град-светилище Перперикон се намира и уникален древноантичен (праисторически) рудник за злато.

Загадката на тракийските мегалити в Голяма Косматка и Оструша


Произходът на повечето мегалитни архитектурни паметници намерени в днешните български земи се губи далеч в античността.

Но определено свързани с тракийската култура, мегалитите в могилите Голяма Косматка и Оструша край Казанлък, проучени под ръководството на ст.н.с. д-р Китов, и днес поразяват с размерите си.

Ст.н.с. д-р Китов

Те са построени приблизително преди 2,5 хилядолетия и съдържат обработени монолитни скални блокове с тежина от 20 до 60 тона, докарани от километри разстояние. Даже със съвременната техника и пътища тяхното транспортиране и монтиране не е тривиална задача. А как тогава е извършвана тази дейност си остава загадка.

Голяма Косматка

Архитектурата на тракийската гробница е уникална. До трите и камери се стига чрез 13 метров коридор. Първото помещение е правоъгълно, а второто - с кръгла форма и куполен покрив. Най-интересното трето помещение е оформено в монолитен гранитен блок с тегло около 60 тона, върху който е положен 20 тонен покрив.

Третата камера

Помещението е издълбано с голяма прецизност и в него се намира каменно легло на тракийски владетел погребан тук.

В различните камери са открити над 70 предмета: златен венец, златни украшения върху кания, конска амуниция, оръжия, амфори и много други. Част от находките нямат известни аналози. В периферията на могилата е открита уникална бронзова глава на тракийския владетел Севт III.

Оструша

В могилата Оструша е единственият известен Храм на Слънцето в Европа. Гробично-култовият комплекс е изпълнявал своите функции до четвъртото столетие след Христа.

Гробницата е уникална и с оформлението на тавана - съчетание на касетъчна структура и рисувана украса с инкрустации.

Таванът.
Централният кръг като символ на слънчевия диск е бил покрит със злато.

За бои са използвани естествени глини от района.

От най-добре запазения образ – прекрасен портрет на млада жена - може да се предположи, че стенописът е имал апликирани огърлица, обеци и диадема.

“Тракийската Мона Лиза” (изразът е на ст.н.с. Любомир Цонев) – най-добре запазения стенопис в храма.

От малкото съхранени части на избораженията в другите касети се откриват растителни орнаменти, портрети, митологически сцени и сцени от ежедневието.

петък, 8 февруари 2008 г.

Национален музей “Боянска църква”

(English)

Адрес: кв. Бояна, ул. “Боянско езеро” № 3

Работно време: 9.00 - 17.00 ч.; почивен ден понеделник

Боянската църква “Св. Св. Никола и Панталеймон” е малка средновековна църква в софийския квартал Бояна. Състои от три последователно изградени части - най-старата от периода Х - ХI век, пристроената към нея през ХIII в. двуетажна църква и третата част, изградена през ХIX в.


Боянската църква

Включена е в Списъка на ЮНЕСКО за световното природно и културно наследство поради запазените над 240 ценни стенописи от 1259 г. с високо художествени качества и неоспорим принос в европейската художествена култура.

В портретите на ктиторите севастократор Калоян и съпругата му Десислава и царската двойка Константин Тих Асен и Ирина са предадени всички подробности в облеклото, а при лицата са отразени индивидуални особености. Затова се приема, че това са истински портрети, рисувани вероятно от натура и то във време, когато портретната живопис е била в зачатък.

Образите на светците са жизнени и наситени, с психологическа дълбочина - черти, характерни за Ренесанса, а не за строго каноническите изображения, недопускащи очовечаването им.

В част от религиозните сцени са изобразени елементи от тогавашния народен бит.

И всичко това е правено преди раждането на Джото (ок. 1267 - 1337) - родоначалник на италианския Ренесанс и 200 години преди Леонардо да Винчи (1452 - 1519) и Микеланджело Боунароти (1475 - 1564).


Колаж от стенописи в Боянската църква от 1259 г.

И по-късните стенописи от XIV век също са с много висока художествена и историческа стойност. Например във “Въведение Богородично в храма” до основната тема е изписана рядко срещана сцена на “Храненето на св. Богородица от ангел”.

Стенопис “Въведение Богородично в храма”, XIV век (НИМ)

Паркът около църквата е създаден през 1917 г. по поръчка на цар Фердинанд за погребението на царица Елеонора.

Гробът на царица Елеонора

В парка има три гигантски секвои на повече от един век.

Секвоя в парка



Ако темата Ви е интересна може да прочетете и статията за Боянската църква в BGizlet.