петък, 15 февруари 2008 г.
Светилището с прорицалище в Перперикон – едно от чудесата на древния свят
Близо до Кържали се издига величествен мегалитен комплекс, водещ началото си от VI - V хил. пр. Хр. и съществувал до края на XIV век сл. Хр. Най-голямото проучено скално светилище на Балканския полуостров е известно с гръцкото по произход име Перперикон.
Първите следи от човешка активност археолозите са открили в естествените пукнатини на обожествения скален масив. Вероятно през къснобронзовата епоха (ХVІІІ-ХІІ в. пр. Хр.), в резултат на колосален труд са оформени множество скални съоръжения: олтарна зала, фортификации, ниши, разнообразни улеи и канали и други. По-късно възникват скалните храмове, дворци, сгради, улици и площади. Строителната дейност е довела до формирането на четири структуроопределящи елементи в комплекса:
- крепостна стена;
- съоръженията на горната платообразна част от скалата (акропол);
- дворец/храм;
- южно и северно предградия с малки улички, жилищни сгради и храмове.
Първоначално крепостната стена е изградена от огромни многотонни каменни блокове - т.н. циклопски градеж. Входът към светилището и стъпалата към него са изсечени в скалите.
Вход изсечен в скалите
По-късно са направени допълнителни укрепления с т.н. сух строеж – от двете лицеви страни на стената са поставени добре издялани камъни, а вътрешността е запълнена с необработен материал.
Сух строеж
До най-сакралната част от мегалитния комплекс – олтарната зала, води стометров проход в скалите. Тя е овална, с диаметър 25 метра, без покрив и основен елемент в нея е кръглия олтар на прорицалището. По височината на огъня разгорял се в олтара, се е гадаело бъдещето.
Проф. Н. Овчаров изказва хипотезата (представена като исторически факт от информационните табели в комплекса), че това е светилището на Дионис. А според оскъдните исторически сведения и вярвания, в него е предсказано на Александър Македонски завоеванията му в Азия, а на бащата на Октавиан Август - че синът му ще стане господар на целия свят.
В съседство на олтарната зала се намира т.н. вътрешен двор, с трон изсечен в монолитна скала.
Каменният трон
Дворецът/храм, датиран към V–IV в. пр. Хр., е основно изсечен в скалите. Имал е над 10 000 кв. м. застроена площ и около 60 помещения.
Водоснабдителната и отводнителната система на комплекса са уникални за такива скални масиви. Поразяват със своите размери и прецизна обработка щерните (басейни за съхраняване на вода).
През римския период (I-IV в. от н. е.) Перперикон преживява нов разцвет: върху платото е изградена вътрешната цитадела и са надстроени някои помещения.
Налагането на християнството като официална религия във Византийската империя променя из основи функционирането и значението на Перперикон. Храмовете са преустроени в църкви, а олтарната зала е затрупана.
Недалеч от щерната е открита еднокорабна базилика от V в. сл. Хр. с единствен по рода си за днешните български земи епископски авмон.
Базиликата с уникалния авмон (в средата на снимката)
Завоюването на Балканския полуостров от османските турци слага край на съществуването на комплекса.
На около 2,5 километра от останките на древния град-светилище Перперикон се намира и уникален древноантичен (праисторически) рудник за злато.
Няма коментари:
Публикуване на коментар