неделя, 27 март 2011 г.

Земенски манастир (2 част)

<< към първа част

България приема християнството (някъде между 864 - 866 г.) от Византия в период, когато в църковната живопис се налагат канонични изображения и иконоборството се изживява.
Обаче от самото си начало българската православна иконопис не е сляпо подражание на византийския стил, а създава и свои традиции. Те са видими още след преместването на столицата в Преслав (893 г.): за създаването на керамични икони (нехарактери за Византия) се използват ярки и жизнени цветове (виж например керамичната икона на Теодор Стратилат). По време на Втората българска държава пък се обособяват две иконописни течения – търновското (дворцово) и т.н. народностно. При втория подход са характерни простота в израза и позата, забелязват се български черти в изображенията и дрехите, лицата са по-закръглени, понякога бузести, с леко месест нос.
Земенската църква е най-добре запазения паметник от тази епоха, зографисана в народностен стил. Затова ще продължа представянето на тази забележителна църква с още няколко снимки.
В зографисването й важно място заемат образите на св. ап. Петър и св. ап. Павел.


Св. ап. Петър
(източник Wikimedia, изображението е преработено)



Св. ап. Павел


Най-старото запазено изображение на закрилника на България св. Иван Рилски е правено през 1295 г. и се намира в Боянската църква. Няколко десетилетия по късно светеца е рисуван в параклиса на Хрельовата кула (Рилския манастир) и в Земенския манастир. Явно още от тогава датира традицията да се изобразява като стар, с дълга остра брада. В Земенския манастир, за разлика от Боянската църква, светеца носи монашеска качулка, украсена с три кръста. Под дрехата се подават благославящите пръсти на дясната му ръка, а в лявата - държи свитък.

Св. Иван Рилски


В стенописите не се пропуснати църковните воини.

Св. Нестор
(източник Wikimedia, изображението е преработено)



Св. Теодор Стратилат
(източник Википедия, изображението е преработено)


Като разказ в картини са разположени важни събития от дните преди Възкресението Христово. По правило сюжетите за страданията на Христос започват с “Молитвата в Гетсиманската градина” и последващото предателство на Юда Ескариотски.
В полунощ, след тайната вечеря апостолите заедно с Христос отиват в Гетсиманската градина край Йерусалим, където Исус започва да се моли.

Молитвата в Гетсиманската градина
(върху южната стена)


Идват войници да заловят Христос и Юда се навежда към него за да го целуне по бузата, като по този начин го посочва.

Залавянето на Христос в Гетсиманската градина


Много красива е и фреската “Успение (заспиване) Богородично” върху западната страна на църквата. Съществото обвитото в бяло, което държи Христос, символизира душата на Света Богородица.

Успение Богородично


Интересен и е пода на църквата, съставен от разноцветни парчета мрамор и римски тухли.

Подът в църквата


Една от хипотезите за вида му е, че всеки от местните хора е искал да допринесе с нещо за построяване на църквата. Който е намирал интересен камък го е носил и така се е оформила неповторима мозайка.

Публикувано от Plamen Angelov в 11:55
Етикети: , , ,

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)