Показват се публикациите с етикет София. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет София. Показване на всички публикации

понеделник, 7 септември 2009 г.

Ужасен звяр?

Животинският род Deinotherium (ужасен звяр) е населявал Европа, Азия и Африка в интервала започващ преди 14-17 милиона години до около 1 милион години или малко по-късно. Големият вид - Deinotherium giganteum с височина около 4.5 метра и тегло примерно 10 тона, е в челната тройка по размери бозайнци, крачили някога върху земята.


Реконструкция на Deinotherium giganteum, източник английскоезичната Wikipedia


Затова няма как да не бъдете заинтригувани от
http://asenovgrad.info/index.php?page=30, че в експозицията на първия етаж в Палеонтологичния музей, гр. Асеновград е ”отливката на . . . скелет на . . . дейнотериум (Deinotherium), дълъг 6,8 м, тежащ 10 тона. . . . Останките от него са били намерени от Димитър Ковачев и екипа му край асеновградското с. Езерово. Също така се счита, че това е единственият запазен в света (болдирането мое – П.А.) дейнотериум”.
Обаче сайтове на асеновградския Палеонтологичен филиал на Националния природонаучен музей - БАН и Музеят по палеонтология и исторична геология към Софийския университет (където се пази оригиналния скелет), са доста по-скромни и никъде не претендират за единственост в света.



Оригиналният скелет, изложен в Софийския университет – Музей по палеонтология и исторична геология


И с основание, тъй като на много места в Европа се пазят повече или по-малко запазени кости на това огромно животно. По известните са:
- Британският музей (British Museum) съхранява първия намерен (през 1835 г.) изцяло запазен череп на Deinotherium, а втория такъв е открит през 1963 г. от експедиция към Украинската Академия на науките;
- румънския Национален музей за естествена история Grigore Antipa експонира скелет (пак единствен в света :-) ), намерен в Молдавия през 1896 г.;
- скелет е показан и в Зала 9 на виенския музей по естествена история (Naturhistorisches Museum, Wien);
- има изложени скелети и в Прага, и в Кишиневския National Museum of Ethnography and Natural History, Молдова (по намерена през 1961 г. част, но претендира за един от най-големите в света :-) ), и в Museum am Löwentor, Щутгарт, Германия (останките са изкопани 1976 г.), и в Азовския креведчески музей в Русия (от намерените 132 кости през 1982 г.) и други.

И все пак скелета открит от асеновградския учител е уникален с това че:
- е много добре запазен – над 90 % от костите са автентични (липсват само задна лява бедрена кост, задна лява фибула, част от ребрата и част от прешлените на гръбначния стълб). Състоянието им е много добро за разлика от другите известни находки. Например черепа на румънския екемпляр е с доста възстановени части (при откриването му селяните са сметнали че това е библейски гигант – свещенна реликва, която носи късмет, и са го разбили на много парчета, които пренесли по къщите си), скелета е пострадал и от земетресението през 1977 г., но вече е възстановен. Черепът на виенския екземпляр също е реконструиран и т.н.

- има отличия в черепа, поради което част от българските учени го отнасят към нов вид Deinotherium thraceiensis. Ако това се приеме от научната общественост, скелетът стана единствен в света от този вид. Това обаче е доста трудно, тъй като липсва единно становище за видовете – в популяраните източници се споменават три-четири от тях: D. bozasi, D. giganteus и D. indicum, но учените отбелязват и D. levius, D. bavaricus, D. gigantissimum, D. cuvieri, D. pentapotamiae и други видове и подвидове.


Табелата под скелета. Обаче в БАН (например в Информационен бюлетин от април 2009 г.) използват термина гигантски дейнотериум (Deinotherium gigantissimum)


Отличителната черта за този род животни са бивните им, израстнали от долната челюст (а не от горната), извити надолу и назад за разлика от останалите слоноподобни, с които имат общ родословен корен.


Главата с бивни израстнали от долната челюст, извити надолу и назад


За какво са използвани бивните е мистерия – може би като оръжие или за обелване на кори на дървета или като средство за закрепване на тялото при почивка. Нито една от тези възможности не ми изглежда много вероятна – доста неудобно е важни дейности да се извършват в областта под брадата на животното. Освен това бивните са относително по-големи от тези на реконструкцията, показана в Wikipedia (между другото и дължината на хобота там е доста спорна поради липса на преки доказателства). Зъбите пък свидетелстват че дейнотериума се е хранил с растения и не е бил ужасен хищен звяр, а широките му стъпала показват, че е обитавал блатисти и меки терени.


Стъпалата


За тези които искат лично да видят скелета или копието му, ето и кратка справка:
Музей по палеонтология и исторична геология в Софийския университет
Приемно (а не работно) време: 10-12 часа, 14-16 часа.
За посещения позвънете на тел. (02) 9308432 или на вътрешен 432.
Както се готви ограничаване на достъпа до сградата на университета (по същество правилна мярка), едва ли ще се очакват масови външни посещения.

Палеонтологичен филиал на Националния природонаучен музей – БАН, гр. Асеновград

Ловен дом, местност “Баделема”
тел. (0331) 23736, (0331) 23736
Работно време: 10:00-17:00 без прекъсване, събота 10:00-16:00, почивен ден: неделя
Уредник на музея: Димитър Ковачев
Отливката на скелета е изработена в мащаб ¾.

понеделник, 2 март 2009 г.

Национален военноисторически музей

Адрес: ул.“Черковна” № 92, вход за посетители от ул.“Хан Омуртаг”
Работно време: 10:00 - 18:00 ч., почивни дни за експозицията: понеделник и вторник

Основан през 1916 г.

Националният военноисторически музей в София остава някак извън обичайния интерес на пътешественика. Той не е включен в списъка на 100-те национални туристически обекта, няма го дори в доста по-подробната илюстрована карта на България с 500 туристически обекта.


Вход на музея

В същото време, в своята над деветдесетгодишна история, музея събира, изследва и съхранява безценни свидетелства, свързани с бойната дейност и въоръжението на войската от Средновековието до наши дни. По долу са дадени няколко любопитни повода (според мен) за посещението на музея.

• Мирен договор
През 815 г. Омуртаг сключва 30 годишен мирен договор с Византия. За него знаем от надпис върху каменна колона, намерен в Шуменско. Договорът уточнява границата в Тракия, положението на славяните във Византия и размяната на военнопленници.


Колона с надпис за 30-годишен мирен договор между България и Византия, сключен през 815 г.

• Предмети свързани с Васил Левски
Апостолът на свободата Васил Левски е оставил незабравима следа в революционното движение за освобождението ни от турско робство. Във Военноисторическия музей се съхраняват фотопортрет, коса, револвер и други предмети свързани с делото му.


Коси на Васил Левски


Револвер на Васил Левски

• Самарското знаме
Самарското знаме е един от символите на освободителната Руско-турска война (1877-1878). То е копринен трикольор с панславянските цветове (червено, бяло, синьо) и кръстове с икони на Света Богородица от двете му страни. Дарено е на Българското опълчение и се прочува при боевете край Стара Загора. Там подполковник Павел Калитин и още няколко знаменосци, с цената на живота си, спасяват знамето от турски плен.
Оригналното Самарско знаме се съхранява във Военноисторическия музей при специални условия, а в експозицията е копие, изработено през 2006 г.
Паметник със стилизирано Самарско знаме е издигнат край Стара Загора в мемориалния комплекс "Бранители на Стара Загора".


Самарското знаме (копие)


Пика и ленти на Самарското знаме


• Кортик на Димитър Списаревски
Поручик Димитър Светозаров Списаревски (посмъртно произведен в чин капитан) е български летец-изтребител. Загива по време на Втората световна война извършвайки първия въздушен таран в историята на българската авиация. Атаката е срещу тежкия американски бомбардировач Б-24 при защита на София.


Кортик на Димитър Списаревски

• Легендарния танк Т-34
На открито в парка около сградата на музея са изложени много голямогабаритни оръжия – самолети, хеликоптери, ракети, самоходни установки, оръдия и други. Сред тях е легендарния танк Т-34 – основна бойна единица на бронетанковите войски на СССР през Втората световна война. Танкът е изиграл ключова роля в най-голямото танково сражение в историята - битката при Курската дъга, обърнало хода на войната.


Т-34

В музейната експозиция заслужава да се видат още много експонати – хладни и огнестрелни оръжия, униформи, медали, документи и други. Но за това трябва да се посети музея :-).

неделя, 22 февруари 2009 г.

Мавзолей на княз Александър I Батенберг


Адрес: Бул. Васил Левски № 81

Работно време: понеделник - петък, 10 - 17 часа


Биографичните данни на Александър І Батенберг (5.04.1857 Верона, Италия - 17.11.1893 Грац, Австрия) - първи български княз на Третата български държава, лесно могат да се намерят.


Това което не трябва да убягва от вниманието, e че на 17 април 1879 г. - когато е избран за княз, той е едва 22-годишен поручик, без политическо и икономическо образование и опит, без генетическа връзка с българския народ, не знае български език и не е православен християнин. Дотогава единственият му досег с България е участието в освободителната Руско-турска война (1877-1878 г.).




Портрет на княз Александър I Батенберг (литография), худ. Конрад Дилиц, Национален военноисторически музей, София


Обаче грешките които прави (най-голямата от които е суспендирането на конституцията през 1881 г.) очевидно го поучават и той разбира, че за успешното му управление трябва да се идентифицира с интересите на българския народ. И затова когато трябва да избира между Съединението на Източна Румелия към Княжество България (провъзгласено от военните на автономната Османска провинция на 6 септември 1885 г.) и риска за короната и династията си (великите сили тогава са против нарушаване на статуквото), князът приема предизвикателството и със специален манифест признава Съединението. Като последица Кралство Сърбия обявява война на България, разчитайки на опита и численото превъзходство на армията си. В същото време князът няма генералитет (командването е основно от капитани, Русия е изтеглила своите офицери), българските военни са със старо оръжие и са съсредоточени на турската граница. Обаче огромния ентусиазъм за защита на Съединението обръща хода на военните действия и Сърбия губи войната. С Топханенският акт (1886 г.) е международно признато образуването на най-голямата тогава християнска държава на Балканския полуостров. Забележително е че победителката България не поставя искания към победена Сърбия за репарации и териториални придобивки.


Малко по късно Батенберг е отстранен с преврат и върнат с контрапреврат на престола, но губи дипломатическа игра и окончателно взима нелекото решение да абдикира, като пише: „Ний Александър I, по Божия милост и народна воля Княз на България . . . се отказваме от българския престол, като желаем да покажем пред всички, доколко са нам скъпи и мили интересите на нашето Отечество, и как за неговото благо и независимост ние сме готови да пожертваме всичко, даже и това, което е нам по-скъпо от живота ни...“

Установява се да живее и се жени в Австрия, но княжеството е в сърцето му. Кръщава двете си деца с български имена и по негово желание след смъртта му е погребан в България. За тази цел и като признание за заслугите му, в София е изграден мавзолей.


Мавзолеят на княз Александър I Батенберг


Над входа му е поставен стилизиран княжеския герб (последният е използван и като държавен).


В централната част е стилизирания княжески герб


В самото помещение на мавзолея има каменен саркофаг, барелеф на Батенберг и паметни плочи с имената на местата, където са станали решителните сражения в хода на Сръбско-българската война.


Мавзолеят отвътре




Барелеф на Александър І Батенберг намиращ се над саркофага


Гробницата на княз Александър I Батенберг е обявена за историко-архитектурен паметник на културата.



Княз Батенберг на едно от информационите табла

Князът е единственият ни владетел със запазен мавзолей в пределите на днешна България.

събота, 17 януари 2009 г.

Софийската църква “Св. София” (Премъдрост Божия)


Без съмнение два фактора:
- великолепието и блясъка на бившата константинополска църква “Св. София” (от гръцки Αγία Σοφία – Божия Премъдрост), сега музей;

- общохристиянската доктрина за Светата троица - Бог Отец, Бог Син (Иисус Христос, за случая в качеството му на Бог Слово - Божия Премъдрост) и Свети дух,

е причина за изграждане или именуване на такива храмове в почти всички големи центрове на православието. Едноименни катедрали са издигнати в София, Несебър (от края на V или началото на VІ век), Солун (VII-VIII век), Охрид (IX век), Киев (вероятно XI век), Велики Новгород (XI век) и много други. Към днешна дата десетки църкви в Азия, Европа и Америка носят това име.

Софийската “Света София” е построена на най-високото място в римска Сердика и е най-старата действащата и днес църква под това име. Под базиликата има над 100 гробници (II в. пр. Хр. – II в. н. е.), които се подготвят за експониране.
Самата църква през 1927 г. е обявена за народна старина (Държавен вестник No. 69/1927), а през 1955 г. - за архитектурен и археологически паметник на културата от национално значение (в. "Известия" No. 73/1955). Вписана е и като един от 100-те национални туристически обекта.


Софийската църква “Света София” днес

Историята й е описана на информационно табло вътре в храма така:

“На мястото на сегашната църква са просъществували четири по-малки: 1) Първата църква е построена наскоро след издаването на Миланския едикт от император Константин Велики (313 г.). 2) Втората църква е построена след император Юлиан Отстъпник (361 - 365 г.). 3) Третата – след въстанието на готите (378 г.), когато император Валент бива убит при Одрин, 4) Четвъртата църква ще да е била построена в началото на V век, 5) Петата църква на това място е сегашната църква, която вероятно е изградена след хунското нашествие (441 - 447 г.), или по времето на император Юстиниан Велики (527 - 565 г.). Тази църква буди най-голям интерес преди всичко със специфичните особености на уникалния си план.

Подът на настоящия храм е бил мозаечен, както и подовете на предишните храмове, фрагменти от тази мозайка са запазени на две места – пред олтара и по средата на южния кораб.

При тържествени случаи църквата може да побере до 5 хиляди посетители.

Нестихващите набези на славяни, авари и прабългари са нанасяли големи щети на църквата. Тя била ограбвана и рушена. Хан Крум при завземането на гр. София ограбва църквата и разрушава част от нея. Трудно е да се посочи кога е била възстановнена отново, възможно е цар Борис след покръстването си да е извършли това възстановяване.

Славата на църквата “Св. София” по средата на 14 век е толкова голяма, че градът е бил преименуван от Средец в София. При падането на София под турско иго църквата пострадала. Първоначално турците обръщат притвора и в джамия. Към края на 16 век те приспособяват цялата църква за джамия под името Сияуш джамия, като унищожават всички фрески.

През 1818 г. силен земетръс събаря минарето и олтарната абсида. През 1853 г. втори земетръс разрушва притвора и северната част на храма заедно с галерията и стълбището. Според едно българско предание в джамията са се намирали в този момент само двамата синове на ходжата, които са загинали. Смъртта им се счела за поличба, поради което турците престанали да използват църквата като джамия.

След Освобождението на България църквата известно време служи за склад на петрол на Столичната община, а от 1892-1898 г. върху купола й е била монтирана противопожарна наблюдателна кула.

През 1910 - 1914 г. Софийското археологическо дружество прави археологически проучвания, а през 1924 - 1930 г. църковното настоятелство реставрира храма чрез волни пожертвувания от учреждения и частни лица.

Открита семейна гробница, засводена, с пет женски скелета. Единият от тях е бил обут с чехли, подплатени с корк и украсени със златни катарами в горната им част. По средата на този корпус бива открит фрагмент от пода на третия храм – мозайка, подобна на тази от първия храм.

От 1980 г. храмът е в реставрация.”

Фрагмент от мозайката на предишните храмове



Църквата през 1878 г., гравюра от немски вестник,

Източник: българоезичната Уикипедия, лиценз Обществено достяние



Икона от храма

Интериор на църквата


Икона в храма

Куполът отвътре


Икона в храма, надписът отдолу е на английски език


Приготовление за венчавка

Църквата е без камбанария. Камбаната и е окачена с подръчни средства на дърво в градинката пред входа.

Камбаната