Mohonk Mountain House
Преди 15 години
Публикации
неделя, 22 февруари 2009 г.
Мавзолей на княз Александър I Батенберг
Работно време: понеделник - петък, 10 - 17 часа
Биографичните данни на Александър І Батенберг (5.04.1857 Верона, Италия - 17.11.1893 Грац, Австрия) - първи български княз на Третата български държава, лесно могат да се намерят.
Това което не трябва да убягва от вниманието, e че на 17 април 1879 г. - когато е избран за княз, той е едва 22-годишен поручик, без политическо и икономическо образование и опит, без генетическа връзка с българския народ, не знае български език и не е православен християнин. Дотогава единственият му досег с България е участието в освободителната Руско-турска война (1877-1878 г.).
Портрет на княз Александър I Батенберг (литография), худ. Конрад Дилиц, Национален военноисторически музей, София
Обаче грешките които прави (най-голямата от които е суспендирането на конституцията през 1881 г.) очевидно го поучават и той разбира, че за успешното му управление трябва да се идентифицира с интересите на българския народ. И затова когато трябва да избира между Съединението на Източна Румелия към Княжество България (провъзгласено от военните на автономната Османска провинция на 6 септември 1885 г.) и риска за короната и династията си (великите сили тогава са против нарушаване на статуквото), князът приема предизвикателството и със специален манифест признава Съединението. Като последица Кралство Сърбия обявява война на България, разчитайки на опита и численото превъзходство на армията си. В същото време князът няма генералитет (командването е основно от капитани, Русия е изтеглила своите офицери), българските военни са със старо оръжие и са съсредоточени на турската граница. Обаче огромния ентусиазъм за защита на Съединението обръща хода на военните действия и Сърбия губи войната. С Топханенският акт (1886 г.) е международно признато образуването на най-голямата тогава християнска държава на Балканския полуостров. Забележително е че победителката България не поставя искания към победена Сърбия за репарации и териториални придобивки.
Малко по късно Батенберг е отстранен с преврат и върнат с контрапреврат на престола, но губи дипломатическа игра и окончателно взима нелекото решение да абдикира, като пише: „Ний Александър I, по Божия милост и народна воля Княз на България . . . се отказваме от българския престол, като желаем да покажем пред всички, доколко са нам скъпи и мили интересите на нашето Отечество, и как за неговото благо и независимост ние сме готови да пожертваме всичко, даже и това, което е нам по-скъпо от живота ни...“
Мавзолеят на княз Александър I Батенберг
Над входа му е поставен стилизиран княжеския герб (последният е използван и като държавен).
В централната част е стилизирания княжески герб
В самото помещение на мавзолея има каменен саркофаг, барелеф на Батенберг и паметни плочи с имената на местата, където са станали решителните сражения в хода на Сръбско-българската война.
Мавзолеят отвътре
Барелеф на Александър І Батенберг намиращ се над саркофага
Гробницата на княз Александър I Батенберг е обявена за историко-архитектурен паметник на културата.
Княз Батенберг на едно от информационите табла
Князът е единственият ни владетел със запазен мавзолей в пределите на днешна България.
неделя, 15 февруари 2009 г.
Праисторическа керамика – много красота, много въпроси и малко отговори
Праисторията на човечеството води началото си от каменната ера (оръдията на труда са основно от камък, но се използват кости и дърво). През първия му етап – палеолита - е овладян огъня и е започнало разселването на човешкия вид от Африка. За втория етап – мезолита са характерни изобретяването на копието, лъка и кануто. През последния (трети) етап – неолита, е налице разделение на труда съчетано с уседнал начин на живот, оформяне на селско стопанство и скотовъдство и използване на керамиката. Датировката на неолита е доста спорна, но за нашите земи се сочи периода от 6000 до 4000 г. пр. Хр.
Усвояването на медта (като начало на металургията), изобретяването на колелото и опитомяването на коня е характерно за халколита (енеолит, медна ера).
Бронзовата и желязната ера очертават не само следващите стъпки в развитието на човечеството, но и с появата на писмеността бележат прехода към античността.
Какво е останало неизменно от праисторията
Един бегъл поглед подсказва, че само първият изкуствено създаден от човека материал – керамиката, присъства в бита му почти без изменения вече няколко хиляди години след изобретяване му.
Чаши от неолита
(музейни експонати, а не витрина на магазин :-)
Странното е не само неизмеността на приложението и формата. Трудно съвместима е представата за хора, притиснати от ежедневната борба за прехрана, и нуждата им от красота.
Съд за зърно, VI хилядолетие пр. Хр.
Праисторическите хора са отделили време и средства за украса на съд, чийто днешен аналог, стоящ в мазето, е без никаква декорация.
Глинен съд от неолита. Изработен е грижливо, със сложна форма и богата украса
Украсен глинен съд, халколит
Странна е и бързината на разпространение на керамичното производство – тогава не е имало нито писменост за предаване на знания, нито коне като домашни животни (поне до халколита) за пренасяне на по-големи товари, нито пък родово-общиния строй или племените съюзи предполагат интензивно общуване на огромни територии. А стила (т.е. грубо казано “модата”) на намерената в една област керамика, учените разглеждат като предпоставка за датиране на находки от сходен период в друга област на стотици километри (виж Карановската хронологична система).
Странно е и приложението на много от съдовете. Липсата на писмени документи от това време затруднява дефинирането и интерпретирането на предназначението им. Този неяснота е закодирана с означаването им като култови предмети или описание на очевидната им форма, заместващо наименованието им.
Култов алтар, неолит
Глинен съд с животинско тяло и човешка глава, халколит. Тялото е с абстрактна украса
Точното предназначението на горния съд е неизвестно – може да е амулет, домашна украса, ваза или нещо друго.
Видно е и уважението на праисторическите хора към природата, заедно с вътрешната потребност от съчетаването на реални и абстрактни форми (може би за разлика от тогавашната живопис). Само в миниатюрния по размери музей “Неолитни жилища” в гр. Стара Загора (от който са всички снимки) има странни фигури на таралеж, на птица, на част от чаша - прасе, на котка, на похлупак от култова глинена фигура с язовец и други.
Култова глинена фигура на таралеж
Култова глинена фигура на птица
Същото високо ниво на абстрактно мислене има в абсолютно утилитарни предмети – като този похлупак намерен в могила край с. Калояновец:
Глинен похлупак с дръжка във формата на жилище, неолит
Странно е, че дизайнерите от бронзовата епоха биха спечили и днешен конкурс с модерните за тогава аскоси (кани предимно за зареждане на маслени лампи) с една дръжка и косо отрязано устие.
Глинен аскос – шедьовър от Берекетската селищна могила
Не биха се посрамили и по-старите майстори с тази глинена пота:
Глинена пота с медна руда азорит, халколит
Артефакти от каменната ера, оценени и днес като красиви, могат да се открият във всички археологически музеи. Това е предпоставка за преосмисляне и преоценка на много насадени представи за духовния и материален живот на хората през тази отдалечена епоха.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
