Mohonk Mountain House
Преди 15 години
Публикации
неделя, 22 февруари 2009 г.
Мавзолей на княз Александър I Батенберг
Работно време: понеделник - петък, 10 - 17 часа
Биографичните данни на Александър І Батенберг (5.04.1857 Верона, Италия - 17.11.1893 Грац, Австрия) - първи български княз на Третата български държава, лесно могат да се намерят.
Това което не трябва да убягва от вниманието, e че на 17 април 1879 г. - когато е избран за княз, той е едва 22-годишен поручик, без политическо и икономическо образование и опит, без генетическа връзка с българския народ, не знае български език и не е православен християнин. Дотогава единственият му досег с България е участието в освободителната Руско-турска война (1877-1878 г.).
Портрет на княз Александър I Батенберг (литография), худ. Конрад Дилиц, Национален военноисторически музей, София
Обаче грешките които прави (най-голямата от които е суспендирането на конституцията през 1881 г.) очевидно го поучават и той разбира, че за успешното му управление трябва да се идентифицира с интересите на българския народ. И затова когато трябва да избира между Съединението на Източна Румелия към Княжество България (провъзгласено от военните на автономната Османска провинция на 6 септември 1885 г.) и риска за короната и династията си (великите сили тогава са против нарушаване на статуквото), князът приема предизвикателството и със специален манифест признава Съединението. Като последица Кралство Сърбия обявява война на България, разчитайки на опита и численото превъзходство на армията си. В същото време князът няма генералитет (командването е основно от капитани, Русия е изтеглила своите офицери), българските военни са със старо оръжие и са съсредоточени на турската граница. Обаче огромния ентусиазъм за защита на Съединението обръща хода на военните действия и Сърбия губи войната. С Топханенският акт (1886 г.) е международно признато образуването на най-голямата тогава християнска държава на Балканския полуостров. Забележително е че победителката България не поставя искания към победена Сърбия за репарации и териториални придобивки.
Малко по късно Батенберг е отстранен с преврат и върнат с контрапреврат на престола, но губи дипломатическа игра и окончателно взима нелекото решение да абдикира, като пише: „Ний Александър I, по Божия милост и народна воля Княз на България . . . се отказваме от българския престол, като желаем да покажем пред всички, доколко са нам скъпи и мили интересите на нашето Отечество, и как за неговото благо и независимост ние сме готови да пожертваме всичко, даже и това, което е нам по-скъпо от живота ни...“
Мавзолеят на княз Александър I Батенберг
Над входа му е поставен стилизиран княжеския герб (последният е използван и като държавен).
В централната част е стилизирания княжески герб
В самото помещение на мавзолея има каменен саркофаг, барелеф на Батенберг и паметни плочи с имената на местата, където са станали решителните сражения в хода на Сръбско-българската война.
Мавзолеят отвътре
Барелеф на Александър І Батенберг намиращ се над саркофага
Гробницата на княз Александър I Батенберг е обявена за историко-архитектурен паметник на културата.
Княз Батенберг на едно от информационите табла
Князът е единственият ни владетел със запазен мавзолей в пределите на днешна България.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар