четвъртък, 7 август 2008 г.
Коментар към едно писмо
Към поста Съкровището от Наги Сент-Миклош получих следния коментар:
“Raven каза...
Как точно Добрев доказва че съкровището е българско?
Кои надписи са на прабългарски език и как се доказва че езикът е именно прабългарски а не аварски?
Иначе твоите приятели са прави че не знаят за българският произход на съкровището - най вероятно защото изобщо не е такъв.
Официалното становище е че съкровището е аварско и все още нищо по различно не е доказано.
Понеделник, 2008, Юли 14
Може би не само за автора на коментара ще бъде интересна анотацията за работата на проф. Иван Добрев в интернет:
http://rakovski-defcol.mod.bg/BG/Activities/Publication/Dobrev.php
Повече подробности за най-интересния надпис в съкровището може да се прочетат на:
http://bolgnames.com/text/Inscription_21a.html
http://bolgnames.com/text/Inscription_21b.html
Други мнения и варианти на разчитания на надписите (статията е на руски) има на:
http://www.qypchaq.unesco.kz/Nagy-Szent-Miklos%20treasure%20Inscriptions.htm
Без да е необходимо специално образование и упорито търсене по книгите, само от библиографията към статията се вижда, че проф. Добрев не е единствения и не е първия български учен, който застъпва тезата, че съкровището е с български произход, например:
Младенов С. Първобългарско, а не печенежско е т. нар. Атилово златно съкровище от Над сент Миклош // ГСУИФФ.– 1934-1935, XXXI.– Стр. 88
Димитров Д. П. Днешното състояние на вопроса за прабългарския произход на златното съкровище от Над сент Миклош // ИИД.– XXII/XXIV, 1948.– Стр. 338-414.
А има и други български автори на това мнение (далеч съм от идеята, да твърдя, че съм изучил детайлно темата) и е факт, че чуждестранните изследователи ги познават и цитират. Немаловажна е и ангажираността на национална институция - Националния исторически музей (НИМ) с експонирането на копие на съкровището с пояснението, че една част от предметите са старобългарско златарство, а другата е дар за български владетел.
Т.е. при съзнателното ингориране на по-популярните източници (като се почне от публикации в сп. Космос от преди повече от 30 години и се стигне до Уикипедията) е очевидно, че твърде много учени, работили в различни условия, приемат българския произход на съкровището. Това ме кара да отхвърля тезата, че твърдението е конюнктурно мнение, а още по-малко становище, породено от ненаучни аргументи.
Иначе нареченото в коментара “Официалното становище” (на неназована институция или учен) за аварски произход на съкровището съвсем не единственото различно мнение по въпроса и нямам идея защо автора на коментара го извежда като най-меродавно и твърди, че “нищо по различно не е доказано”.
Затова мисля, че който има научни аргументи – за или против - е в правото си да ги отстоява с факти.
Ето и още малко снимки на копията от съкровището, изложени в НИМ.
Кана No 2
Кана No 4
Кана No 5
Фиала
Купи
Линк: The Treasure of Nagyszentmiklós (на английски език).
четвъртък, 22 май 2008 г.
Съкровището от Наги Сент-Миклош
(Музей за история на изкуството във Виена)
Поговорих с няколко познати, които са любопитни към темата за българската история и се оказа че малко познават българското съкровище от Наги Сент-Миклош. И това е разбираемо тъй като самото съкровище е вън от България, съществена част от информацията в Интернет не е на български език и търсенето й се затруднява от различното изписване на името на градчето където е намерено.
Преди намирането или историята на съкровището
След два века научни спорове проф. Иван Добрев доказва, че съкровището е “българско по произход и принадлежност; то е събирано, ползувано, съхранявано и пазено в трапезарията и хазната на българските ханове и царе още от времето на тяхната миграция през Кавказ; било е изложено и съхранявано последно в тронната зала на царския дворец, построен и обитаван най-напред от цар Симеон Велики след пренасянето на българската столица от Плиска в Преслав през 893 г.” Любопитна хипотеза е, че в последствие е поверено на Видинския владетел Ахтум и е заровено в пределите на тогавашната българска държава през първото десетилетие на XI век край (пра)българско селище. То е наречено по-късно от унгарците Наги Сент-Миклош (Nagyszentmiklós), а днес е град Саниколау Маре (Sânnicolau Mare) в Банат, Румъния.
Самото съкровище
10 килограмовото златно съкровище, намерено през 1799 г. се състои от 23 златни съда: 7 кани, едно елипсовидно блюдо/фиала, 4 таса с тока за окачване на колан, 2 чаши/канчета, 2 чаши/блюда, 3 зооморфни купи, 2 плитки черпака, рог за пиене и дълбока купа. Те са изработени предимно от 21 - 22 каратово злато и се отличават с богата орнаментална украса. Разнообразието от форми и стилове на изработка на предметите говори за дългото време на събирането им и многопосочните контакти на собствениците на съкровището. Броят на отделните видове съдове подсказва, че то е обслужвало едно семейство.
Каните са с яйцевидно тяло, като само една от тях е леко сплесната.
Една от каните
От украсите им най-впечатляващо е изображението на триумфиращ конник, който води победения си противник.
Конник държащ в лявата си ръка пленник
(украса от каните)
На два от тасовете има изобразени кръстове, несъмнено свързани с християнството.
Тас с кръст
Особен по стил е ритона с пречупена форма.
Ритон
Специалистите определят плитките черпаци (патери) като византийски по произход, а купите с животинска форма - персийско изкустово.

Двата патера
Купи с животинска форма
Формите на останалите съдове се свързват с различни култури в Европа и Азия.
Откриването на съкровището
Съкровището е открито през 1799 г. в имението на братята Христо и Кирил Нако(ви) – замогнали се българи в Наги Сент-Миклош. Те подаряват находката на австрийския император (тогава Унгария е под неговата власт) и сега съкровището е изложено в Kunsthistorisches Museum (Музей за история на изкуството) във Виена.
Върху предметите са открити надписи от три вида - гръкоезичен, гръкографичен прабългарски и рунически прабългарски. След разчитане в част от тях на имената на български владетели от Първата българска държава окончателно се приема, че това е българско съкровище.
Виж също и Коментар към едно писмо.












