вторник, 6 май 2008 г.
Александровската гробница
Александровската тракийска гробница (могила Рошава чука, до с. Александрово, Хасковска област) е открита от екип с ръководител ст.н.с. Георги Китов през 2000 г., но още не е туристически обект. Информацията за нея се намира или в публикации с много детайли или в откъслечни сведения. За забързано-любопитните добро изключение е само официалния сайт на Хасковска община (http://www.haskovo.bg/pages/unikalnata_trakiiska_grobnitsa_v_s_aleksandrovo_71.html). Някои пропуски и недостатъци в изложението му ме подтикнаха да направя настоящия пост.
Александровската гробница е елегантна постройка – 14-15 метров коридор води до малко правоъгълно помещение и куполовидна гробна камера с каменно ложе. Датирана е към ІV век пр. н.е. и е малко по-стара от тракийската гробница в гр. Казанлък.
Най-ценното останало в ограбеното подмогилно съоръжение са стенописите - уникални произведения на тракийското изкуството. Те покриват двете камери на гробницата и малка част от коридора. Изображенията анатомично вярно пресъздават живи същества от реалния свят – конници и пешаци, жени, диви животни, кучета и т.н.
Най-богато украсено е куполното помещение. Върху горната му част са нарисувани четири ловни сцени – любима тема в тракийското изкуство. Те са и относително най-добре запазени.
Срещу входа на погребалната камера е изобразен лов на благороден елен - ездач на бял кон е замахнал с копие към животното. Особеност на сцената са почти идентичните пози на елена и коня и това, че само тя е незатворена отляво (пред животното няма друга фигура).
Лов на благороден елен
(Източник на снимката: публикация на ст.н.с. д-р Георги Китов,
изображението е преработено)
С особеното си местоположение (над каменното ложе) е подчертан лова на глиган с бивни. Конникът атакува фронтално звяра и за разлика от останалите конници седлото му е от животинска кожа. Голият мъж е замахнал с двойна брадва (царска инсигния).
Лов на глиган с бивни
(Източник на снимката: английскоезичната версия на Wikipedia -
лиценз Обществено достояние, изображението е преработено)
Третата сцена - лов на елен лопатар - е разположена над входа на гробната камера. Животното е заобиколено от ездач на сив кон и два пешака. Върху него са се нахвърлили две ловни кучета. Липсата на перспектива дава впечатление за “излишност” на десния пешак. В лявата си ръка той държи неизвестен жълтеникав предмет наподобяващ кука.
Лов на елен лопатар
(Източник на снимката: Сайт на община Хасково,
изображението е преработено)
На последната сцена отново обект на лова е глиган. Прави впечатление липсата на бивни на животното и сходството на детайлите му с другия глиган. Двете изображения, отразяващи лов на глиган, са без аналог в света до този момент.
Лов на глиган без бивни
(Източник на снимката: Сайт на община Хасково,
изображението е преработено)
Друга сензационна и уникална подробност в Александровската гробница са издълбаните с острие младежки профил и два реда букви, които ст.н.с. д-р Китов и проф. Герасимова определят като автопротрет на художника и неговото име (Кодзимасес майстора).
Профил на (предполагаемия) художник заедно с двата реда текст
(Източник на снимката: Сайт на община Хасково,
изображението е преработено)
неделя, 20 април 2008 г.
Тракийската гробница в гр. Казанлък (2 част)
След няколко крачки влизаме в гробната камера. На купола й под каменен капак, са нарисувани различни многофигурни сцени върху два фриза - един широк и друг, по-тесен.

Стенописите върху купола (копие)
Основно място сред тях заема знатна тракийска съпружеска двойка. Мъжът е с лавров венец върху главата и заедно със съпругата си нежно са преплели ръце.
Знатната тракийска двойка (копие)
“Преплетените ръце от фреската в Казанлъшката гробница са най-хубавият художествен израз на човешката обич в цялата история на световното изобразителното изкуство!” (Л. Цонев, 2005 г.)
Около знатната тракийска двойка са изобразени музиканти, прислужници, кочияши, коне и други фигури.
На най-горния фриз има три вихрено препускащи колесници.
Една от трите колесници (копие)
Художникът е притежавал елинистична школовка за пластичност и пространствненост, но е привнесъл много тракийски елементи и оригинални композиционни схеми в процеса на изографисването на стените. Това отразява важната роля на тракийския бит и култура при формирането старогръцката цивилизация.
От 1979 г. тракийската гробница в гр. Казанлък е под егидата на ЮНЕСКО като паметник на културата от световно значение.
понеделник, 14 април 2008 г.
Тракийската гробница в гр. Казанлък (1 част)
За съвремената цивилизация в средата на миналия век случайно се повдигна 2300 годишната завеса на един хълм в гр. Казанлък. И откривателите и обществеността тогава са имали съзнанието за изключителността на находката и въпреки военно-времената обстановка са предприели необходимите мерки за опазването и съхранението на откритата тракийска гробница.
Над гробницата е построена специална защитна постройка с климатична инсталация и достъпа е ограничен. За туристите съвсем наблизо е направено нейно точно копие.
Днешната защитна постройка
Самата гробницата се състои от три помещения:
- правоъгълно преддверие от ломени камъни, споени с глина;
- тесен коридор с островръх таван;
- кръгла гробна камера с камбановиден купол.
Предверието – в средата е входа към островръхия коридор, завършващ в гробната камера (копие)
Световната си славата обаче гробницата дължи не на архитектурата си или размерите, а на около 40-те квадратни метра стенописи.
Още в коридора ни грабват рисунките от двата фриза на скосения таван. Във фриза, в долната част на тавана, върху черен фон са пресъздадени растителни мотиви.
Растителните мотиви (копие)
Над тях се виждат военни сцени. Композициите им не са повлияни от старогръцката живопис.
Централната сцена върху източната стена (копие)









