Mohonk Mountain House
Преди 17 години
Публикации
Показват се публикациите с етикет Стара Загора. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Стара Загора. Показване на всички публикации
сряда, 19 август 2009 г.
РИМ, Стара Загора (4 част) - Временна изложба
<< към трета част (От Средновековието до Възраждането)
В началото на миналия век (1907 г.) по инициатива на интелектуалци и управата на Стара Загора се поставя началото на археологическо дружество “Августа Траяна” с музейна сбирка. Но три години по късно събраните предмети са предадени във фонда на Народния археологически музей (сегашния Национален археологически институт с музей) в София. За да може да се покажат, макар и временно, находки с свързани със старозагорския район, но намиращи се във фондовете на други музеи, е отделена изложбената зала на четвърто експозиционно ниво.
Ето експонатите, които ми направиха най-голяма впечатление.
Антропоморфен керамичен съд
Селищна могила при с. Габарево, Старозагорско
Късен халколит
Селищна могила при с. Габарево, Старозагорско
Късен халколит
Човешка глава със силно индивидуализирани черти
Селищна могила при с. Габарево, Старозагорско
Късен халколит
Селищна могила при с. Габарево, Старозагорско
Късен халколит
Зооморфен керамичен съд
Селищна могила при с. Габарево, Старозагорско
Късен халколит
Селищна могила при с. Габарево, Старозагорско
Късен халколит
Бронзов домакински съд, ІV-VІ век
Част от колективна находка античен и ранносредновековен бронз, намерен в Стара Загора през 1907 г.
Бронзови тръби и кран от водопреносната мрежа на Берое,
ІV-VІ век (възстановка)
Тръбите са с гравирани знаци за последователно свързване,
а крана е със стопираща и разпределителна функция
ІV-VІ век (възстановка)
Тръбите са с гравирани знаци за последователно свързване,
а крана е със стопираща и разпределителна функция
Бронзов съд за течности, ІV-VІ век
Стъклена купа, гр. Стара Загора, ІІ-ІІІ век
(не е от съседния магазин :-) )
(не е от съседния магазин :-) )
Глазирана глинена кана с релефни апликации, ІІ – ІІІ век
Единствен екземпляр от провинция Тракия,
произведен в Августа Траяна
Единствен екземпляр от провинция Тракия,
произведен в Августа Траяна
Бронзова статуетка на гладиатор, ІІ-ІІІ век
С. Тулово, Старозагорско
С. Тулово, Старозагорско
събота, 1 август 2009 г.
РИМ, Стара Загора (3 част) – От Средновековието до Възраждането
<< към втора част (Римска улица)
През IV век се променя геополитическата обстановка в Римската империя: християнството е признато първо като религия, а по късно като официална религия, Константинопол е обявен за нова столица, а самата империя е разделена на две части които никога не се обединяват отново. Тези събития отреждат в следващите няколко века важната роля на Тракия като военен щит и богат източник на хранителни стоки за императорския град . . .
В (Северна) Тракия два града с променлив успех се състезават за първенство – днешните Пловдив и Стара Загора. Последният в средата на 4 в. се превръща в един от най-активните раннохристиянски центрове на Балканите. Свидетелство за това е на пръв поглед не особено впечатляващ капител:
Мраморен раннохристиянски капител, ІV – VІ век
През 784 г. византийската императрица Ирина (тогава регентка на малолетния си син – бъдещия император Константин VI) посещава града поради стратегическото му положение, като възобновява крепостта и го нарича на свое име - Иринополис. От тогава е и следната колона с надпис:
Възобновиха тази крепост господарите на Вселената Константин и Ирина, премъдри и всеславни императори на ромеите. Те призовават Христос да бъде пръв бранител на верния град
При кан Крум (803-814) тогавашната Стара Загора за първи път попада в територията на България. На свързания с това Xамбарлийския надпис (812 г.), копие на който можете да видите в музея, се чете:
“ . . . направих моя брат, а стратегът Леон да бъде нему подчинен. От Бероя . . . . Дултроини е пръв за дясната страна ичиргу боилата Тук, а стратезите Вардан и Яни нему починени. За лявата страна на моя саркат, за Анхиало, Дебелт, Созопол, Ранули е главатар Иратаис, боила кавханът, а Кордил и Григора нему подчинени стратези.”
Следва период на промени – вследствие войни и династични бракове крепостта минава ту към Византия, ту отново към България. В съзнанието на хората обаче остава защитната и роля и затова за символ на града е избрана лъвица, кърмяща лъвче.
Релеф с изображение на лъвица с лъвче XI-XII век – символ на Стара Загора
Експозицията на музея ни пренася направо в периода на Възраждането и Освобождението. Няма българин който да остане равнодушен пред ръчния препис на История славянобългарска или Смарското знаме.
Старозагорски препис на История славянобългарская, 1837 г.
Самарското знаме (копие)
Разбира се изложеното не свършва с това – има още много интересни книги, битови предмети, произведения на ювелирното изкуство, монети, оръжие, макет на града и т.н.
Пафти
“Числителница”, II-ро преработено и допълнено издание, 1868 г., съ(с)тавил Хр. Г. Данов, Пловдив
към четвърта част (Временна изложба) >>
петък, 17 юли 2009 г.
РИМ, Стара Загора (2 част) - Римска улица
<< към първа част
В началото на I хилядолетие започва римския период от развитието на Стара Загора. Съгласно типичното градско устройство улиците на Августа Траяна (тогавашното наименование на града) са ориентирани от север на юг (т.н. кардо - лат. cardo, cardus) и изток – запад (декуманус - лат. decumanus). Названието на най-главната улица във всяка от двете посоки се допълвало с mаксимус (лат. maximus). На кръстопътя на кардо максимус и декуманус максимус се намирал главния градски площад (форум - лат. forum).
От античния римски град Августа Траяна в централната част на Стара Загора могат да се видят археологическите останки на форума заедно с постамент за императорска конна статуя, западната порта, части от крепостните стени, крайградския ров, амфитеатър с девет реда каменни седалки, трасето на decumanus maximus и други. В самият РИМ, на първо експозиционно ниво е реставрирана част от “кардо максимус” (тогавашното авеню :-), водещ към Южната порта на града. 
Общ изглед на римската улица
От експозицията може да се добие представа как са изграждани и украсени градските части на Августа Траяна, как са павирани улиците и отчасти как е изградена канализацията.
Настилката, издържала доста продължителна експлоатация
Част от канализацията
Самата улица завършва с възстановка на тракийска колесница, открита край Стара Загора.
Възстановка на тракийска колесница, открита в местността “Трите могили” край Стара Загора
Украса на колесницата (1)
Украса на колесницата (2)
В същата зала могат да се видят и други експонати. Може би най-ценното е рядка статуя на Орфей (реставрирана).
Статуарна група на Орфей, III век
Любопитство предизвикаха и барелеф на гладиатор, костени апликации и една частично запазена мозайка.
Мраморна плоча с изображение на гладиатор, II-III век
Костени апликации
Римска мозайка
към трета част (От Средновековието до Възраждането) >>
неделя, 12 юли 2009 г.
Регионален исторически музей в Стара Загора
Основан преди повече от един век, на 3 март 2009 г. Регионалния исторически музей (РИМ) в Стара Загора официално откри за посетители своята постоянна експозиция в новата си сграда. През главния вход посетителите попадат първо на колекциите Праистория (края на VІІ хил. пр. Хр. – VІІ в. пр. Хр.) и Античност (VІ в. пр. Хр – VІ в.). Веднага след това в приземния етаж могат да разгледат реставрираната част от антична улица, водеща към Южната порта на града. На трето експозиционно ниво са изложени предмети от Средновековието (VІ - ХV век) и Османския период и Възраждането (ХV век – 1879 г). Четвъртият етаж е отреден за временни изложби.
РИМ - Стара Загора е в списъка на Стоте национални туристически обекта.
Новата сграда на РИМ - Стара Загора
Адрес: Стара Загора, бул. Руски 42
Работно време: април – октомври: 8.30 – 12.00 и 12.30 - 17.00 ч.
ноември – март: 8.30 – 12.00 и 12.30 - 17.00 ч.
Почивни дни: събота и неделя.
Колекция Праистория
За мен най-интересните експонати са свързани с първите в Европа медни рудници (началото на V-то хил. пр. Хр.). Те са открити северозападно от Стара Загора в местността “Мечи кладенец” (Аи-Бунар). Добиваната мед е изнасяна в голям регион, включващ и областта на средното течение на р. Днепър, като част от предметите във Варненския халколитен некропол са от тези рудници.
Медни сечива от м. “Мечи кладенец” (1)
Медни сечива от м. “Мечи кладенец” (2)
В музея може да се види още много по темата – медна руда, керамични накрайници за кожените мехове от топилня, шлака, каменен чук, ритуални поти, рисунки-възстановки и други.
Битът на праисторическите хора също е застъпен от множество любопитни предмети – керамика, костни фигури, украшения.
Керамични съдове, късен халколит (1)
Керамични съдове, късен халколит (2)
Керамичен съд
Керамичен съд, ранна бронзова епоха III хил. пр. Хр.
Костени антропоморфни фигурки, халколит
Накит от мидени черупки - ранна бронзова епоха III хил. пр. Хр.
Колекция Античност
Уникален експонат в колекцията е параден шлем-маска от I век. За съжаление оригиналът в момента на посещението ми (юни 2009 г.) бе в Япония и във витринката е поставена негова снимка.
Параден шлем-маска (от снимка)
Изключително рядка е и стъклена фиала с фигура на танцьорка (I-ІV век).
Стъклена фиала с танцьорка
Златните съкровища са представени от фиала от с. Даскал Атанасово (VI век пр. Хр.) и от малко известното съкровище намерено в могилен некропол в местността Чаталка (I - II в.).
Златната фиала от с. Даскал Атанасово
Военната тематика също е застъпена – изложен е много ценен сарматски меч от I век (за съжаление моята снимката не е сполучлива). Като малка компенсация приемете снимката на военната диплома на ветерана Марк Емилий И . . ., II век.
Военна диплома
към втора част (Римска улица)>>
неделя, 15 февруари 2009 г.
Праисторическа керамика – много красота, много въпроси и малко отговори
Праисторията на човечеството води началото си от каменната ера (оръдията на труда са основно от камък, но се използват кости и дърво). През първия му етап – палеолита - е овладян огъня и е започнало разселването на човешкия вид от Африка. За втория етап – мезолита са характерни изобретяването на копието, лъка и кануто. През последния (трети) етап – неолита, е налице разделение на труда съчетано с уседнал начин на живот, оформяне на селско стопанство и скотовъдство и използване на керамиката. Датировката на неолита е доста спорна, но за нашите земи се сочи периода от 6000 до 4000 г. пр. Хр.
Усвояването на медта (като начало на металургията), изобретяването на колелото и опитомяването на коня е характерно за халколита (енеолит, медна ера).
Бронзовата и желязната ера очертават не само следващите стъпки в развитието на човечеството, но и с появата на писмеността бележат прехода към античността.
Какво е останало неизменно от праисторията
Един бегъл поглед подсказва, че само първият изкуствено създаден от човека материал – керамиката, присъства в бита му почти без изменения вече няколко хиляди години след изобретяване му.
Чаши от неолита
(музейни експонати, а не витрина на магазин :-)
Странното е не само неизмеността на приложението и формата. Трудно съвместима е представата за хора, притиснати от ежедневната борба за прехрана, и нуждата им от красота.
Съд за зърно, VI хилядолетие пр. Хр.
Праисторическите хора са отделили време и средства за украса на съд, чийто днешен аналог, стоящ в мазето, е без никаква декорация.
Глинен съд от неолита. Изработен е грижливо, със сложна форма и богата украса
Украсен глинен съд, халколит
Странна е и бързината на разпространение на керамичното производство – тогава не е имало нито писменост за предаване на знания, нито коне като домашни животни (поне до халколита) за пренасяне на по-големи товари, нито пък родово-общиния строй или племените съюзи предполагат интензивно общуване на огромни територии. А стила (т.е. грубо казано “модата”) на намерената в една област керамика, учените разглеждат като предпоставка за датиране на находки от сходен период в друга област на стотици километри (виж Карановската хронологична система).
Странно е и приложението на много от съдовете. Липсата на писмени документи от това време затруднява дефинирането и интерпретирането на предназначението им. Този неяснота е закодирана с означаването им като култови предмети или описание на очевидната им форма, заместващо наименованието им.
Култов алтар, неолит
Глинен съд с животинско тяло и човешка глава, халколит. Тялото е с абстрактна украса
Точното предназначението на горния съд е неизвестно – може да е амулет, домашна украса, ваза или нещо друго.
Видно е и уважението на праисторическите хора към природата, заедно с вътрешната потребност от съчетаването на реални и абстрактни форми (може би за разлика от тогавашната живопис). Само в миниатюрния по размери музей “Неолитни жилища” в гр. Стара Загора (от който са всички снимки) има странни фигури на таралеж, на птица, на част от чаша - прасе, на котка, на похлупак от култова глинена фигура с язовец и други.
Култова глинена фигура на таралеж
Култова глинена фигура на птица
Същото високо ниво на абстрактно мислене има в абсолютно утилитарни предмети – като този похлупак намерен в могила край с. Калояновец:
Глинен похлупак с дръжка във формата на жилище, неолит
Странно е, че дизайнерите от бронзовата епоха биха спечили и днешен конкурс с модерните за тогава аскоси (кани предимно за зареждане на маслени лампи) с една дръжка и косо отрязано устие.
Глинен аскос – шедьовър от Берекетската селищна могила
Не биха се посрамили и по-старите майстори с тази глинена пота:
Глинена пота с медна руда азорит, халколит
Артефакти от каменната ера, оценени и днес като красиви, могат да се открият във всички археологически музеи. Това е предпоставка за преосмисляне и преоценка на много насадени представи за духовния и материален живот на хората през тази отдалечена епоха.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
