понеделник, 20 април 2009 г.

Лозенски манастир "Св. Спас" (2 част)

<< към първа част

Стенописи

Иконописците от XIX век (Никола Образописов с помощници Христаки Захариев и Димитър Дупничанин) очевидно съзнателно подхождат по нов начин към разпределението на църковните стенописи.


Библейска сцена


Наред с библейските сцени на видни места са образи, подхранващи:
- българското самосъзнание (чрез светците Кирил и Методий, Иван Рилски, патриарх Евтимий, Никола Нови Софийски и други);


Св. Св. Кирил и Методий – просветители български


- християнското самочувствие: княз Борис І (Михаил), свети Константин и (майка му) света Елена и други. Константин Велики е римския император, сложил край на преследването на християнството (313 г.) и преместил столицата от Рим във Византион (330 г.). След смърта му градът е наречен на него – Константинопол.


Свети Константин и света Елена


- подсъзнателното внушение за възможността от въоръжена борба чрез много образи на християнски войни.


Св. вм. Мина и св. вм. Ангел, войн български



Св. Михаил, воин български



Св. вм. Георги и св. вм. Димитър


В този ред на мисли вниманието ми привлече образа на "Св. Йоан Владимир, цар български", а нито моята памет, нито знанията на монахинята ми помогнаха да си спомня що за български владетел е бил и защо си държи главата в лява си ръка.


Св. Йоан Владимир, “цар български


В къщи справката показа, че Иван Владимир е сръбски княз (княжество Дукля с главен град Бар, днес в Черна Гора), пленен от цар Самуил, а по късно негов зет и български васал. Последният владетел от Първата българска държава - цар Иван Владислав, възцарил се чрез убийство на законния наследник на цар Самуил, счита сръбския княз за потенциален претендент за престола и нарежда обезглавяването му. Според легендата то е извършено в средновековния град Преспа, пред вратата на базиликата “Св. Ахил”, като князът успял с посечената си глава в ръце да влезе в църквата и там да издъхне. След смъртта си е обявен от православната църква за светец, като в църковната живопис през българското Възраждане най-често е титулован "цар български". Днес мощите му се намират в манастира "Свети Йон Владимир" край град Елбасан, Албания.

Завършвам с икона на Богородица и младенеца и детайл от олтарната украса. Според канона Богородица е с леко наклонена глава, а с дясната си ръка насочва вниманието ни към Христа. Покривалото й има три звезди – на челото и по една на раменете.
Седнал като на престол, Христос е изобразен малък на ръст, но същевременно като зряла личност. С едната си ръка благославя, а в другата ръка държи свитък (понякога скиптър или книга).


Богородица с младенеца



Олтарна украса

Няма коментари: