Mohonk Mountain House
Преди 16 години
Публикации
понеделник, 20 април 2009 г.
Лозенски манастир "Св. Спас" (2 част)
<< към първа част
Стенописи
Иконописците от XIX век (Никола Образописов с помощници Христаки Захариев и Димитър Дупничанин) очевидно съзнателно подхождат по нов начин към разпределението на църковните стенописи.
Библейска сцена
Наред с библейските сцени на видни места са образи, подхранващи:
- българското самосъзнание (чрез светците Кирил и Методий, Иван Рилски, патриарх Евтимий, Никола Нови Софийски и други);
Св. Св. Кирил и Методий – просветители български
- християнското самочувствие: княз Борис І (Михаил), свети Константин и (майка му) света Елена и други. Константин Велики е римския император, сложил край на преследването на християнството (313 г.) и преместил столицата от Рим във Византион (330 г.). След смърта му градът е наречен на него – Константинопол.
Свети Константин и света Елена
- подсъзнателното внушение за възможността от въоръжена борба чрез много образи на християнски войни.
Св. вм. Мина и св. вм. Ангел, войн български
Св. Михаил, воин български
Св. вм. Георги и св. вм. Димитър
В този ред на мисли вниманието ми привлече образа на "Св. Йоан Владимир, цар български", а нито моята памет, нито знанията на монахинята ми помогнаха да си спомня що за български владетел е бил и защо си държи главата в лява си ръка.
Св. Йоан Владимир, “цар български
В къщи справката показа, че Иван Владимир е сръбски княз (княжество Дукля с главен град Бар, днес в Черна Гора), пленен от цар Самуил, а по късно негов зет и български васал. Последният владетел от Първата българска държава - цар Иван Владислав, възцарил се чрез убийство на законния наследник на цар Самуил, счита сръбския княз за потенциален претендент за престола и нарежда обезглавяването му. Според легендата то е извършено в средновековния град Преспа, пред вратата на базиликата “Св. Ахил”, като князът успял с посечената си глава в ръце да влезе в църквата и там да издъхне. След смъртта си е обявен от православната църква за светец, като в църковната живопис през българското Възраждане най-често е титулован "цар български". Днес мощите му се намират в манастира "Свети Йон Владимир" край град Елбасан, Албания.
Завършвам с икона на Богородица и младенеца и детайл от олтарната украса. Според канона Богородица е с леко наклонена глава, а с дясната си ръка насочва вниманието ни към Христа. Покривалото й има три звезди – на челото и по една на раменете.
Седнал като на престол, Христос е изобразен малък на ръст, но същевременно като зряла личност. С едната си ръка благославя, а в другата ръка държи свитък (понякога скиптър или книга).
Богородица с младенеца
Олтарна украса
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар