четвъртък, 16 април 2009 г.

Лозенски манастир "Св. Спас" (1 част)

Действащ девически манастир, храмов празник на Възнесение Господне (подвижен), Софийска духовна околия

Оскъдните данни свързват основаването на манастира с Второто българско царство (XIII век). Той е разрушен и ограбен от турците при превземането на Софийска област през 1382 година. Възстановен е през XVII век, отново е разрушен 1737 г. и отново възстановен в началото на XIX век. Сегашната църква е изградена през 1821 година като по-късно тя е преустроена, а последното й изписване (1869 г.) е повлияно от борбения дух на местното население и българското Възраждане.
Иначе днес пред светата обител мирно ни посреща манастирската чешма.


Манастирската чешма


До нея e входа (освежен и изографисан през 2006 г.) на манастира.


Вход на манастира


В двора се намират освен самата църква, две жилищни постройки, гробище и няколко дървета.


Жилищна сграда



Каменен кръст от гробището



Ябълка със “змия” на едно от дърветата


Църквата отвън е с избеляли стенописи, но най-интересното е вътре.


Църквата


Имах шанса да видя изложени мощи на няколко светци.


Мощи на Св. Симеон, Епископ Самоковски


Св. Симеон Самоковски (светско име Симеон Попович) е водил борба срещу османските поробители. Организираната от него завера е ползвала манастира “Св. Спас” като център. Заловен е от турците и през 1737 г. е обесен в София, а манастира същата година е разрушен. Според някои сведения той е погребан при Бельовата черква, Самоков и затова се предполага че открития там гроб с останки от архиерейски одежди е именно негов.


Мощи на Св. Св. Козма и Дамян, Св. Харалампий и Св. Панталеймон


към втора част >>

Няма коментари: