петък, 15 февруари 2008 г.

Светилището с прорицалище в Перперикон – едно от чудесата на древния свят

Близо до Кържали се издига величествен мегалитен комплекс, водещ началото си от VI - V хил. пр. Хр. и съществувал до края на XIV век сл. Хр. Най-голямото проучено скално светилище на Балканския полуостров е известно с гръцкото по произход име Перперикон.

Първите следи от човешка активност археолозите са открили в естествените пукнатини на обожествения скален масив. Вероятно през къснобронзовата епоха VІІІ-ХІІ в. пр. Хр.), в резултат на колосален труд са оформени множество скални съоръжения: олтарна зала, фортификации, ниши, разнообразни улеи и канали и други. По-късно възникват скалните храмове, дворци, сгради, улици и площади. Строителната дейност е довела до формирането на четири структуроопределящи елементи в комплекса:

- крепостна стена;

- съоръженията на горната платообразна част от скалата (акропол);

- дворец/храм;

- южно и северно предградия с малки улички, жилищни сгради и храмове.

Първоначално крепостната стена е изградена от огромни многотонни каменни блокове - т.н. циклопски градеж. Входът към светилището и стъпалата към него са изсечени в скалите.

Вход изсечен в скалите

По-късно са направени допълнителни укрепления с т.н. сух строеж – от двете лицеви страни на стената са поставени добре издялани камъни, а вътрешността е запълнена с необработен материал.

Сух строеж

До най-сакралната част от мегалитния комплекс – олтарната зала, води стометров проход в скалите. Тя е овална, с диаметър 25 метра, без покрив и основен елемент в нея е кръглия олтар на прорицалището. По височината на огъня разгорял се в олтара, се е гадаело бъдещето.

Проф. Н. Овчаров изказва хипотезата (представена като исторически факт от информационните табели в комплекса), че това е светилището на Дионис. А според оскъдните исторически сведения и вярвания, в него е предсказано на Александър Македонски завоеванията му в Азия, а на бащата на Октавиан Август - че синът му ще стане господар на целия свят.

В съседство на олтарната зала се намира т.н. вътрешен двор, с трон изсечен в монолитна скала.

Каменният трон

Дворецът/храм, датиран към VIV в. пр. Хр., е основно изсечен в скалите. Имал е над 10 000 кв. м. застроена площ и около 60 помещения.


Част от двореца

Водоснабдителната и отводнителната система на комплекса са уникални за такива скални масиви. Поразяват със своите размери и прецизна обработка щерните (басейни за съхраняване на вода).


Щерна

През римския период (I-IV в. от н. е.) Перперикон преживява нов разцвет: върху платото е изградена вътрешната цитадела и са надстроени някои помещения.

Налагането на християнството като официална религия във Византийската империя променя из основи функционирането и значението на Перперикон. Храмовете са преустроени в църкви, а олтарната зала е затрупана.

Недалеч от щерната е открита еднокорабна базилика от V в. сл. Хр. с единствен по рода си за днешните български земи епископски авмон.

Базиликата с уникалния авмон (в средата на снимката)

Завоюването на Балканския полуостров от османските турци слага край на съществуването на комплекса.

На около 2,5 километра от останките на древния град-светилище Перперикон се намира и уникален древноантичен (праисторически) рудник за злато.

Няма коментари: