Mohonk Mountain House
Преди 15 години
Публикации
събота, 21 ноември 2009 г.
Историческият музей във Велинград
Адрес: гр. Велинград 4600, квартал Каменица, ул. "Владо Черноземски" No. 4
Работно време: 09.00 - 17.00 ч.
Почивeн дeн: неделя
Музейното дело в Чепинския край тази година (2009) навършва едно столетие. От събраните в училища и читалища експонати в средата на миналия век е учреден Исторически музей в наскоро образувания (през 1948 г.) гр. Велинград. Няколко месеца след това той се преобразува в Къща - музей "Вела Пеева" (градът носи нейното име). От 1982 г. музеят разполага със специално построена сграда с големи и удобни за експониране зали. 
Сградата на музея
Министерство на културата променя статута му отново на Исторически музей през 1991 г., но част от велинградските жители и до днес го знаят като «музея на Вела Пеева». Понастоящем в него се съхраняват и проучват повече от 17 000 археологически находки, предмети от стария бит, икони, старопечатни книги, лични вещи, снимки и документи. Организирани са четири постоянни експозиции:
- мемориална част, посветена на Вела Пеева;
- етнографска експозиция наречена “Планината - гостоприемен дом”;
- Великденски писани яйца;
- зала "Николай Гяуров".
Музеят е и в стария и в новия списък на Стоте национални туристически обекта.
Вела Пеева (1922-1944, истинско имe Величка Пеева Пеева) е партизанка от отряд “Антон Иванов”. Ранена в засада, тя се укрива повече от месец в планината, но е открита и обкръжена от ловна рота. За да не попадне в плен се самоубива.
Част от експозицията за Вела Пеева
Етнографската експозиция наред със задължителните разнообразни местни народни носии съдържа и много предмети от бита на родопчани.
Народна носия (1)
Народна носия (2)
Народна носия (3)
Народна носия (4)
Палешник (работната част на плуг)
Дарак-чесало
Копан (бухалка)
Павурче (mлосък съд за течност, обикновенно ракия)
Може да се видят и копаня (продълговат плитък съд, издълбан от дърво; корито), кутел (дървен издълбан съд за чукане на жито или ориз), крондир (съд за вино или ракия, от метал или глина във форма на стомна или кана, с украса, с който канят на сватба). Списъкът с предмети обаче е твърде дълъг за изчерпателно изброяване, но може да бъде продължен със звучни и непознати за мен имена, като чакаларник, кандра . . .
към втора част (Великденски писани яйца) >>
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар