Тръгнах към фара на нос Шабла с изострено любопитство от информациите за няколко “най”:
- най-старият и най-високият фар у нас;
- намира се в най-източната точка на България и понастоящем е и най-северния наш фар;
- само той е боядисан в два цвята (червено и бяло).
Шабленският фар
Тези дадености всъщност донякъде са естествени, тъй като нос Шабла много отдавна е важен навигационен ориентир в Черноморието, намиращ се приблизително на средата на пътя от устието на река Дунав до Босфора. Някои учени предполагат, че още преди новата ера е била поддържана “огнева стража”, а кула с постоянен огън може да е построена по времето на император Юстиниан I (527-565 г.). Основание за последното е архитектурата на основата на фара и зидарията от розов хоросан, както са правени римските и византийските сгради. Част от шабленци считат че фара е умалено копие на Александрийския фар (едно от седемте чудеса на древния свят, съществувал от 280 г. пр. Хр. до 1375 г). Всички тези догадки обаче не са еднозначно потвърдени.
Основата на фара
Документираната история на фара започва от втората половина на ХVІІІ век. През 1786 г. австрийския военен разузнавач Венцел фон Броняр е докладвал: "Край този бряг . . . ставали много корабокрушения, в края на краищата Портата издигнала . . . висока фарова кула, наречена Шабла фенер или Пясъчния фар . . .".
Запазено е и описание на камък от градежа на фара с дата 1182 г. по ислямското летоброене, съответстваща на 1769-1770 г. Също така има рисунка от 1844 г. на която фаровата кула е изобразена без караулката от южната страна на фара.
По време на многобройните войни между Турция и Русия фара е повреден и изоставен за известно време. Възстановяването му става през 1856/7 г., като платена цена за извършената работа подсказва, че фара не се изгражда наново, а е ремонтиран основно.
Съвременният си вид (с металната укрепваща конструкция и оцветяване в бяло и червено) фара придобива през 1934-1935 г. докато е в пределите на Румъния.
Ето и съдържанието на информационата табела за фара:
“Фар Шабла е най-старият фар по българското черноморско крайбрежие с най-високата кула, издигаща се на 32 м над околния терен. От всички български фарове той е с най-интересна история и с най-оригинална архитектура.
Официално влиза в експлоатация на 15 (27) юли 1857 г. Основата на съоръжението е квадратна база с ширина 8.80 м, височина 10 м и дебелина на стените 1.5 м. В сечението на пиластрите, поддържащи свода, дебелината на стената достига 3 м. Централният купол е поддържан от четири по-малки купола. Височната на централният купол от пода на основата до най-високата му част е 7.8 м. Той поддържа осем стенна кула с височина 17 м. Върху нея се намира фенерното отделение с оптиката. Интерес представлява гръмоотвода – най-високата точка на фара. Той е оформен като полумесец със звезда, чийто горен лъч е удължен и накрая позлатен.
В западната стана е вграден султански монограм (тугра) на султан Абдул Меджид управлявал империята в периода 1839-1861 г. В превод написаното гласи:
“Високопоставеният по пътя на Мохамед Абдул Меджид”.
Възстановяването на фара Шабла се извършва от френската компания “Compagnie des Phares de l’Empire Ottomane”.
През 1901 г. фаровата кула е засегната от земетресението със сила 7.2 по Рихтер, разтърсило северното Черноморие на 31 март същата година. Налага се тя да бъде стегната със специална стоманена конструкция.
Географските кооординати на фар Шабла са 430 32’ с.ш. и 280 36’ и.д., а огънят се издига на 36 метра над морското равнище.”
Гръмоотводът
В същност съставителите на текста са пропуснали, че от втората половина на XX век насам светлината се генерира не от газови горелки, а от електрическа крушка. Модернизации са правени няколко пъти и засягат както мощността на източника на светлина, така и оптиката на кулата. За осигуряване на непрекъсната работа е монтирано и аварийно захранване.
Оптиката
Още няколко любопитни факти:- близо до фара има едномилен подводен риф и плитчини, причинили немалко корабокрушения;
- стъпалата до прожектора са 132;
- на около 9 м от терена има малко изображение на лъв, изправен на задните си крака, което се приема като свидетелство за участие на български майстори в ремонта на фара;
- фарът просветва три пъти на всеки 25 секунди от залеза на слънцето до изгрева му. Има нарочна таблица за всяка седмица с часовете за работа;
- светлината се вижда на 15 мили навътре в морето, а при ясно време - до 17 мили;
- в стената на фара има вградено послание до бъдещите поколения, което трябва да се отвори през 2056 година.
5 коментара:
много полезни информации, мерси че ги споделихте тук, до скоро
Фара е много красив. Преди може би 10 и повече години сме ходили там и ни пуснаха да го разгледаме отвътре. Голям късмет.
Страхотна статия за фара. Ето и малко снимки от фара и региона че тук е доста постничко http://shabla.be/photos/cape_shabla/
Много изчерпателна статия! Интересно, какво ли е скритото послание за бъдещите поколения?!
Много изчерпателна статия! Интересно, какво ли е скритото послание за бъдещите поколения?!
Публикуване на коментар