Mohonk Mountain House
Преди 16 години
Публикации
понеделник, 15 февруари 2010 г.
Най-старата българска икона
Преслав - втората столица (от 893 до 971 година) на Първата (Дунавска) българска държава е бил блестящ град, символ на нейното величие, на християнското начало и на приемането на българския език за единствен език на държавата и църквата. След превземането и разграбването му от византийците през 971 г., Преслав никога не възстановява значението и разцвета си. Затова през 1909 г. при откриването на парчета от керамична икона в руините на Патлейнския манастир "Св. Пантелеймон" (намиращ се съвсем близо до Преслав и разрушен при същото византийско нашествие), с основание никой не се съмнява в хилядолетната възраст на находката.
Въпреки че съвременната история на иконата започва преди повече от сто години, все още работата по нея не е завършена. На откривателя й (преславският учител Йордан Господинов) са били необходими около две години докато сглоби през ноември 1911 г. бюстов образ на светеца изобразен на иконата. Тoй е съставен основно от двадесет цветни плочки, разположени в пет хоризонтални реда и четири отвесни колони, а в областта на дясното рамо има добавена допълнителна част. Всяка от плочките е квадратна със страна 12 см. и те вероятно са били обрамчени в дървена рамка, незапазила се до наши дни.
Иконата (от изложба в Президенството, 2010 г.)
Започват и спорове дали е иконата е вносна или правена в работилница към манастира и кой светец е изобразен на нея, като в крайна сметка иконата прекарва десетилетия “забравена” в навес към манастира (до 1948 г.).
За решаване на дилемата помагат археологическите проучвания направени основно във втората половина на миналия век. Те осветяват една част на приложното изкуство през епохата на „Златния век на българската култура“. Вероятно заимствано като идея от Близкия изток, рисуваната керамика в Преслав се развива в неподозирани мащаби благодарение на две основни предпоставки: необходимост от украса на храмове и представителни сгради в новата столица и наличието на големи количества от суровина - бяла глина. Тя позволява ярко многоцветие и свежест на изображенията върху плочките. В резултат на тези условия и творческото взаимодействието на преславските майстори-керамици и художници, рисуваната им керамика придобива собствен стил, отличаващ се от стила на другите художествени центрове на Балканския полуостров през Х в. Това дава възможност на намерената икона (с образ идентифициран като свети великомъченик Теодор Стратилат), да се погледне под нов ъгъл, като:
- най-старата българска икона (от края на ІХ в – началото на Х в.) и едно от достиженията на приложното изкуство през епохата на „Златния век" на българската култура;
- с най-висока художествена стойност от преславска рисувана керамика. Забележително е, че неизвестният художник е изразил и духовния мир на светеца чрез уверен рисунък и тънко цветоусещане;
- единствен намерен до сега по размери такъв образец на керамичното иконописване.
Любопитни са и още два факта:
- подобно производство се появява и в Константинопол към края на Х или началото на ХІ в., свързвано със заимстването на тази технология от Преслав след завладяването му през 971 г.;
- иконата по техника представлява бяла предфаянсова керамика. За сравнение в Германия, Холандия и Англия фаянс се прави след края на XVI век.
Във връзка с иконата обаче остава да се реши дали останалите намерени плочки с фрагменти от две рамена не допълват бюста с част от торса. Според иконографските канони може да се очаква, че се виждат и двете ръце на светеца (едната благославяща, а другата държаща Библията или поддържаща хитона му). Има и плочки останали извън реконструкцията с надпис СВЕТИ ТЕОДОР (на гръцки).
Но и в този си вид, шедовъра оцелял през вековете буди възхищение не само у нас, а и в Германия, Варшава, Москва, САЩ и др.
Копие на иконата в музея на Велики Преслав
(Забележка: различието в цветовете спрямо първата снимка се дължи до голяма степен на различното осветление)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Сега пак ще започнат някакви суеверни преклонения... Иначе документът/находката безспорно е интерсно допълнение към историята ни; дано го реставрират и съхранят като хората.
Здрасти! Иконата на свети Теодор отдавна е реставрирана и експонирана в археологическия музей във Велики Преслав,където е инвентирана още при откриването и.Нейни копия има в НАИМ към БАН в София и в Шуменския регионален исторически музей.Тя не е нещо по-различно от познатите иконописни керамични шедьоври запазени от Константинополските дворци и ,експонирани н Истанбулския музей и от дворците в Солун,които могат да се видят в Солунския византийски музей.Да.най-вероятно е правена от Патлеински майстори ,но по същата технология и какон като в съвременна тогава Византия.Преди много години професор тотю Тотев нарече Златния век на Велики Преслав -Великопреславска цивилизация-радвахме се,но това е твърде пресилено.Бъдете здрави!Станислав
Публикуване на коментар