неделя, 17 януари 2010 г.

Траянови врата (Щипон) – втора част


<< към първа част


Краят на царуването на Петър I не е така блестящ както началото. България е притисната от две страни и не е в състояние успешно да се защитава срещу външни врагове. Следващият цар Борис II след кратко управление е пленен от византиците и според тях престава да съществува легитимна българска държава. Обаче за синовете на комит Никола надеждата не е загубена – България има законен владетел дори и той да е в плен, и затова повеждат борба със собствени сили. Успехите им привличат както последния преславски патриарх Дамян, така и избягалите от плен Борис II (убит при пресичане на границата) и брат му Роман, но в същото време тревожат Константинопол. И последното е естествено, защото това не е "славянска", още по-малко "македонска" държава – нейната власт е от българския царски Крумов род, духовната власт е на българската православна църква, военните названия и титли са български, несрещани в други съседни държави. Затова всички съвременници и извори схващат държавата като българска и до последно царете й се титлуват “самодържец български” (Битолски надпис, между 1015 и 1018 г.)
За да приключи с покоряването на България, византийския император Василий II лично повежда воиската си към Средец (днешна София). Рядко император пряко ръководи военни действия – това е опасно и за живота му и за трона му, но е сигурен знак че целта е изключително значима и че най-добрите и многобройни военни сили са отделени за операцията.
Първият провал на военната мисия е неуспешната 20 дневна обсада на Средец (25 юли – 14 август 986 г.). Но той е незначителен в сравнение със случилото се три дни дни по-късно. На 17 август 986 г. оттеглящата се византийска войска (по различни оценки от 30 хиляди до 60 хиляди) е пресрещната при прохода Траянови врата (Щипон) и напълно разгромена от българите. Единствено личната императорска охрана и самия император като по чудо се спасяват с бягство.


Паметник по случай 1000 годишнината от битката при Траянови врата
(намира се по пътя за крепоста)



Карта на военните действия (източник: англоезична Wikipedia, автор Kandi, лиценз GNU Free Documentation License)


Българските историци са единодушни, че битката е водена от Самуил (виж картата) в качеството му на военачалник, като по същото време Роман е “де юре” цар. Щабът на самуиловата армия се е намирал в крепостта Щипон (Траянови врата). През 2006 г. на входа й е поставена възпоменателна плоча.


Възпоменателна плоча
(Забележка: обърнете внимание че Самуил приема титлата цар единадесет години след битката - през 997 г., след смъртта на Роман)


Самата крепост (40 метра ширина и 90 метра дължина) е била част от цялостна фортификационна система. Построена е върху естествено защитено възвишение, заобиколено от река и гора. До днес са запазени оградни зидове с до 4 метра височина и ширина 2.20 метра, останките от 6 входа, 3 кули и подземен тунел. Крепостните кули са с вътрешни сводови проходи, оръжейни ниши и височина до 6 метра.


От вътре на крепостта: арките на главния вход



От вътре на крепостта: лявата арка на главния вход



От вътре на крепостта: дясната арка на главния вход



Ниша


към трета част >>

2 коментара:

pgplamen каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Суки карп каза...

Името на ношия отбор Суки карп идва от племето което е обитавало тази местност
www.sukicarp.com