Mohonk Mountain House
Преди 16 години
Публикации
понеделник, 20 април 2009 г.
Лозенски манастир "Св. Спас" (2 част)
<< към първа част
Стенописи
Иконописците от XIX век (Никола Образописов с помощници Христаки Захариев и Димитър Дупничанин) очевидно съзнателно подхождат по нов начин към разпределението на църковните стенописи.
Библейска сцена
Наред с библейските сцени на видни места са образи, подхранващи:
- българското самосъзнание (чрез светците Кирил и Методий, Иван Рилски, патриарх Евтимий, Никола Нови Софийски и други);
Св. Св. Кирил и Методий – просветители български
- християнското самочувствие: княз Борис І (Михаил), свети Константин и (майка му) света Елена и други. Константин Велики е римския император, сложил край на преследването на християнството (313 г.) и преместил столицата от Рим във Византион (330 г.). След смърта му градът е наречен на него – Константинопол.
Свети Константин и света Елена
- подсъзнателното внушение за възможността от въоръжена борба чрез много образи на християнски войни.
Св. вм. Мина и св. вм. Ангел, войн български
Св. Михаил, воин български
Св. вм. Георги и св. вм. Димитър
В този ред на мисли вниманието ми привлече образа на "Св. Йоан Владимир, цар български", а нито моята памет, нито знанията на монахинята ми помогнаха да си спомня що за български владетел е бил и защо си държи главата в лява си ръка.
Св. Йоан Владимир, “цар български
В къщи справката показа, че Иван Владимир е сръбски княз (княжество Дукля с главен град Бар, днес в Черна Гора), пленен от цар Самуил, а по късно негов зет и български васал. Последният владетел от Първата българска държава - цар Иван Владислав, възцарил се чрез убийство на законния наследник на цар Самуил, счита сръбския княз за потенциален претендент за престола и нарежда обезглавяването му. Според легендата то е извършено в средновековния град Преспа, пред вратата на базиликата “Св. Ахил”, като князът успял с посечената си глава в ръце да влезе в църквата и там да издъхне. След смъртта си е обявен от православната църква за светец, като в църковната живопис през българското Възраждане най-често е титулован "цар български". Днес мощите му се намират в манастира "Свети Йон Владимир" край град Елбасан, Албания.
Завършвам с икона на Богородица и младенеца и детайл от олтарната украса. Според канона Богородица е с леко наклонена глава, а с дясната си ръка насочва вниманието ни към Христа. Покривалото й има три звезди – на челото и по една на раменете.
Седнал като на престол, Христос е изобразен малък на ръст, но същевременно като зряла личност. С едната си ръка благославя, а в другата ръка държи свитък (понякога скиптър или книга).
Богородица с младенеца
Олтарна украса
четвъртък, 16 април 2009 г.
Лозенски манастир "Св. Спас" (1 част)
Действащ девически манастир, храмов празник на Възнесение Господне (подвижен), Софийска духовна околия
Оскъдните данни свързват основаването на манастира с Второто българско царство (XIII век). Той е разрушен и ограбен от турците при превземането на Софийска област през 1382 година. Възстановен е през XVII век, отново е разрушен 1737 г. и отново възстановен в началото на XIX век. Сегашната църква е изградена през 1821 година като по-късно тя е преустроена, а последното й изписване (1869 г.) е повлияно от борбения дух на местното население и българското Възраждане.
Иначе днес пред светата обител мирно ни посреща манастирската чешма.
Манастирската чешма
До нея e входа (освежен и изографисан през 2006 г.) на манастира.
Вход на манастира
В двора се намират освен самата църква, две жилищни постройки, гробище и няколко дървета.
Жилищна сграда
Каменен кръст от гробището
Ябълка със “змия” на едно от дърветата
Църквата отвън е с избеляли стенописи, но най-интересното е вътре.
Църквата
Имах шанса да видя изложени мощи на няколко светци.
Мощи на Св. Симеон, Епископ Самоковски
Св. Симеон Самоковски (светско име Симеон Попович) е водил борба срещу османските поробители. Организираната от него завера е ползвала манастира “Св. Спас” като център. Заловен е от турците и през 1737 г. е обесен в София, а манастира същата година е разрушен. Според някои сведения той е погребан при Бельовата черква, Самоков и затова се предполага че открития там гроб с останки от архиерейски одежди е именно негов.
Мощи на Св. Св. Козма и Дамян, Св. Харалампий и Св. Панталеймон
към втора част >>
Абонамент за:
Публикации (Atom)
