сряда, 19 август 2009 г.
РИМ, Стара Загора (4 част) - Временна изложба
<< към трета част (От Средновековието до Възраждането)
В началото на миналия век (1907 г.) по инициатива на интелектуалци и управата на Стара Загора се поставя началото на археологическо дружество “Августа Траяна” с музейна сбирка. Но три години по късно събраните предмети са предадени във фонда на Народния археологически музей (сегашния Национален археологически институт с музей) в София. За да може да се покажат, макар и временно, находки с свързани със старозагорския район, но намиращи се във фондовете на други музеи, е отделена изложбената зала на четвърто експозиционно ниво.
Ето експонатите, които ми направиха най-голяма впечатление.
Селищна могила при с. Габарево, Старозагорско
Късен халколит

Селищна могила при с. Габарево, Старозагорско
Късен халколит

Селищна могила при с. Габарево, Старозагорско
Късен халколит



ІV-VІ век (възстановка)
Тръбите са с гравирани знаци за последователно свързване,
а крана е със стопираща и разпределителна функция


(не е от съседния магазин :-) )

Единствен екземпляр от провинция Тракия,
произведен в Августа Траяна

С. Тулово, Старозагорско
събота, 1 август 2009 г.
РИМ, Стара Загора (3 част) – От Средновековието до Възраждането
<< към втора част (Римска улица)
През IV век се променя геополитическата обстановка в Римската империя: християнството е признато първо като религия, а по късно като официална религия, Константинопол е обявен за нова столица, а самата империя е разделена на две части които никога не се обединяват отново. Тези събития отреждат в следващите няколко века важната роля на Тракия като военен щит и богат източник на хранителни стоки за императорския град . . .
В (Северна) Тракия два града с променлив успех се състезават за първенство – днешните Пловдив и Стара Загора. Последният в средата на 4 в. се превръща в един от най-активните раннохристиянски центрове на Балканите. Свидетелство за това е на пръв поглед не особено впечатляващ капител:
През 784 г. византийската императрица Ирина (тогава регентка на малолетния си син – бъдещия император Константин VI) посещава града поради стратегическото му положение, като възобновява крепостта и го нарича на свое име - Иринополис. От тогава е и следната колона с надпис:

При кан Крум (803-814) тогавашната Стара Загора за първи път попада в територията на България. На свързания с това Xамбарлийския надпис (812 г.), копие на който можете да видите в музея, се чете:

Следва период на промени – вследствие войни и династични бракове крепостта минава ту към Византия, ту отново към България. В съзнанието на хората обаче остава защитната и роля и затова за символ на града е избрана лъвица, кърмяща лъвче.

Експозицията на музея ни пренася направо в периода на Възраждането и Освобождението. Няма българин който да остане равнодушен пред ръчния препис на История славянобългарска или Смарското знаме.


Разбира се изложеното не свършва с това – има още много интересни книги, битови предмети, произведения на ювелирното изкуство, монети, оръжие, макет на града и т.н.

