събота, 17 януари 2009 г.

Софийската църква “Св. София” (Премъдрост Божия)


Без съмнение два фактора:
- великолепието и блясъка на бившата константинополска църква “Св. София” (от гръцки Αγία ΣοφίαБожия Премъдрост), сега музей;

- общохристиянската доктрина за Светата троица - Бог Отец, Бог Син (Иисус Христос, за случая в качеството му на Бог Слово - Божия Премъдрост) и Свети дух,

е причина за изграждане или именуване на такива храмове в почти всички големи центрове на православието. Едноименни катедрали са издигнати в София, Несебър (от края на V или началото на VІ век), Солун (VII-VIII век), Охрид (IX век), Киев (вероятно XI век), Велики Новгород (XI век) и много други. Към днешна дата десетки църкви в Азия, Европа и Америка носят това име.

Софийската “Света София” е построена на най-високото място в римска Сердика и е най-старата действащата и днес църква под това име. Под базиликата има над 100 гробници (II в. пр. Хр. – II в. н. е.), които се подготвят за експониране.
Самата църква през 1927 г. е обявена за народна старина (Държавен вестник No. 69/1927), а през 1955 г. - за архитектурен и археологически паметник на културата от национално значение (в. "Известия" No. 73/1955). Вписана е и като един от 100-те национални туристически обекта.


Софийската църква “Света София” днес

Историята й е описана на информационно табло вътре в храма така:

“На мястото на сегашната църква са просъществували четири по-малки: 1) Първата църква е построена наскоро след издаването на Миланския едикт от император Константин Велики (313 г.). 2) Втората църква е построена след император Юлиан Отстъпник (361 - 365 г.). 3) Третата – след въстанието на готите (378 г.), когато император Валент бива убит при Одрин, 4) Четвъртата църква ще да е била построена в началото на V век, 5) Петата църква на това място е сегашната църква, която вероятно е изградена след хунското нашествие (441 - 447 г.), или по времето на император Юстиниан Велики (527 - 565 г.). Тази църква буди най-голям интерес преди всичко със специфичните особености на уникалния си план.

Подът на настоящия храм е бил мозаечен, както и подовете на предишните храмове, фрагменти от тази мозайка са запазени на две места – пред олтара и по средата на южния кораб.

При тържествени случаи църквата може да побере до 5 хиляди посетители.

Нестихващите набези на славяни, авари и прабългари са нанасяли големи щети на църквата. Тя била ограбвана и рушена. Хан Крум при завземането на гр. София ограбва църквата и разрушава част от нея. Трудно е да се посочи кога е била възстановнена отново, възможно е цар Борис след покръстването си да е извършли това възстановяване.

Славата на църквата “Св. София” по средата на 14 век е толкова голяма, че градът е бил преименуван от Средец в София. При падането на София под турско иго църквата пострадала. Първоначално турците обръщат притвора и в джамия. Към края на 16 век те приспособяват цялата църква за джамия под името Сияуш джамия, като унищожават всички фрески.

През 1818 г. силен земетръс събаря минарето и олтарната абсида. През 1853 г. втори земетръс разрушва притвора и северната част на храма заедно с галерията и стълбището. Според едно българско предание в джамията са се намирали в този момент само двамата синове на ходжата, които са загинали. Смъртта им се счела за поличба, поради което турците престанали да използват църквата като джамия.

След Освобождението на България църквата известно време служи за склад на петрол на Столичната община, а от 1892-1898 г. върху купола й е била монтирана противопожарна наблюдателна кула.

През 1910 - 1914 г. Софийското археологическо дружество прави археологически проучвания, а през 1924 - 1930 г. църковното настоятелство реставрира храма чрез волни пожертвувания от учреждения и частни лица.

Открита семейна гробница, засводена, с пет женски скелета. Единият от тях е бил обут с чехли, подплатени с корк и украсени със златни катарами в горната им част. По средата на този корпус бива открит фрагмент от пода на третия храм – мозайка, подобна на тази от първия храм.

От 1980 г. храмът е в реставрация.”

Фрагмент от мозайката на предишните храмове



Църквата през 1878 г., гравюра от немски вестник,

Източник: българоезичната Уикипедия, лиценз Обществено достяние



Икона от храма

Интериор на църквата


Икона в храма

Куполът отвътре


Икона в храма, надписът отдолу е на английски език


Приготовление за венчавка

Църквата е без камбанария. Камбаната и е окачена с подръчни средства на дърво в градинката пред входа.

Камбаната



1 коментар:

Анонимен каза...

prekrasno