вторник, 29 ноември 2011 г.
Църквата “Св. в.м. Георги” в Одрин – късче от България
Гр. Одрин е преминал през много перипетии в дългото си съществуване. Основан като тракийско селище, провъзгласен за град при римския император Адриан, става столица на Османската империя от XIV век до превземането на Константинопол през 1453 г. Но и след това значението му е изключително голямо и има сведения, че през първата половина на XVIII век Одрин е четвъртия по големина град в Европа с население 350 хил. души.
Балканската и Междусъюзническата войни в началото на миналия век пораждат масова изселническа вълна, стопила значителното тогава население с българско самосъзнание, а след това и обектите свързани с България. До днес са се запазили само сградата на бивша мъжка гимназия “Д-р Петър Берон” превърната в сиропиталище, българско военно гробище и само две църкви. За сравнение в края на XIX в. в четирите одрински квартала заселени предимно с българи е имало 17 действащи православни църкви и параклиси.
Удивителното e че половината от съхранените обекти: гробището и българската църква “Св. в.м. Георги” (както е изписано на нейния вход) са оцелели благодарение на родолюбието на един потомствен българин - Филип Иванов Чакърък (1931-2006). Той е пожелал да бъде погребан в запуснатото военно гробище, където от средата на миналия век никой не е ползвал и общинарите били готови да сменят статута на земята и разрешат застрояването й.
Българската църква “Св. в.м. Георги”
Самата църква е трикорабна базилика с обща площ 320 кв. м., построена през 1880 г. във възрожденски стил. В началото богослужението е извършвано на гръцки език, но под натиска на българската общественост в областта е заменено със служба на български език.
До 1940 г. в църквата е имало български свещеник, но след неговата смърт обредите са разредени, а по-късно и прекъснати. Въпреки затворените врати, Филип Чакърък на доброволни начала е поел поддържането на църковната постройка няколко десетилетия. За да има кой да се грижи за храма и занапред изпраща единия си син – Александър, в България за да завърши Богословския факултет. Филип Чакърък става инициатор и на реставрацията на църквата. Възстановеният храм е тържествено открит и преосветен на 9 май 2004 г. в присъствието на тогавашния министър-председател Симеон Сакскобурготски. От тогава до днес в нея служи сина му - отец Александър Чакърък заедно със своята съпруга Мария, която помага при нужда.
Паметна плоча за преосвещаването на църквата
Църквата “Св в.м. Георги” се развива и като духовен център. През 2007 г. на втория етаж е обособена библиотека, а на следващата година читалище “Просвета” в гр. Свиленград открива единствения български филиал на читалище извън територията на Р България. То приютява не само читателите и приятелите на книгата, но и вокален камерен състав, компютърен клуб, неделно рисувателно училище и други.
Табелата на читалището вътре в църквата
Пъстрата мозайка на това малко късче от България се допълва и от етнографска изложба „Делници и празници на българите в Одринска Тракия” от дарени експонати.
Църквата се посещава не само от местни жители, но и от много туристи. Поради забързания си график те често пропускат да обърнат внимание на една уникална икона на Света Троица. Погледната от три различни ъгъла на нея могат да се видят отделно рисуваните Бог Отец, Исус Христос и Светия Дух.
Бог Отец (поглед отляво)
Исус Христос (поглед отдясно)
Свети Дух (поглед отпред)
Обърнете внимание, че според канона иконите са плоски изображения не съдържащи измислици (т.е. сюжетите им са видяни). Доколкото от Света Троица само Исус Христос се е показал на хората, строго канонично е само неговото изображение.
А ето и още малко снимки от църквата:
Свети Георги изобразен по източната традиция – млад мъж, без тежки доспехи и без шлем
Икона на Исус Христос
Св. Йоан Предтеча (Св. Йоан Кръстител)