Уникална България: Съкровището от Галиче (1 част)

четвъртък, 29 април 2010 г.

Съкровището от Галиче (1 част)

В околностите на с. Галиче, Бялослатинско, област Враца през 1918 г. е открито сребърно съкровище. Според трудно проверяеми данни една жена случайно намерила 24 позлатени сребърни апликации - фалери (кръгли пластинки), но докато официалната власт разбере, са останали само 14 броя. Последните, съгласно тогавашните правила, са били предадени в Националния археологически музей.
Историците и археолозите ги класифицират като тракийска торевтика от т.н. предримски период, представен и с други паметници на културата: Севтополис, Кабиле, гробниците при Казанлък и Свещари, съкровищата от Панагюрище, Якимово, Кралево и Равногор и други.
Датировката му е II в. пр. Хр., но не е установено еднозначно дали съкровището е било заровено от местните траки по време на келтските нашествия (до II в. пр. Хр.) или по късно при римските завоеватели.
Самите фалери вероятно са местно производство, изработени от предварително приготвена матрица. Всичките са изпъкнали, като повечето от тях са украсени с растителни елементи – листа и розети, а само на две от фалерите има други изображения – на едния е жена, а на другия - конник.

Фалера с женски бюст

Релефният женски образ, вероятно на богиня, е върху най-голямата фалера с диаметър 18,3 см. Косите й са сплетени на две дълги плитки, а цялата шия е плътно закрита от 8 шийни обръча (торкви) поставени един над друг. Дрехата е с презрамки леко свалени на раменете, като те и деколтето са допълнително украсени с триъгълници. Самата дреха пада на много лъкатушни гънки по гърдите, а пищните форми подсказват, че е богиня на плодородието. Над раменете й има две птици – може би орли или ястреби. Краката им са във въздуха, въпреки че крилата им не са разперени.
Фризурата от две плитки и многобройните торкви не се срещат при други женски изображения от Мизия, и затова се възприемат като белези за различна етническа принадлежност и келтско влияние.