сряда, 21 октомври 2009 г.

Регионален исторически музей, Пазарджик

Адрес: пл. К. Величков № 15
Работно време: 08:30 - 17:00 часа
За посетители: 09:00 - 12:00 часа и 13:30 - 16:30 часа
Събота: 10:00 - 14:00 часа
тел.: + 359 344 431 13; + 359 443 108
факс: + 359 34 44 31 44
e-mail: museumpz@abv.bg


Регионалният исторически музей – Пазарджик е включен в списъка на Стоте национални туристически обект. Добре известно е, че е един от най-старите в България - почти на един век (основан е 1911 г.), а първата му музейна експозиция е факт през 1924 г. Сегашната му основна сграда е специално проектирана за него, завършена е и е открита през 1980 г. с обща полезна експозиционна площ 2 680 кв.м.


Главният вход на музея



Централното пано на сградата


Основните исторически експозиции естествено се отнасят за региона на Пазарджик и обхващат времето от палеолита (100–40 хил. г. пр. Хр.) до средата на ХХ век. В тях са представени предмети и от неолита и халколита, богата сбирка на оброчни плочи на Тракийския конник, национално-освободителните борби и историята на гр. Пазарджик след Освобождението през 1878 г. Посетителите често се застояват и пред макета на Куршум хан – един от най-големите на Балканския полустров, построен през 1574 г. и просъществувал до Освобождението. Наречен е така, защото имал кубета, покрити с олово (на турски куршум), а двуетажната му каменна сграда е заемала площ от почти 12 хил. кв. метра. Турски пътешественик е оставил сведения, че в хана има обори за 2000 камили, конюшни за 3000 жребци, 70-80 къщи с хареми за първенци, места за везири и министри, и за бедни гости. Макър че според мен цифрите за камилите и конете са преувеличени (даже и да се съберат на такава площ те не могат да се обслужват и разделят между различни собственици), все пак това е било огромно стопанство.

Ето моите акценти от сбирката на музея:

Декадрахми на дероните
През 1937 г. в местността Исови камъни до село Величково, Пазарджишко, е открит глинен съд с 11 сребърни монети. Съдържа декадрахми (монетите са с тегло около 40 гр. всяка) на племето дерони. В музея е изложена една от тях и само това да имаше – посещението му си струва, защото съкровището е единствено по рода си в света.


Декадрахма на дероните, края на VI в. пр. н. е.


На монетите е изобразен човек с камшик, каращ двуколка, теглена от вол в ход надясно. На екземпляра в музея и на още пет монети над него е изобразен летящ орел, който държи гущер в клюна си, а на други - слънце с двадесет и четири лъча.


Марка с декадрахма със слънце (марката не е част от музейната сбирка)


Има и декадрахми с изобразен шлем над вола.

Кратка справка: Нуждата от общоприето средство за размяна е почуствана в зората на човешката цивилизация. От древноста среброто и златото поемат тази роля, като идеята да се постави белег/изображение, гарантиращ качеството и тежеста на металните късове възниква доста късно – около VІІ в. пр. Хр. в гръцките градове. Най-удобната форма – кръглата, е в основата на различни по тегло монетни системи, като общ признак е наименованието на най-дребната сребърна монета – драхмата. Монетата от 2 драхми е известна като дидрахма или статер, а монетата от 4 драхми - като тетрадрахма. Поради високата покупателната стойност сеченето на по-големи монети, като монетата от 10 драхми (декадрахма), било изключение. Липсата на единен теглови стандарт дава възможност намерените монети на дероните да бъде означени и като тетрастатери.
Древните монети не са имали означен номинал, а са се различавали по тегло. Монетите били сечени най-напред със знак от едната страна, а по-късно и от двете страни.


Сбирка от каменни овни в лапидариума

Овенът в древността е домашно и жертвено животно, зодиакален знак, елемент на много произведения на торевтиката (например ритона с глава на овен в Панагюрското съкровище) и т.н. И все пак се учудих на количеството и големия географски регион на събраните в лапидариума на музея каменни овни - от с. Радилово, от с. Мухово, от с. Боримечково и каменни животни от други места.


Каменни фигури на овен, с. Мухово от първата половина на I хил. пр. н.е.


Кратка справка: лапидариум е място, където са подредени находки с археологическо значение предимно от камъни — статуи, колони, архитектурни детайли, култови фигури, плочи и други. Най-често лапидариумите са разположени на открито в дворовете на археологическите и историческите музеи.

Интересно за по-младите (а и за нашето поколение) са и изложените хромели – камъни за домашно стриване на зърно. Те представляват два неголеми кръгли плоски камъка, поставени един върху друг с дупка в средата за зърното. Единият камък (обикновенно горния) се върти, а от страни изтича вече смляното на брашно зърно. Този процес се е прилагал не само за житото, а и за царевицата и ярмата (зобта) за добитъка, а хромели са използвани поне седем хилядолетия.


Хромели от І - ІV век


Ето и един странен по датировка експонат:


Надгробни турски паметници от XII – XIV век


Според табелката (нарочно е оставена да се вижда в долния ляв ъгъл), излиза че още в периода 11хх-13хх г. (т.е. дори два века преди завладяването на Балканския полуостров от турците) в региона е имало уседнало турско население ползващо арабски, достатъчно богато и влиятелно да прави надгробни паметници (т.е. или да има грамотни каменоделци или да може да ги докара отдалеч), съхранени повече от половин хилядолетие. Или е грешка? За сведение османската империя е основана в края на XIII век – през 1281 г.

И накрая един симпатичен сребърен тас.


Сребърно тасче на градинарския еснаф, Пазарджик

Няма коментари: