<< към втора част (Етнографска сбирка)
Икономическото развитие на Самоков създават условия за културен подем. Тук в средата на ХVIII век възниква Самоковската художествена школа - една от водещите през българското Възраждане и най-съществения духовен принос на Самоков от своето създаване до днес. По късно в града се развива книгопечатането и това спомага за оформянето му като просветен център. Тази роля се запазва до началото на XX век.
В този контекст от цялата показана музейна сбирка лично на мен най-голямо впечатление ми направи запазения оригинален екземпляр на т.н. “Рибен буквар” на Петър Берон (ок. 1795 - 1871).
Оригинал на Рибния буквар
Историята на българското книгоиздаване не би била пълна без делото на Никола Карастоянов – книжар, печатар и издател – първия в днешните български земи. В музейната експозиция са представени печатарската му машина и негови издания.
Печатарска машина на Никола Карастоянов
Книга отпечатана от Н. Карастоянов
Синовете му печатат щампи, а през втората половина на ХIХ век в Самоков се създава истинска местна индустрия за производство им.
Щампа
Художествената сбирка (част от нея е дарение от Боян Радев) показва икони и картини от почти всички майстори на Самоковската художествена школа - Христо Димитров, Захари Зограф, Станислав Доспевски, Никола Образописов и други.
Архангел Михаил
Свети великомъченик Мина
Архангел
Захари Зограф (1810-1853) - емблематична фигура на Самоковската школа и на българското Възраждане. Паметник през музея.
Няма коментари:
Публикуване на коментар