(Музей за история на изкуството във Виена)
Поговорих с няколко познати, които са любопитни към темата за българската история и се оказа че малко познават българското съкровище от Наги Сент-Миклош. И това е разбираемо тъй като самото съкровище е вън от България, съществена част от информацията в Интернет не е на български език и търсенето й се затруднява от различното изписване на името на градчето където е намерено.
Преди намирането или историята на съкровището
След два века научни спорове проф. Иван Добрев доказва, че съкровището е “българско по произход и принадлежност; то е събирано, ползувано, съхранявано и пазено в трапезарията и хазната на българските ханове и царе още от времето на тяхната миграция през Кавказ; било е изложено и съхранявано последно в тронната зала на царския дворец, построен и обитаван най-напред от цар Симеон Велики след пренасянето на българската столица от Плиска в Преслав през 893 г.” Любопитна хипотеза е, че в последствие е поверено на Видинския владетел Ахтум и е заровено в пределите на тогавашната българска държава през първото десетилетие на XI век край (пра)българско селище. То е наречено по-късно от унгарците Наги Сент-Миклош (Nagyszentmiklós), а днес е град Саниколау Маре (Sânnicolau Mare) в Банат, Румъния.
Самото съкровище
10 килограмовото златно съкровище, намерено през 1799 г. се състои от 23 златни съда: 7 кани, едно елипсовидно блюдо/фиала, 4 таса с тока за окачване на колан, 2 чаши/канчета, 2 чаши/блюда, 3 зооморфни купи, 2 плитки черпака, рог за пиене и дълбока купа. Те са изработени предимно от 21 - 22 каратово злато и се отличават с богата орнаментална украса. Разнообразието от форми и стилове на изработка на предметите говори за дългото време на събирането им и многопосочните контакти на собствениците на съкровището. Броят на отделните видове съдове подсказва, че то е обслужвало едно семейство.
Каните са с яйцевидно тяло, като само една от тях е леко сплесната.
Една от каните
От украсите им най-впечатляващо е изображението на триумфиращ конник, който води победения си противник.
Конник държащ в лявата си ръка пленник
(украса от каните)
На два от тасовете има изобразени кръстове, несъмнено свързани с християнството.
Тас с кръст
Особен по стил е ритона с пречупена форма.
Ритон
Специалистите определят плитките черпаци (патери) като византийски по произход, а купите с животинска форма - персийско изкустово.

Двата патера
Купи с животинска форма
Формите на останалите съдове се свързват с различни култури в Европа и Азия.
Откриването на съкровището
Съкровището е открито през 1799 г. в имението на братята Христо и Кирил Нако(ви) – замогнали се българи в Наги Сент-Миклош. Те подаряват находката на австрийския император (тогава Унгария е под неговата власт) и сега съкровището е изложено в Kunsthistorisches Museum (Музей за история на изкуството) във Виена.
Върху предметите са открити надписи от три вида - гръкоезичен, гръкографичен прабългарски и рунически прабългарски. След разчитане в част от тях на имената на български владетели от Първата българска държава окончателно се приема, че това е българско съкровище.
Виж също и Коментар към едно писмо.