Черепишки манастир (2 част)

<< към първа част
- към манастирския комплекс има няколко сгради, строени основно през ХІХ в. – т.н. Владишка къща, Методиево здание, Рушидова (Рашидова) къща, Данаилова къща, приемно здание, училище, гробничен параклис "Св. Йоан Кръстител" и съвременния параклис "Св. Пимен Зографски (Софийски)".

Костницата

Рушидовата къща

Част от комплекса на манастира

След XVII век манастирът се утвърждава като просветно средище. Преписвани са и са създадени много книжовни паметници: жития, евангелия, панегирик, типик и т.н.
Тук са намирали убежище и Софроний Врачански и революционни дейци. По своя път са спирали пътешественици като Феликс Каниц и писателите-възрожденци Алеко Константинов и Иван Вазов.

Кът на Иван Вазов в манастира

Черепишкия манастир е обявен за паметник на културата от национално значение.


ЗАБЕЛЕЖКА

В сайта Научен архив на Българската академия на науките е публикувана гравюра (http://archiv.cl.bas.bg/home.htm) с наименование Ф.6к (Феликс Каниц), оп.1 Черепишки манастир, препубликувана в Българския православен каталог в Интернет в статията му за манастира (http://www.pravoslavieto.com/manastiri/cherepishki/index.htm) и в други уважавани интернет източници (например http://guide.travel.bg/index.jsp?p=1:3&pid=163).

Гравюрата на Ф. Каниц

В случая обаче е допусната очевидна грешка, тъй като изобразения комплекс от сгради е на Троянския манастир. Това лесно може да се разпознае по многоетажната кула, каквато няма и не е имало в Черепишкия манастир, а и заобикалящата природа (скалните образувания) е твърде различна. За заблудата вероятно е допринесъл и факта, че покрай двата манастира минават реки (съответно Черни Осъм и Искър).

Черепишки манастир (1 част)

“А хубав е наистина; боже, колко е хубав този пусти Черепишки манастир! Извивките на шумящия Искър, притиснат от едната си страна със зелени и разцъфтели лесисти хълмове, препълнени със славеи; от другата страна притиснат от надвиснали разноцветни и разноформени гигантски скали, изпъстрени с пещери . . .”
Алеко Константинов, В Българска Швейцария

След тези думи на Алеко Константинов мога само да посоча кратка хронологична справка относно Черепишкият манастир "Успение Богородично":
- създаден е вероятно в края на Второто Българско царство по времето на Цар Иван Шишман (1371 - 1393 г.), но е разрушен и опожарен през турското робство;
- въстановен е в края на XVI-ти или началото на XVII-ти век, откогато е и днешната църква, строена върху по-стари основи. През XIX век към храма е добавен осемстенен купол и притвора (входното помещение) е приобщен към наоса (вътрешната му част), а миналия век е изграден сегашния притвор. Църквата е изписвана три пъти: в началото на ХVІІ в., ХІХ в. и XX век.

Входът на манастира



Църквата

Част от иконостаса


Царските двери


Старите стенописи


Манастирската чешма

Изглед към р. Искър от манастира

към втора част>>

Национален военноисторически музей

Адрес: ул.“Черковна” № 92, вход за посетители от ул.“Хан Омуртаг”
Работно време: 10:00 - 18:00 ч., почивни дни за експозицията: понеделник и вторник

Основан през 1916 г.

Националният военноисторически музей в София остава някак извън обичайния интерес на пътешественика. Той не е включен в списъка на 100-те национални туристически обекта, няма го дори в доста по-подробната илюстрована карта на България с 500 туристически обекта.

Вход на музея

В същото време, в своята над деветдесетгодишна история, музея събира, изследва и съхранява безценни свидетелства, свързани с бойната дейност и въоръжението на войската от Средновековието до наши дни. По долу са дадени няколко любопитни повода (според мен) за посещението на музея.

• Мирен договор
През 815 г. Омуртаг сключва 30 годишен мирен договор с Византия. За него знаем от надпис върху каменна колона, намерен в Шуменско. Договорът уточнява границата в Тракия, положението на славяните във Византия и размяната на военнопленници.

Колона с надпис за 30-годишен мирен договор между България и Византия, сключен през 815 г.

• Предмети свързани с Васил Левски
Апостолът на свободата Васил Левски е оставил незабравима следа в революционното движение за освобождението ни от турско робство. Във Военноисторическия музей се съхраняват фотопортрет, коса, револвер и други предмети свързани с делото му.

Коси на Васил Левски

Револвер на Васил Левски

• Самарското знаме
Самарското знаме е един от символите на освободителната Руско-турска война (1877-1878). То е копринен трикольор с панславянските цветове (червено, бяло, синьо) и кръстове с икони на Света Богородица от двете му страни. Дарено е на Българското опълчение и се прочува при боевете край Стара Загора. Там подполковник Павел Калитин и още няколко знаменосци, с цената на живота си, спасяват знамето от турски плен.
Оригналното Самарско знаме се съхранява във Военноисторическия музей при специални условия, а в експозицията е копие, изработено през 2006 г.
Паметник със стилизирано Самарско знаме е издигнат край Стара Загора в мемориалния комплекс "Бранители на Стара Загора".

Самарското знаме (копие)

Пика и ленти на Самарското знаме

• Кортик на Димитър Списаревски
Поручик Димитър Светозаров Списаревски (посмъртно произведен в чин капитан) е български летец-изтребител. Загива по време на Втората световна война извършвайки първия въздушен таран в историята на българската авиация. Атаката е срещу тежкия американски бомбардировач Б-24 при защита на София.

Кортик на Димитър Списаревски

• Легендарния танк Т-34
На открито в парка около сградата на музея са изложени много голямогабаритни оръжия – самолети, хеликоптери, ракети, самоходни установки, оръдия и други. Сред тях е легендарния танк Т-34 – основна бойна единица на бронетанковите войски на СССР през Втората световна война. Танкът е изиграл ключова роля в най-голямото танково сражение в историята - битката при Курската дъга, обърнало хода на войната.

Т-34

В музейната експозиция заслужава да се видат още много експонати – хладни и огнестрелни оръжия, униформи, медали, документи и други. Но за това трябва да се посети музея :-).