Манастирът “Св. Богородица Витошка” (“Успение Богородично”) е основан малко преди залеза на Втората българска държава от “царя на всички българи и гърци Иван Александър” (1331 - 1371). Богатите дарове от него и сина му цар Иван Шишман (1371 - 1393) са се запазили в народната памет, като дали на манастира прозвището “царски”. Бил е един четиринадесетте манастири от т. нар. Софийска (или Мала) Света гора. Почти седемвековна му история ни поднася доста любопитни факти:
- вероятно не е бил разрушен от османските турци при завладяването на София и областта през 1382 г., но е бил разграбен и обезлюден;
- през 1476 г. с дарение на софийския първенец Радослав Мавър манастирската църва се обновява и изографисва наново и оттогава са най-ценните стенописи – изцяло запазени в предверието и частично – в наоса. Предполага се че това е първия опит да се възстанови традицията на Търновската школа в условията на османско робство. Интересно е и, че под друговерска власт, християнско семейство е имало благосъстояние, морален и властови ресурс да възобнови обителта;
- през XVI - XVII в. е център за просветителската дейност на Софийската книжовна школа. Най-ценните запазени книги са Четвероевангелие от 1534 г. и Псалтир от XVI в.;
- за кратко време през втората половина на XIX век игумен на манастира става йеромонах Генадий – бивш знаменосец в четата на Ильо войвода и член на Първата легия на Раковски (1862 г.). Той е бил приятел на Васил Левски, който използвал често манастира за убежище.
- през 1476 г. с дарение на софийския първенец Радослав Мавър манастирската църва се обновява и изографисва наново и оттогава са най-ценните стенописи – изцяло запазени в предверието и частично – в наоса. Предполага се че това е първия опит да се възстанови традицията на Търновската школа в условията на османско робство. Интересно е и, че под друговерска власт, християнско семейство е имало благосъстояние, морален и властови ресурс да възобнови обителта;
- през XVI - XVII в. е център за просветителската дейност на Софийската книжовна школа. Най-ценните запазени книги са Четвероевангелие от 1534 г. и Псалтир от XVI в.;
- за кратко време през втората половина на XIX век игумен на манастира става йеромонах Генадий – бивш знаменосец в четата на Ильо войвода и член на Първата легия на Раковски (1862 г.). Той е бил приятел на Васил Левски, който използвал често манастира за убежище.
Паметна плоча за В. Левски
Днес манастирът включва:
- ансамбъл под един покрив от старата църква задено с долепена до нея църква и околовръстна галерия, построени 1932 г.
Днешната манастирска църкваУдивителен е комина между двете църквички, извисяващ се над кръста.
Комин над кръста
Външен детайл
Околовръстната галерияНад входа на старата църква ни посрещат стенопис със “Света Богородица” заобиколена от светците–войни св. Георги, св. Димитър и св. Меркурий.
Света Богородица
Светец – войн на конАко имате възможност разгледайте и композицията Страшния съд с нейната сцена Сгъването на небето (то се свива като свитък) – много рядък детайл в църковната живопис.
- Външна камбанария с три камбани
Камбанарията- Манастирски постройки
Част от манастирските постройки- много добре поддържан двор
В двора на манастира
Коритото на чешмичката
Няма коментари:
Публикуване на коментар